Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (not well-formed (invalid token) at line 254, column 35) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
Бодливите лалета
понеделник, 20 ноември 2017
Начало » Море
Бодливите лалета

02 април 2017, неделя
Капитан Александър Каменов

Беше слънчев септемврийски ден на 2016 година. Прекарвах отпуската си в село Долна Студена близо до р. Янтра и далеч от стреса и мръсния въздух на големия град.

Както обикновено ставах към 9 часа, пиех кафе и се опитвах да събера разпилените си като есенни листа мисли. Притесняваха ме проточилия се вече пет месеца ремонт на новозакупената къща, а и някои нерешени въпроси от личен характер, но ме беше налегнала някаква необяснима ленност и оставях всичко на самотек. Волният живот на село определено ми се отразяваше добре. Зреещите в градината зеленчуци, отрупаната с едри чепки грозде и декоративни тиквички асма, красивите цветни лехи, натежалите по клоните на дърветата плодове и лудуващите на двора кученца радваха очите и изпълваха душата ми с наслада. Съприкосновението с природата ме успокояваше и зареждаше физически и ментално. Тъкмо бях започнал да си мисля, че и днешния ден ще отиде в небитието, без да съм направил нещо полезно и ...мобилния ми телефон започна да звъни настойчиво.
Видях на дисплея, че ме търси директора по навигационните въпроси на Параходството г-н Оливер Засен.
Това позвъняване по средата на отпуската ми не беше обичайно и не предвещаваше нищо добро.
Опасенията ми се оправдаха. Когато Оливер искаше от капитаните си нестандартни услуги, винаги започваше разговора по един и същ начин. В слушалката се чуваше първо смеха му, като че ли щеше да разкаже някаква невероятно забавна история:
- Ха, ха, ха...Александър, ти каза преди месец, че мога да те накажа.
- Да, така е Оливер. Казах го. /Бях поканил приятели на екскурзия с кораба, без да съгласувам с шефовете и ако се бяха заинатили, можеха да поискат да заплатя част от стойността й/.
- Имам нужда от теб. Искам да се качиш на "Анеша" за да замениш първия капитан Раул. Анеша беше най-новия пет звезден кораб на фирмата-четири палубен с дължина 135 метра. Съпругата на корабособственика му беше дала името си.
- Кога трябва да бъда на кораба?
- Ха, ха...веднага.
- Защо, Раул да не е болен?
- Не е болен, но иска да разболее мен. Ха, ха, ха.
За последните три денонощия помощниците му са направили две тежки аварии и то все през нощта. При първата вахтеният капитан заспива и корабът се удря челно в дигата на Габчиковския канал, а при втората другият помощник не е могъл да вземе един от опасните Апатински завои. При силния страничен дрейф, корабът е минал през каменна траверса и е повредил пропелерите си. И в двата случая, капитанът не е подсигурил вахтите с дежурен кърмчия.
Пътниците са много уплашени. Повечето от тях искат да прекъснат круиза и да си тръгнат. Нужен ми е опитен капитан, който да вдъхва респект и да им върне чувството за сигурност. Двадесетина гости вече са напуснали кораба. Трябва да направим всичко възможно да задържим останалите. Иначе ще претърпим големи загуби. Корабът ще те чака утре в Белград. Почти цялото ръководство на фирмата начело с корабособственика, г-н Роберт Райтсма ще бъде на борда.
Таксито, което ме закара до Белград струваше около 500 евро, но този разход беше нищожен в сравнение с огромните материални и морални загуби, които щеше да претърпи компанията, ако не беше намерила добра алтернатива на провинилите се колеги.
Пристигнах на кораба вечерта на следващия ден. Изненадващо, на рецепцията ми съобщиха, че за мен няма свободна кабина.
На борда се бяха изсипали толкова много шефове, че дори освободените от недоволните пътници кабини не достигаха. Щатният капитан на "Анеша" беше все още на борда. Познавах бегло този холандец с афрокарибски корени, но роден и израстнал в околностите на Ротердам.
След продължителни разговори с него, ръководството бе решило, въпреки пропуските му, да го остави на кораба. Аз трябваше да му помагам, докато завърши рейса в Пасау, а после да се прехвърля на моя кораб "Свис Краун".
Не ми харесваше ролята, която ми беше отредена "пост фактум", но вече не можех да се откажа.
