Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (not well-formed (invalid token) at line 254, column 35) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
Георги Дюлгеров: Батуми с амбиция да е лице на Грузия
сряда, 18 октомври 2017
Начало » Киносалон
Георги Дюлгеров: Батуми с амбиция да е лице на Грузия

Георги Дюлгеров
Фото: Ракурс
06 октомври 2011, четвъртък
Йорданка Ингилизова

В Тбилиси видях Музей на съветската окупация и портрети на Ленин и Сталин по стените

За познавачите името на проф. Георги Дюлгеров извиква асоциативно много неща – знакови филми в родната кинематография, класове в НАТФИЗ и лекции в НБУ, някогашния Армейски аудио-визуален център с респектираща документална продукция, „София филм фест на брега”, велосипед, папийонка, Европейската филмова академия, приятелство, дисциплина...
Авторът на „Изпит”, „Авантаж”, „Мера според мера”, „Лейди Зи” и „Козелът”, пленен от киното и театъра още от дете в родния Бургас, е възпитаник на Московския ВГИК, завършва там кинорежисура в класа на Игор Таланкин. Затова, а и не само, всичко, свързано с Русия и бившите й републики, продължава да го привлича.


Неотдавна Георги Дюлгеров се завърна от филмовия фестивал в Батуми, оглавяваше там журито в секцията за игрално кино.

- Добре дошъл! Разкажи за фестивала в Батуми, в сайта им видях, че и продуцентката Росица Вълканова е била жури, в документалната секция.

- Фестивалът се казва Batumi International Art House Film Festival. В свободен превод - Батумски международен филмов фестивал за авторски филм. Саакашвили иска да прави от Батуми "лице" на Грузия и налива много пари както в града, така и във фестивала. Столичани люто ревнуват, защото техният Тбилиски фестивал е пренебрегнатият... Аз бях на шестия пореден фестивал. Ние в Бургас сме по-напред, предстои ни юбилейно издание, десето... В Батуми имаше девет игрални филма в конкурса, също толкова бяха и документалните конкурсни. Имаше и късометражна секция. Общо три журита. Росица Вълканова случи на добри колеги в документалното кино и те отличиха наистина достойния филм от Полша. Накратко - по забранени от цензурата писма се проследява модерната история на страната. Тяхната специална награда спечели пък филм за папарак, обсебен от Жаклин Кенеди. А нашият екип, за съжаление, бе конгломерат от несъвместимости.

- Е, поне беше рамо до рамо с приятеля си Сергей Соловьов, когото посрещнахме и в Бургас, когато показа „Анна Каренина” на 8-ия „София филм фест на брега”.

- Соловьов не дойде.

- Не дойде? Какво се е случило?

- Обадил се от Париж в последния момент и казал: "Момчета, няма да дойда. Тук виното е много хубаво!"... Което най-вече обиди Георги Гигиберидзе, организатора. "И тук виното е хубаво!", каза той, което си е чиста истина. Аз, дето не пия вино, пропих.

- И кой замести Соловьов?

- Вместо него се появи германка, чийто вкус е подчинен на политическото говорене. Имаше ирански режисьор - Дариуш Мехрюзи. Не изгледа нито един филм до край. Тръгваше и в най-добрия случай - на десетата минута, да си допива, доспива и т.н. Това не му попречи да дискутира и класира филмите. Разбира се - на първо място своя ирански филм. А той разказва за това как ентусиаст-кинаджия иска да възстанови от развалините един наследствен киносалон след оттеглянето на съветските войски от Афганистан. Прави го, но идват талибаните и го разстрелват. Приятелите му обаче спасяват филмотеката. Така разказан, филмът е чудесен, нали? Ала е направен толкова самодейно и нескопосано като режисура, като актьорско уж изпълнение, с лоша илюстративна музика, с безпомощно изображение. Но към горните двама се присъедини и грузински критик, също член на журито. Този го видях само два пъти - на откриването и при обсъждането. Дадоха наградата Гран при на най-слабия филм. Единственото, което успях да сторя, бе да използвам правото си на втори глас, за да поделим Гран при със словашкия филм "Цигани", който си бе истинско кино.

