Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (not well-formed (invalid token) at line 254, column 35) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
Бил Брайсън: Изглежда ще прочета „Анна Каренина“ след 74 ваканции
вторник, 19 юни 2018
Начало » Изкуство и книги
Бил Брайсън: Изглежда ще прочета „Анна Каренина“ след 74 ваканции

25 януари 2016, понеделник
Ракурс
Източник: Lira.bg

Бил Брайсън е един от най-популярните автори на нехудожествена литература. Воден от безкрайното си любопитство той създава един от вечните бестселъри „Кратка история на почти всичко“ и детския й вариант „Наистина кратка история на почти всичко“. У нас е познат и със серията си пътеписи във Великобритания, Европа и САЩ, в които с неподправен хумор описва наблюденията си за някои народопсихологически специфики на различните народи. През 2015 г. романът му „A Walk in the Woods“ е екранизиран в едноименния филм с участието на Робърт Редфорд, Ник Нолти и Ема Томпсън. Той е роден на 8 декември 1951 г. в САЩ, но през голяма част от живота си живее в Северен Йоркшър, Англия. В. „Ню Йорк Таймс“ потърси Брайсън за редовната си рубрика „На по книга с…“. Ето какво разкри писателят за навиците си да чете и любимите си книги:

Кои книги в момента са на нощното Ви шкафче?

Имам толкова много книги, натрупани край леглото ми, че дори не съм сигурен дали там изобщо има шкафче. Най-отгоре на купа са „The History of Modern France“ на Джонатан Фенби, „Life’s Greatest Secret: The Race to Crack the Genetic Code“ на Матю Коб, „The Planet Remade: How Geoengineering Could Change the World“ на Оливър Мортън, а тази, в която в момента съм затънал, са веселите и много завладяващи мемоари „Flesh Wounds“ на австралийския писател Ричард Глоувър.

Коя е последната страхотна книга, която прочетохте?

Когато преди няколко години пишех кратка биография на Уилям Шекспир, прочетох всичките му пиеси за едно лято. (Всъщност, ако трябва да съм честен, не прочетох „Тимон от Атина“. Но не вярвам, че някой някога е.) Това е последното ми амбициозно четиво.

Кои са любимите Ви автори и книги за пътуване?

Заради способността им да описват и владеенето на материала, се възхищавам на Пол Теру, Джонатан Рабан, Сара Уилър и Колин Туброн. Но когато става дума за чисто удоволствие, никой не може да надмине Сидни Джоузеф Перълман, въпреки че книгите му трудно се намират днес. Любимата ми книга за пътуване е „In Trouble Again“ на английския писател Редмънд ОХалон. Представя пътешествие в най-опасната част на Амазония, започва забавно, но прераства в мрачно четиво, което е едновременно смущаващо и незабравимо.

Кой Ви е любимият жанр за четене и защо го предпочитате?

Когато мога да избирам какво да чета, това обикновено са исторически романи и биографии, въпреки че повечето неща, които чета, са подчинени на проучванията ми. За бягство от реалността предпочитам морските новели на Патрик О’Брайън. Не избягам съзнателно нито един жанр, но е малко вероятно да ме заварите пред щанда с книги от типа на „Яж, моли се и обичай“ или пред мемоари за живота с домашен любимец.

Коя беше последната книга, която Ви разплака?

Бях в журито на Wellcome medical book prize и книгата на първо място „The Iceberg“ от Марион Коутс беше най-вълнуващото нещо, което съм чел напоследък. Това е нейният разказ за отпадането и смъртта на съпруга й, страдащ от мозъчен тумор. Опустошително четиво, както може да се очаква, но същевременно с това красиво написано и много въздействащо.

Коя беше последната книга, която ви ядоса?

„The Ocean of Life“ на Калъм Робъртс – морски биолог от Университета в Йорк, Великобритания. Много трезво четиво, неоспоримо представящо как разрушаваме океаните чрез прекален риболов и лоши управленски решения. Ако не друго, книгата ще Ви накара да се замислите какво поръчвате в ресторанта.

Кое е любимото Ви стихотворение?

Не чета много поезия, но наскоро ми попадна „В полетата на Фландрия“ – стихотворение за края на Първата световна война. Никога не го бях чел цялото и бях изумен колко мощни и вълнуващи няколко простички реда могат да бъдат. Винаги съм мислел, че авторът е англичанин, но се оказа, че това е канадският лекар Джон МакКрей, който написва стихотворението след втората битка при Ипер. МакКрей умира малко след това, без да успее да види отново дома си, което добавя допълнителна горчивина.