Проблемът беше, че Раул Крааинер нямаше капитански патент за р. Дунав и не познаваше навигационната обстановка, а шефовете противно на международните правила го оставяха за отговорен капитан. При нарушения и нередности, водната полиция щеше да санкционира мен, т.к. той не можеше да носи отговорност за действията си.
Ситуацията му беше изключително деликатна, но Раул се държеше с всички арогантно и надменно, като се опитваше да замаскира грубия си маниер с плосък хумор в стил "закъснял пубертет". Имах чувството, че този двуметров мъж бе спрял да се развива ментално на 15 годишна възраст.
Тук ще отворя скоба, за да припомня, че повечето холандски капитани са добри практици, но без задължителния за колегите им от Източна Европа образователен ценз.
Вече съм засягал темата за някои техни особености, типичен носител на които беше и капитан Крааинер. Той едва ли заслужава вниманието, което ще му отделим, но в негово лице аз открих един събирателен образ-своеобразна синтеза на поведението на хилядите негови сънародници, с които бях плавал през последните двадесет и две години.
"Анеша" беше застанала на международния пътнически пристан на р.Сава, разделяща централната част на Белград от Земун. На същото място бяха акостирали още няколко круизни кораба на други компании. Това ни даваше възможност да обменяме информация с колегите от конкуренцията за условията на работа при тях.
Хотелът, в който трябваше да пренощувам беше в непосредствена близост до кея. Преди лягане, реших, да се поразходя, за да се докосна за пореден път до неповторимата купонджийска атмосфера на града, който подобно на Ню Йорк никога не заспива.
Крайбрежната улица беше пълна с хора, а от претъпканите заведения се носеше мирис на скара и алкохол. Няма друг народ на Балканите, способен да се весели и празнува с такава отдаденост и страст, като сръбския. Бях се отправил към плаващия ресторант "Воденица", намиращ се в устието на р.Сава, малко преди тя да се влее в Дунава. От околните кръчми се лееха и смесваха оглушителните ритми на сръбски фолклор и диско музика, чиито децибели се забиваха в ушите ми като картечни откоси от партизанските филми с Бата Живоинович. Бях уморен и тъкмо реших, че ще си поръчам само една рибена чорба, за да се прибера навреме в хотела, когато от близкото крайпътно заведение се разнесе познат дрезгав глас. Подпийналият Раул се беше надигнал от стола си и се провикваше просташки през няколко маси. С него бяха седнали почти всичките му подчинени от навигационния състав.
- Александър, Александър, утре вечер си от 23:00 часа на вахта с мен. Разбра ли?
Целта му беше не толкова да ме информира, колкото да покаже на всички и най-вече на мен, кой е шефа и кой разпределя работата.
Корабът трябваше да отплава на следващия ден в 23:00 часа. До тогава щяхме да се засечем безброй пъти и той спокойно можеше да ми съобщи решението си лично. Със сигурност един кърмчия, какъвто беше Раул за р.Дунав, макар и оставен за административен ръководител на кораба, дължеше респект на капитана, не само заради неговия патент, но и заради опита и възрастта му. Този самовлюбен и ексцентричен социопат беше продукт на холандското речнофлотско съсловие и не беше възпитан да уважава околните.
Замислих се, колко много неща се промениха в моята професия в последните десетилетия. След свързването на двете най-значими европейски реки- Дунав и Рейн чрез канала РМД, стотици холандски кораби се насочиха към Централна-и Източна Европа, привлечени от по-високите навла. Станахме свидетели на драматичен сблъсък между изненадващо различни: характери, възпитание, степен на образование, обща култура, мироглед и житейска философия. От "изостаналия" Изток идваха възпитаниците на руските, украинските и българските Висши морски и речни училища, румънските лицеи, австрийските и унгарски специализирани техникуми и гимназии, а от развития Запад-капитани, за които дори професионалните училища бяха рядък лукс. Моряците от крайдунавските държави, като че ли бяха замесени от друго тесто-солидарни, готови да оказват безвъзмездна помощ при аварийни ситуации, с респект към чуждите флагове и национални особености, но най-вече с човечност-все качества, които напразно бихте търсили сред роботизираните речнофлотци от "низката земя". Причините за това асиметрично развитие са комплексни, но една от най-съществените се корени в ограниченията, които изживяват холандските колеги по време на ранното си детство. Известно е, че там речното корабоплаване е семеен бизнес, наследяван от синове и внуци. Единственото открито място на кораба, където децата на плаващите семейства могат да си играят, без опасност от падане зад борд е т.нар. "кафез". Той се поставя обикновено на палубата в непосредствена близост до мостика, за да могат заетите с управлението на кораба родители да упражняват визуален контрол. С навършване на училищна възраст т.нар. "деца от кафезите"-"Käfig Kinder" биват изпращани в училища-интернати, където растат като сирачета-без майчина любов и бащина закрила. Родителите им, стресирани и притиснати от огромните си кредитни задължения са принудени да плават почти непрекъснато и рядко намират време да посещават своите отрочета. Малчуганите лишени от топлина и родителски грижи се превръщат след години в студенокръвни, пресметливи, себични индивиди с огромен дефицит на човешки качества и много ограничен кръг от интереси. От друга страна те стават практични, самостоятелни, борбени, инициативни, егоцентрични, прагматични-качества, които наред с техните занаятчийски умения им помагат да се реализират успешно в условията на жестока браншова конкуренция.