- Какво те впечатли в него, ти си навътре в темата, помним „Черната лястовица”. Всъщност с този филм си бил награден в Батуми, през 1996 г.

- За феста, на който съм бил, никой даже не си спомня. „Цигани” е доста добро кино с очевидна препратка към "Хамлет". Бащата на главния герой - очарователен, обаятелен, подкупващ младеж-циганин, тук трябва да подчертая, че всички герои-цигани са натуршчици и играят ум да ти зайде! Та бащата е убит от брат си, чичото на героя. Духът на бащата се явява на сина и му говори. Чичото се жени за майката на героя... Накрая момчето убива чичо си... Тази съпоставка с великата Шекспирова трагедия не е заигравка, а "изважда" циганската история от нейната локалност, прави я значима.

- Спомена нещо за майсторски клас, изобщо какви изводи си направи накрая?

- Ами ядосах се заради манипулацията, на всичко отгоре се и разболях. Това съвпадна с майсторския клас, който проведох. Грузинска му работа. Пристигам и виждам, че в програмата е вписан "Майсторски клас на Георги Дюлгеров". Абе, как така не ме предупредихте? Щях да си взема преносимия диск с откъси от филми, с лекциите?! Свиват рамене. Малко хора са, не им стигат силите за организация. Не им се сърдих, защото са много симпатични и всеотдайни. Проведох майсторския клас. Мина много добре. Не се хваля, просто така казаха децата накрая - "За пръв път нещо научаваме!”. Преди мен великият Йоселиани, на когото като режисьор аз му дишам праха, също имаше майсторски клас, но неговото е било по-скоро пресконференция. За иранеца не знам даже дали си е провел класа.

- Успя ли този път да стигнеш до Тбилиси? Разказвал си, че все ти се е разминавал този град.

- Да, бяхме с жена ми в Тбилиси. Град със свое лице. Град или изобщо страна на контрастите - на повърхността има Музей на съветската окупация, а на второ подземно ниво в хотела ни, зад компютъра, на който се ровех в Интернет, на стената висят големи портрети на Ленин и Сталин. В обществената тоалетна на хотела седалките са свръхмодерни, сменяеми. В същото време в стаята ни вратата на шкафа падна...

- Зареден си с впечатления обаче. А сега с какво продължаваш? Лекторията в Дома на киното и студентите в Нов български университет? Или репетициите с Меглена Караламбова?

- Да, вече всичко започнах... И преподаването, и лекторията, и репетициите в театър „199” с Мегата – моноспектакъла „Кики ван Бетовен”. Премиерата се предвижда за 30 ноември. Гледам и филмите на ЕФА. Не мога да се оплача от свободно време. Подготвяме и проект за конкурсната филмова сесия. Сценарият се казва "Автобус 64". Онзи, който съм ти разказвал, за сънищата.



Сподели в социалните мрежи

Други интервюта

Актьорът Иван Бърнев: Искам да изживея бащинството докрай
Борислав Чакринов: Не източваме бюджета, няма криминално престъпление
Хуан Антонио Берниер: Живеем в една фалшива демокрация
Светлин Русев: Ванга беше дар за България
Георги Дюлгеров: Батуми с амбиция да е лице на Грузия
Рада Чомакова: Музиката е свързана с човешкия пулс
Боян Биолчев: Писането ми е като игрите през детството
Проф. Ивайло Мирчев: Художниците трябваше да благодарят на Борисов, но не така
Стефан Командарев: 6 г. бях санитар в клиника, знам тъмната страна на живота
Аманда Бърел: В Истанбул се влюбих в исляма

Компасът на мъдростта

Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал.
Виктор Юго



Живко Георгиев

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!