Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (EntityRef: expecting ';' at line 254, column 36) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
Неподправеният Константинос Кавафис отново на български
събота, 20 юли 2019
Начало » Страната » Изкуство и книги » Свят
Неподправеният Константинос Кавафис отново на български

27 декември 2014, събота
Георги Константинов

Благородната идея на инженера и литератора-философ Константинос Марицас да преведе на български език с най-голяма точност творбите на големия поет Константинос Кавафис заслужава адмирации.

Самият Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика – гръцкия и българския.
Освен това – от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет.

Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на всяка негова дума. Така ние можем да разтворим с доверие този обемист преводачески труд. И да се срещнем с неподправения Константинос Кавафис.

В българското литературно пространство поезията на Кавафис е много добре позната. Това дължим на такива негови преводачи, главно поети, като: Атанас Далчев, Стефан Гечев, Александър Муратов, Георги Мицков, Кръстьо Станишев и др.

Не бихме могли да ги упрекнем, че са променили по някакъв начин основното звучене в произведенията на Кавафис. Вече поколения български читатели и почитатели на поезията живеят с такива, претворени на български послания на великия поет, като: "Термопили", "Прозорци", "Троянци", "В очакване на варварите","Итака" и много други.

Между другото – професионалните познавачи на това творчество твърдят, че сто петдесет и четири стихотворения представляват литературното наследство на Кавафис. Но всеки поетически превод се различава от точния, да го наречем– академичен, превод на поетическите творби.

Има дори сентенция по този повод – "Преводачът на проза е съавтор, а преводачът на поезия – нещо като автор"... Разбира се, ако иска да запази идеите, внушенията и лаконичния стил на Кавафис, няма как неговият преводач да бъде "нещо като автор".
Той е длъжен да бъде преди всичко (и доколкото е възможно това)... да е Константинос Кавафис.

Всяка по-сериозна подмяна или промяна на исторически имена, конкретни факти или поетически обобщения, на спестяване или допълване на особената метафоричност в стиховете на Кавафис биха довели до широки пролуки, даже до пълната неузнаваемост на неговите творби.
Неуместно би било, ако в тази афористична и лаконична поезия се прибавят рими, или се търси класически ритъм – там, където те липсват в творчеството на поета.
Можем да си представим само каква трудност представлява претворяването на такава, най-общо казано: високоинтелектуална поезия.

Ето какво споделя по този повод незабравимият Стефан Гечев, най-известният у нас преводач на Кавафис: "Споменавахме няколко пъти за простотата на формата на Кавафис.Тъкмо тази простота е най-трудно да бъде предадена в превода. Кавафис не жертва никога точното формулиране на поетическата си мисъл – за угода на римата или ритъма.Той търси най-вярната дума, най-лаконичния израз. Не се ли спази точността на неговия изказ, нюансът на избраната от него дума, поезията му се изсушава, впечатлението се разваля."

Ето – това се е постарал да преодолее "академичният" преводач на Кавафис Константинос Марицас. Най-общо казано –преводите му представят самата същност на литературното наследство на големия поет. Ще повторя: тук ще се срещнем – в автентичен словоред, правопис и пунктоация– с неподправения Кавафис.
Със същата точност се отличават и кратките бележки за Кавафис. Нека ги припомним на уважаемия читател – още повече, че през април 2013 година се навършиха 150 години от раждането на великия поет.

Константинос Петру Кавафис е роден през 1863 година в Александрия. Бащата е бил богат търговец, но след скорошната му смърт, семейството бързо обеднява. Константинос е деветото, последно дете на семейството.
Деветнадесетгодишен той заминава за Англия.
След двегодишен престой заминава за Цариград, където прекарва немалко месеци, опознавайки родния град на родителите си.
През 1897 година посещава Париж, а през 1903 година вижда за пръв път Атина. Един от най-големите гръцки поети стъпва на гръцка земя едва четиридесетгодишен!

После се завръща в родната Александрия – работи като борсов посредник, после става чиновник в министерството на напояването.

Въпреки прозаичните си служби и далеч от литературното признание, големият поет живее в своя поетически свят, не спира да създава своите мъдри и вълнуващи стихотворения...

През 1932 година напуща Александрия, за да отиде отново в Атина, за да се лекува от рак в гърлото. Завръща се в родния си град , където през 1933 година умира.

Както се вижда – биографията на Константинос Кавафис е лишена от интересни приключения и изключителни факти.
Изключителна е само неговата поезия, която преводачът Константинос Марицас се е постарал ни представи в най-достоверен вид.

Този преводачески труд ще бъде скъпоценен за мнозина – за литератори и читатели, университетски преподаватели и професионални изследователи на поезията, изобщо – за литературния ни живот.

С една дума – преводачът Константинос Марицас е извършил едно полезно и вълнуващо творческо дело.

Нека му бъдем благодарни за това.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Microsoft догонва Apple
Български океанолози се борят срещу цунами
20 години световна мрежа
Над 1000 метра ще бъде най-високата сграда в света
Аштън Кътчър е новият Чарли Шийн
„Мръсни танци” пак изгрява
Берлин ще замълчи за минута
Откриха новия стар филмов музей във Франкфурт
София Копола отново пред олтара
Стив Джобс се оттегли

Компасът на мъдростта

Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен.
Фридрих Ницше


Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!