Постигнатото от тях, често само показно материално благополучие се заплаща с цената на тежък труд, доброволни лишения, профанизация, оскотяване и обезличаване. Накратко-в резултат на свързването на Северно с Черно море се стигна не само до физическо смесване на големи групи от хора с еднакви професии, но и до противопоставяне на различни мирогледи и отношения към професията. Ние, моряците от Дунавския регион обичаме не по-малко професията си, но не я абсолютизираме. Печелим чрез нея пари, но сме способни да се насладим и на романтиката в нея. Тя е само средство за постигане на целта, но не и панацеята на живота ни. Пътуваме с желание, но най-хубавият ден за нас си остава последния ден от рейса, когато ни предстои дългоочакваното завръщане у дома. Оскотялите прагматици от Холандия се раждат и умират на корабите си, които са не само техни домове, но и обгрижвани паметници на човешката суета, символи на престиж и социален статут.
Виждал съм как с парче памук, напоено със спирт се премахва мръсно петънце от боядисаната в искрящо бяло жилищна надстройка на самоходката.
Монотонното плаване по предварително изготвения график се възприема като "вълнуващо" ежедневие, а реализацията на изгодни навла осмисля живота им.
Зад борда се изхвърля всичко, не попадащо в кръга на тесните им духовни и професионални интереси.
Докато си мислех за тези неща, неусетно бях стигнал до плаващия ресторант. Не исках да си развалям хубавата вечер със спомени за неприятната среща, но осъзнавах, че трябва да се въоръжа с огромно търпение и да не се поддавам на бъдещи провокации. Докато бялото вино в каничката бавно намаляваше, спомените ми отново и отново ме връщаха във времето от преди две десетилетия, когато бях свободно практикуващ пилот на изключително опасния немски Дунав. За шест години бях превел между пристанищата Щраубинг и Пасау близо 900 холандски самоходки и състави. Доброто име, което си бях извоювал работеше за мен, осигурявайки ми непрекъснато клиенти. Спомних си много имена и случки.
Многократно съм бил свидетел на случайни срещи между холандски кораби, управлявани от роднини и приятели. Спонтанните разговори, които се провеждаха по УКВ-то се въртяха все около навлата, условията за превоз предлагани от спедиторските фирми, водните стоежи и изгодните дестинации. Не съм чувал някой да е попитал колегата си, как е прекарал отпуската си, защото отпуски почти нямаше. Не съм чувал приятели да се канят на гости през свободното си време, защото "домовете" им бяха постоянно в движение, а и гостуването, като форма за социален контакт почти отсъства от холандския бит. Речта им не е благозвучна-изпълнена е със съскащи и хъркащи звуци, които могат да възпроизведат само арабите. Ако, човек не разбира езика и съди за съдържанието на разговора само от интонацията на говорещите, добива погрешното чувство, че те се карат.
От пръв поглед личеше, че холандските корабоводители не бяха обременявали мозъците си с решаване на диференциали и интеграли от висшата математика, с литературни анализи на произведения от световната класика и с географията на европейския континент. Нещо повече-те дори не знаеха историята на собствената си държава, но това не им пречеше да гледат на нас-източноевропейците от високо. Пък и защо им трябваше да си губят времето със знания, несвързани с възможностите за правенето на пари! Чувал съм от холандски речнофлотци, че в следвоенния период пътуващите по вътрешните водни пътища техни предци са били вписвани в гражданските регистри, като "асоциални" и приравнявани със скитащите цигани. В низката земя нашата професия се упражнява от "занаятчии" с нисък социален статус, докато в държавите от Дунавския регион, болшинството капитани и механици са инженери-уважавани членове на обществото, отличаващи се не само с добро образование и култура, но и със сравнително добро материално състояние.