Коя е любимата Ви филмова адаптация на книга?

Ако имате предвид кой филм е по-добър от книгата (или книгите), върху която е базиран, веднага бих казал „Магьосникът от Оз“. Ако имате предвид кой е по-вълнуващ от оригинала, бих предложил „Английският пациент“.

Кой е любимият Ви герой и кой – любимият Ви злодей?

Когато бях млад, прекарах дълъг период в четене на Селинджър и силно исках да съм част от семейство Глас, отчасти защото те живееха в голям апартамент в Манхатън, което изглежда много вълнуващо за момче от Айова; отчасти, защото разговорите им ми се сториха много по-бляскави и задълбочени от нашите в къщи. Не мисля, че се идентифицирах с някой конкретен персонаж, просто исках да съм част от семейството. Не съм чел книгите на Селинджър откакто бях на 15 и съм сигурен, че сега героите ще ми се сторят повърхности и нетърпими. Единственият злодей, за който в момента се сещам, е Капитан Хук от филма на Дисни от моето детство. Той ме плашеше до смърт. Но в момента не мога да се сетя за добър литературен пример.

Кои детски книги и автори Ви допадат най-много?

Като дете бях напълно отдаден на Landmark Books. Не знам дали днес някой помни тази поредица, но това бяха книги на историческа тематика с твърди корици, адаптирани за деца. Караха те да се чувстваш сякаш участваш в някакво занимание на възрастните, но на ниво, с което ще се справиш. От тях са повечето неща, които знам за американската история. Харчех всичките си джобни пари за Landmark Books, а ако решах за разпусна – за момчешката поредица Hardy Boys. Ужасно съм признателен и на двете.

Ако трябва да назовете една книга, която Ви е превърнала в това, което сте днес, коя би била тя?

Боже, това е голям въпрос. Помня, че през ранното си юношество четях „Факторът махорка“ на Джон Барт и бях токова омагьосан, че исках да стана писател. Приблизително по същото време изпитах същото с „Гроздовете на гнева“. Никога не съм писал нещо, което да напомня на някоя от двете книги, никога не съм се стремил към художествената литература изобщо. Но имаше нещо в магията на написаните думи, което ме плени.

С кой автор – жив или мъртъв – бихте искали да се запознаете?

Уилям Шекспир, стига да не ми се налага да му казвам, че след края на разговора ни той ще трябва да се върне на онзи свят.

Коя беше последната книга, която не завършихте?

Почти всяко лято, когато тръгваме на ваканция, взимам едно старо копие на „Анна Каренина“ и всяка година успявам да мръдна книгоразделителя с около 20 страници, преди да се приберем. Отдавна съм забравил кои са повечето от героите и какви са връзките между тях. Не мога да се преструвам, че някой от тях изобщо ми е бил интересен. Предвид темповете, с които се движа, изчислих, че ще завърша книгата след 74 ваканции.

От книгите, които сте написали, коя Ви е любима?

Предполагам, че това е „A Walk in the Woods“ – разказът ми за безнадеждния ми опит да покоря Апалачите в компанията на също толкова безнадеждния ми спътник с псевдоним Стивън Кац. The Appalachian Trail (пътека по дължината на цялата планина, дълга 3500 км) е много изтощителна, но е и ужасно трудно да пишеш за нея. Походът, дори когато върви добре, е интензивна и повтаряща се дейност. През цялото време, докато вървяхме, си мислех „Всичко, което правим, е да вървим всеки ден. Няма представа как ще направя книга от това“. Така че фактът, че се получи книга, за мен е истинско чудо.

На кого бихте посветили историята на живота си?

На съпругата си. Тя е мила, а и участва в нея.



Сподели в социалните мрежи

Други интервюта

Актьорът Иван Бърнев: Искам да изживея бащинството докрай
Борислав Чакринов: Не източваме бюджета, няма криминално престъпление
Хуан Антонио Берниер: Живеем в една фалшива демокрация
Светлин Русев: Ванга беше дар за България
Георги Дюлгеров: Батуми с амбиция да е лице на Грузия
Рада Чомакова: Музиката е свързана с човешкия пулс
Боян Биолчев: Писането ми е като игрите през детството
Проф. Ивайло Мирчев: Художниците трябваше да благодарят на Борисов, но не така
Стефан Командарев: 6 г. бях санитар в клиника, знам тъмната страна на живота
Аманда Бърел: В Истанбул се влюбих в исляма

Компасът на мъдростта

Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого.
Уилям Шекспир


Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!