Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (not well-formed (invalid token) at line 254, column 35) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
Всемогъщият прокурор и похлупакът над КТБ
вторник, 21 ноември 2017
Начало » Страната » Темида
Всемогъщият прокурор и похлупакът над КТБ

Главният прокурор Цацаров
Фото: Дойче веле
12 септември 2014, петък
Полина Паунова
Източник: Дойче веле

Изказването на главния прокурор, че "трябва да се надскочи законът" за гарантиране на влоговете, за да се спаси КТБ, беше очаквано. Само не бе ясно кой точно закон ще поиска да надскочи Цацаров.

Главният прокурор на Република България е част от независимата съдебна власт и се избира за срок от седем години от Висшия съдебен съвет.

Мандатът му е по-дълъг от времето, което конституцията отрежда във властта на президент, депутати, министри и кметове. Правомощията му също са огромни: Той е част от Висшия съдебен съвет, осъществява надзор върху всички прокурори и дава инструкции за дейността им.

Не на последно място главният обвинител ръководи Националната следствена служба. Подобни правомощия впрочем не се срещат в демокрациите от западен тип.

Разтегливи понятия и последна надежда

Според българското законодателство обаче главният обвинител е една овластена почти до безкрай фигура. Конституцията и нормативната уредба му дават неограничена власт, за сметка на липсващ коректив, който да упражнява дори минимален контрол върху него. Именно по тая причина единственото, на което можем да се надяваме е главният прокурор да бъде кротък и добър човек, уважаващ разделението на властите и законовите норми.

Да, понятията са разтегливи, но се оказват единствената опора, на която демократичността може да разчита при необятните възможности за действия, притежавани от шефа на обвинението.

Нека припомним как Цацаров стигна до тях. Че дългогодишният шеф на Пловдивския окръжен съд ще бъде ръководител на обвинението се заговори още преди парламентът да избере Висш съдебен съвет, който по закон трябва да избере главен прокурор. Още в началото на 2012 година източници от ГЕРБ обясняваха надълго и широко, че лидерът на партията и тогавашен премиер Бойко Борисов се е спрял на Цацаров за поста.
След спорната процедура по избирането на ръководител на обвинението (от спорно избрания в тиха коалиция между ГЕРБ и ДПС Висш съдебен съвет) публичност придоби и т.нар. „разговор от Банкя“ между Борисов и тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов. В раздумката обвинителят, който впоследствие плати за думите с поста си, упрекваше експремиера, че сам си е избрал „стабилния съдия“ от Пловдив.

Историята оттам насетне е ясна. Цацаров, получил безграничната власт, даваща позицията му, само няколко месеца след това се включи в редица политико-прокурорски акции. Смяташе се, че най-шумната от тях - „аферата Костинброд“ е предрешила изборите и разчистила пътя за следващото управление.

В този смисъл изказването на главния прокурор от миналата седмица, че „трябва да се надскочи законът“ (за гарантиране на влоговете) и да се търси „път за финансово оздравяване на КТБ, като се измисли вариант, при който всички вложители да получат парите си“ бе отдавна очаквано. Само не бе ясно кой точно нормативен акт ще поиска официално да прескочи шефът на обвинението.

Похлупакът и неговото счупване


Вдъхновен незнайно от какво изведнъж, в разрез с всяка логика, ръководителят на държавното обвинение обяви, че ще бъде медиатор по спора за КТБ. Въпреки, че дори само тази му амбиция буди сериозни въпроси, исканията му не спряха дотам.

По думите на Цацаров всички вложители в банката /а не само тези с гарантираните от държавата депозити- б.ред./ трябва да получат парите си. Независимо какво пише в българското или европейското законодателство. Веднага след това, демонстрирайки литературни умения главният прокурор прозря отдавна известен факт: "КТБ е била скъпо банково украшение, което е било поставено под красив стъклен похлупак от държавата. Държавата е правила максимума, за да обгрижи този похлупак, за да държи парите си в този похлупак“, заяви той.

В изказването си, обаче забрави да спомене, че ръководената от него институция волно или не бе част от "похлупака", тъй като въпреки поредицата медийни публикации за злоупотреби в банката, игнорираше темата. Впоследствие пък се се зае с отговорната задача … да го счупи с шумното влизане в офиси в сградата на банката и оповестяването на обвиненията към подуправителя на БНБ Цветан Гунев. Веднага след като изигра една от основните роли за масовата паника около КТБ, довела до затварянето й, прокуратурата се зае да посредничи за стабилизирането на институцията.

С едно малко допълнение - в свое интервю Цацаров не отрече, че по казуса с банката са възможни и още обвинения. После осигури " терен" на работодатели, синдикати и експерти, които да се срещнат и "изненадващо" да защитят тезата му, че КТБ трябва да бъде спасена с публични средства.

Разбрали намека за нови обвинения и с ясното съзнание за безграничната власт на главния прокурор участниците в нетрадиционната сбирка не се поколебаха да обявят Цацаров за "добър домакин", а финансовият министър и управителят на БНБ панически избегнаха всякаква конкретика. Един от участниците в разговорите казва в прав текст, че дори това рафинирано насилие чрез любезно домакинство може да свърши работа в желаната от него посока.

"Прокуратурата е единствената институция, която може да накара БНБ да си свърши бързо работата по отварянето на КТБ, признава Константин Тренчев. При това положение, участието на управителя на Централната банка и финансовия министър в "рандевуто" и възникналото след това недоразумение на тема - поемал ли е Иван Искров ангажимент да излезе с доклад за КТБ на 21 септември (или накаран ли е да поеме такъв ангажимент) единствено потвърждават съмненията, че самата фигура на главния обвинител представлява натиск.

Така че - не е чудно, ако поканените вземат решения, каквито иначе свободно не биха взели - защото едва ли биха искали да проверят какво би могло да стане, ако най-силният човек в държавата престане да бъде любезен.

В този смисъл прецедентът с КТБ е добра отправна точка за мислене в друга посока.

Какво ще се случи ако главният обвинител прецени, че обществото има необходимост да бъде спасено от даден изборен резултат, например, и за тази си народополезна цел реши да „надскочи“ друг закон?

Отговорът е лесен: формата на управление ще бъде различна от парламентарна.
А прокурорската държава изглежда по-страшна дори от полицейската.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Темида каза:
Темида каза:
Съдът спря инвазията на Lafka в Бургас
Осъдиха к.д.п. Собаджиев на 80 месеца затвор в Панама
Всемогъщият прокурор и похлупакът над КТБ

Компасът на мъдростта

Давай наставления само на този, който търси знания, след като е открил своето невежество.
Конфуций



Живко Георгиев

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!