Не е тайна за никого, че дунавските моряци в огромното си мнозинство, не харесват арогантно-егоистичната и бодряшко-надменна безпардонност на "баш майсторите" от страната на лалетата, които считат себе си, едва ли не, за откриватели на водата. За съжаление в почти всички западноевропейски корабни фирми директорите са холандци. Като граждани на кралство-бивша колониална сила с много задморски територии, холандците са свикнали да експлоатират труда на чужденците и са съхранили чувството си за превъзходство към тях. Мотото им и в днешни времена е: "И най-некадърният холандец е по-добър и благонадежден от най-кадърния чужденец." Спомням си, как алкохолно зависимият холандски капитан Александър Бауенс беше гонен последователно от три големи круизни фирми заради тежки аварии предизвикани под въздействие на алкохола. Всяка от тези фирми го толерираше до последно и едва, когато материалните щети и опасността за живота на пътниците ставаха непоносимо големи, холандските му покровители се решаваха да се разделят с него. Докато се подвизаваше като капитан, той получаваше най-новите кораби и изяждаше хляба на несравнимо по-добри колеги от Източна Европа.
За да не загубят работата си в мултинационалните параходства много уважавани колеги с вече изградени трудови и човешки навици трябваше да нагаждат поведението си към "стила" на високопоставени холандски баш майстори, които същевременно бяха интелектуални джуджета. Този деликатен процес е съпроводен с напрежение и често ескалираше в открити конфликти.
Винаги съм се учудвал на широко разпространения в медиите мит за уникалния либерализъм и толерантност на хората от "низката земя". Да, ако си наркозависим, цветнокож, хомосексуалист или хулиш правителството и се бориш за правото на еднополовите семейства да осиновяват и отглеждат деца, никой няма да те дискриминира и осъжда. Просто няма да ти обръщат внимание. Важното е да не се опитваш да променяш статуквото, търсейки място под слънцето, което холандците са си присвоили, защото там няма да те допуснат...
Холандският либерализъм е нещо като камуфлажна дреха, прикриваща лицемерната същност на едно общество, обърнало гръб на вековните християнски ценности.
По алчност, свидливост, пресметливост, находчивост, търговски нюх, креативност, предприемчивост, нидерландците могат да бъдат сравнявани с евреите. Единственото качество, което ги отличава от тях е, че за да забогатеят, те не разчитат само на спекулации, а са готови да полагат и физически труд. Не случайно техните германски братовчеди-немците ги наричат шеговито "евреите на Западна Европа".
Най-същественият им отличителен белег е т.нар. "комерсиален расизъм", насочен срещу способни чужденци, оформили характера си извън холандското културно-езиково пространство. Тази особен вид дискриминация е чисто холандски феномен. Тя не се дефинира с нетърпимост към етнически, религиозни и политически различия, както това се наблюдава в други държави. "Либералните" поданици на крал Вилем-Александър са крайни материалисти. За това и дискриминацията им там е уникална-генерирана единствено от комерсиализъм. Тя подминава маргинализираните имигранти и взема на прицел интелигентните чужденци с добри професионални и личностни качества, представляващи потенциална заплаха за холандската хегемония във фирмените йерархии. Във всички параходства, ръководени от нидерландци за чужденците се определя кариерен таван, до който те могат да растат. Позиции във висшия, а често и в средния управленчески апарат остават за тях "terra prohibita". Източноевропейците с доказани професионални качества и авторитет често стават жертва на интриги, унижения, уволнения, защото "либералните холандци" не търпят реална конкуренция. Те се консолидират, за да бранят незаслужените си привилегии, постове и заплати с безкруполност, на която може да завиди и мафията. Ако си имал нещастието да се конфронтираш с един от фирмените директори, рискуваш да попаднеш в "черния списък" на станалата нарицателна "холандска речна мафия", която може да те остави без работа. Тя обгрижва своите сънародници, като за една и съща длъжност им дава по-големи заплати и по-престижни кораби.
За да не бъда голословен, ще дам един пример със себе си. През 2004 година бях изхвърлен от Викинг Ривер Круизес заради това, че отказах да осъществя една вече организирана от мен среща между директора на тази фирма, г-н Томас Боглер и мой влиятелен приятел от австрийското Министерство на Транспорта. Причината за моя отказ беше, че прекият ми началник, холандецът Вилем Тиеркстра спря от движение моя кораб "Heinrich Heine", въпреки че на него трябваше да се състои гореспоменатата среща. Съобщи ми, че моето разписание ще се поеме от по-новия фирмен кораб "Viking Star", но вместо да ме прехвърли на него, холандецът ме направи сменен капитан /jumper/. По този начин той мe лиши от възможността да бъда домакин на събитие станало възможно благодарение на мен. Получих унизително предложение, което звучеше така:
- Г-н Каменов, ще Ви изпратим за срещата във Виена като гост-капитан на "Viking Star", а пред приятеля Ви ще бъдете представен за щатен капитан на кораба. Той няма да знае...
Прекъснах го:
- Да г-н Тиеркстра, но нали аз ще знам. Това ли е наградата ми за това, че Ви уредих среща с най-влиятелния човек в Речната Администрация на Австрия?...
Бях предупредил д-р Виктор Зигл, че в предстоящия разговор ще му бъде поискана дългосрочна концесия за строеж и експлоатация на понтон в акваторията на пристанище Виена. Да разполагаш със собствено корабно място и то в столицата на Австрия е истинска привилегия, за която всяка компания мечтае. Според думите на моя директор, то би се превърнало в "златна кокошка" за VRC. За да приключа с тази неприятна история, само ще Ви уверя, че г-н Боглер никога не се срещна с д-р Виктор Зигл, a Австрия е единствената западноевропейска държава, в която VRC няма собствени корабни стоянки.
Надявам се този обширен анализ на холандското корабно общество да помогне за успешната реализация на подрастващите поколения български моряци на доминирания от холандци речен пазар на труда, както и да насочи очакванията им в една правилна реалистична посока.
Надявам се също, гореизложените оценки и заключения да бъдат споделени от моите читатели, колкото и крайни да им се сторят те.
Но, нека да продължа с разказа си за капитан Раул Крааинер-типичен представител на обществото, в което е израстнал.
Образователният му ценз, като на повечето холандски колеги, беше нисък. Културните му интереси се свеждаха до слушането на натрапчиво повтарящи се диско ритми, съпроводени от безлични мелодийки, които той наричаше музика. По щастлива за него случайност една от известните немски телевизии бе решила да заснеме на борда на "Анеша" рекламен филм за круизния туризъм със заглавие "Lust auf Wasser". На Раул беше отредено да играе себе си и докато траеха снимките, присъствието му на борда беше задължително. Параходството имаше късмет, че снимачният екип е имал друг ангажимент и не е могъл да дойде на кораба за настоящия злощастен рейс.
Високото самочувствие на Раул ни разсмиваше, но той непрекъснато го демонстрираше по най-просташки начин. Внушаваше ни, че е недосегаем за външната и вътрешна конкуренция, заради симпатиите на корабособственика г-н Рейтсма към него. "Правилният паспорт" също му даваше незаслужени привилегии, но не можеше да успокои уплашените пътници. Те чрез своя представител-фирмата чартьор "Phönix Reisen" ни наложиха разписание, според което трябваше да пътуваме само през деня. И двете аварии се бяха случили през тъмната част на денонощието и пътниците бяха загубили доверие в способността на капитаните да водят кораба през нощта. Ако подобно нещо се беше случило на моя кораб, аз щях да бъда психически сринат и нямаше да мога да повдигна главата си от срам.
Раул се хилеше като маймуна, като демонстрираше, че нищо не може да развали доброто му настроение и да разклати позициите му. Не го трогваше дори открито изразеното недоволство на круиз-директорката, г-жа Карина Вернер от съвместната им работа.
Възрастната германка ме издебваше, когато бях сам, за да сподели, че моето присъствие на борда е успокоило пътниците и те най-после са се почувствали сигурни. Твърдеше, че капитан Крааинер не е могъл да спечели доверието им и, че би предпочела да работи с мен. Всичко това било отразено в рапорти до нейните шефове. Ако подобни критики бяха отправени срещу капитан от друга националност, реакцията на Параходството би била незабавна и безкомпромисна, а в нашия случай такава липсваше.
В резултат на променения график за плаване, от круиза отпаднаха дестинациите в Румъния и България, а това намаляваше осезателно качеството на предлагания от нас туристически продукт.
Една сутрин аз и Раул застъпихме на вахта и докато пиехме кафето си, той за пореден път разказа, как преди година е бил помолен да приеме повишение за щатен капитан на "Анеша". Той /тогава още втори капитан/ се съгласил с предложението на "некомпетентния ни и твърде млад началник", но при няколко условия, които разбира се били веднага изпълнени.
- Когато аз съм карал кораби, това момченце Тим се е напикавало в памперсите си. важничеше той, очаквайки и аз на свой ред да изпусна някаква критика по адрес на ръководството.
В това време вратата на мостика се отвори и зад нея плахо се показа умореното лице на круиз-директорката. Възрастната дама поздрави учтиво и поиска разрешение да влезе. Раул я погледна с големите си намръщени очи и почти изрева:
- Ох, ти ли си пак? Не мога да те гледам вече.
Женицата се стъписа и понечи да си тръгне:
- Ама аз исках само да уточним разписанието.
Започна да се оправдава тя.
Последва неудържим смях, който трябваше да означава, че казаното от г-н Крааинер е било само шега. На подобен "хумор" бяха изложени ежедневно и моряците, които никога не знаеха, кога капитанът е наистина разгневен.
Той често демонстрираше близост с корабособственика и изразяваше съмнение в професионализма и компетентността на средния началнически ешелон. Аз се съгласявах с оценките му, защото те бяха по принцип верни, но осъзнавах, че ме провокира умишлено. Въпросът беше не дали, а кога ще докладва за инициираните от него и поставени в устата ми критики. Въпреки, че нямаше право на самостоятелна вахта, той се натискаше да управлява кораба, за да може да се хвали пред шефовете с приноса си за нормализиране на създалата се критична обстановка. Естествено, щеше да премълчи факта, че през цялото време съм стоял зад гърба му и съм го напътствал. При плаване в условия на намалена видимост, той понякога задаваше погрешни курсове с автопилота, приемайки червените шамандури за зелени и обратно. Навременните ми намеси го предпазиха от тежки аварии, за които аз щях да нося отговорност. Раул, подобно на повечето новаци разчиташе единствено на електронните карти, но те бяха с остарял софтуер и на места не показваха актуалното навигационно ограждане.
Известно е, че р.Дунав от Бездан до Черно Море е "хендикепа" за свикналите с отличните навигационни условия на р.Рейн холандци. Защо това е така?
Всеки от нас може да прецени разликата между перфектно потдържаните вътрешни водни пътища на Западна Европа и оставения на самотек Долен Дунав. Тя е, както шеговито подмятат колегите, "като тази между немски аутобан и път през пустнята на "Рали Сафари". И колкото по на изток тече Дунав, толкова по-малко грижи се полагат за неговата поддръжка.
От една страна тук фарватерът много често променя своите параметри и местоположение, а от друга навигационното ограждане е оскъдно и понякога неточно. Освен на своята практика, дунавските корабоводители разчитат и на актуалната информация, която получават от своите колеги за критичните участъци. Контактът между корабите се осъществява на т.нар дунавски език-една забавна смесица от местни езици, която компенсира недостатъчните знания на официалния руски език. Не можем да очакваме от потомците на краля-кръстоносец Балдуин да проговорят официалния руски или неофициалния дунавски език, а това се превръща в проблем касаещ сигурността на корабоплаването.
На четвъртия ден от моето качване на "Анеша" навлезохме в унгарския Дунав. Раул имаше някакви административни задължения и на негово място към моята вахта се присъедини кърмчията Дамян. Това момче беше завършило Морско училище във Варна и се отличаваше от останалите моряци със своята интелигентност, скромност и отзивчивост. Беше работлив, съобразителен, с отлични компютърни знания и перфектен английски. Познавах го от преди две години, когато беше назначен в Scylla AG и зачислен в моя екипаж като дексман.
Забелязах голяма промяна в Дамян за времето, през което не се бяхме виждали. Липсваха му характерния за него ентусиазъм и мотивацията за правене на кариера.
Попитах го направо:
- Дамянчо, защо се подмазваш толкова на Раул? Умно момче като теб няма нужда да се подлага на един капитан, който не блести с качествата си. Внимавай, защото ако веднъж се пречупи мъжкото ти достойнство, можеш да загубиш самоуважение, а това е пагубно за един бъдещ корабоводител. Той ме погледна с насълзени очи и след известно колебание каза: -Кептън, аз нямам шансове да израстна тук професионално в близките няколко години и съм решил да отида на море. Капитан Крааинер не ми дава възможност да се упражнявам в управление и маневриране на кораба. Той е взел под крилото си румънския кърмчия Раду и отделя много време за неговото обучение. Освен това Речните администрации в Западна Европа не признават дипломите на Морско училище-Варна и се налага да започваме работа с най-ниската квалификация "дексман". В същото време на унгарците, изкарали двуседмични курсове в Будапеща се признава рейнска квалификация "матрос". Губим време и пари, защото някой от ръководството на нашата морска Алма матер не си е свършил работата и не е изпратил съответното официално писмо до Централната Рейнска Комисия в Страсбург. Българската корабна администрация, доминирана от морски специалисти никога не се е интересувала сериозно от специфичните проблеми на речните кадри...
Дамян беше прав. Всеки маргинал доведен от улицата, без никакви познания за корабите и само с един медицински преглед можеше да получи същата квалификация "дексман". Не се учудвам, че нашите момчета, изучавали корабното дело в продължение на осем семестъра се чувстват изоставени и предадени от българските институции.
Исках да си изясня, защо Раул предпочита да помага на румънския кърмчия, при положение че Дамян беше много по-переспективен и попитах:
- На какво се дължат близките отношения между капитана и Раду?
- Кептън, спомняте ли си инцидента с хърватския матрос, който си счупи гръбнака и остана инвалид?
- Да спомням си го, но това се случи на "Анеша" още в началото на сезона.
- Кептън, бяхме застанали на понтона в Черна Вода-Румъния и чакахме гостите да се върнат от екскурзията в Констанца. Капитан Крааинер ни събра на мостика и ни нареди да спуснем лодката на вода, за да измием бордовете на кораба над водолинията.
Хърватският моряк получи нареждане да се качи в лодката, докато ние я спускаме с крана. Двадесет годишното момче правеше първи рейс с речен кораб и нямаше опит. Заяви, че се страхува, но капитанът настоя, заповедта му да се изпълни. Краят на тази история Ви е известен. Въжето на крана се скъса и лодката падна от 6 метрова височина във водата. Правилата за техническа безопасност забраняват спускането на спасителната лодка с човек в нея. Румънският съд е щял да осъди Раул, ако не са били свидетелските показания на кърмчията Раду. Той е заявил, че пострадалото момче е влезло по собствена инициатива в лодката, въпреки изричната забрана на капитана.
Ако казаното от Дамян е вярно, а той няма причини да ме лъже, ще оставя коментарите на Вас - моите читатели.
Същевременно си задавам въпроси, на които все още не мога да намеря удовлетворителни отговори:
Как може отговорно длъжностно лице, виновно за осакатяването на един млад човешки живот да бъде с перманентно приповдигнато настроение?
Как му дава сърце да се изправя през вечер пред гостите си в бара с микрофон в ръка, за да им пее?
Как може този капитан да гледа моряците си в очите?
Как може една авторитетна европейска фирма да неглижира подобни проблеми и да превръща един евтин плейбой в свое рекламно лице?
Като българин, ще призная, че и нашият народ си има кривици и те са не по-малко от бодлите на прочутата българска роза, но и Вие драги читатели си признайте, че преди да прочетете този автентичен разказ, не бяхте чували, че и лалетата могат да имат бодли - особено холандските!

Капитан Александър Каменов,
навигационен експерт в ZSUK Mainz,
постоянен член на немски изпитни комисии



Ключови думи:



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

На България й е нужна морска стратегия и политика
Български океанолози се борят срещу цунами
Швейцарски българин иска да строи вятърни мелници под вода
Младите обсъждат силата и значението на Черно море
Подводницата „Слава” става музей
Няма подводница, няма и надуваема лодка
Проф. Иван Маразов открива кръгла маса „Морето – граница или врата”
Проф. Маразов: Конференцията да стане международна
19-годишният Найден Спасов спаси Светия кръст
Пак искат да ползват сероводорода в Черно море за гориво

Компасът на мъдростта

Книгата е като огледало. И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол.
Лихтенберг



Живко Георгиев

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!