Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (not well-formed (invalid token) at line 254, column 35) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
На кой му е нужен пълния член?
вторник, 21 ноември 2017
Начало » Изкуство и книги » Образование
На кой му е нужен пълния член?

28 април 2017, петък
Милена Петкова

Всъщност правилният въпрос е: "На кого му е нужен пълният член?"

Дебатът за опростяването или опростачването на българския език вероятно не е най-големият ни проблем в момента.

Чакаме ново правителство, НЕК и Топлофикация искат увеличаване на цените на тока и парното, в Македонския парламент се бият, а Турция претендира да е защитник на границата ни.

Но с правописните промени обикновено се случва така - те изплуват между другото, уж съобразени с обществените нагласи и нивото на общата грамотност.
После ние, пишейки, се борим с правила, които би трябвало да облекчават, а не да затрудняват писмената реч.

Аргументът на учените от БАН, които започват проучване на обществените нагласи, е, че трябва да се установи кои от нормите масово се пренебрегват, защото затрудняват пишещите.

Факт е обаче, че нивото на грамотност стремително пада година след година.
Задава се ново поколение, което е тотално неграмотно и ако ще се съобразяваме с неговите нагласи, след време вероятно ще трябва основно да "даунлоудваме" и "ъплоудваме", да зачеркнем запетаите като препинателен знак и всякакви други правила за слято и полуслято писане.

Нали езикът върви след хората, а не те след него?

И колкото по-неграмотни ставаме, толкова по-опростен, да не кажем прост, ще е правописът ни.
Тогава всички ще можем на воля "да ходиме, да видиме, да правиме" , никой няма да се тревожи как се пише "не знам" и "до скоро" и само отделни закоравели следовници на правописа ще търсят в Гугъл езикови справки за една или друга дума, докато все още се намират.

Негативните нагласи към правописните реформи имат оправдание в годините.

Много от промените, които бяха въведени, не бяха убедително обосновани и не ставаше твърде ясно, защо трябва да облекчат писането.
Така за "вкъщи" бе прието например слято писане, но същото не важи за "у дома", макар логиката да го подсказва.
Същото е и с използването на главни букви вътре в изречението като в случаите с "Елин-Пелиновите" или "Йордан-Йовковите" разкази например.
Около самата дума "например" има вечни колебания, след като години наред ни учеха, че си върви със запетаите. Сега обаче вече не е така, вметнатите части като "разбира се" се ограждат със запетаи, но не и вметнатите думи като "навярно", "наистина", "според мен".

Трудно би могъл да следваш норми, в които не виждаш особена логика, а изключенията са повече от правилата.
Не е по-улеснена и деловата кореспонденция, където могат да се видят най-различни варианти на думата "бизнес план", която може да се пише и разделно, и слято.

Кой го интересува?

Вероятно ще попитат повечето от нас и въпросът ще е грешно зададен.
Защо писането трябва да е сложно, след като говоренето върви към опростяване?
Вероятно защото писането ще остане единственият белег за грамотност.
А и ние не сме спрели да пишем, нали?

Вижте какво става в социалните мрежи.
Там властва тотална неграмотност и не става дума за книжовни правила със спорно значение - нещата са много по-сериозни. Един "пост" ти е достатъчен да разбереш от кое малцинство е пишещият или от кой край на България. А малкото, осмелили се да негодуват срещу всеобщата неграмотност, биват нападани с аргумента: "Ние тук споделяме, за да си помагаме, не за да оценяват грамотността ни."

А защо се налага да си помагаме?
Защото някой е учил до 4 клас и не може дори да си напише автобиографията за постъпване на работа, камо ли да претендира за сносно заплащане.

Миналата година Франция прие нови правила в правописа, които засягат над 2400 думи. Въпреки архаичния и неимоверно усложнен правопис, голяма част от хората се противопоставиха на решението за промяна, защото нямало да бъде лесно прокарването на реформата в училищата.

У нас подобни вълнения няма.
Обикновено нормите се създават някъде в БАН, привеждат се до знанието на учителите, а учениците ги наизустяват, защото няма логика, по която да ги запомнят.
Изобщо борбата за книжовен език у нас се води неубедително и на "парче".

Също като в онзи паметен случай от миналия век, когато актьорът Константин Кисимов помолил проф. Балабанов да запазят малкия ер (ь), за да може да се пише Косьо.
То всъщност и думата актьор нямаше да може да се пише, ако бяха го отхвърлили.

Според легендата гениалният актьор просто го ударил на молба: "Моля ви се да не пипате "ь"!
Така са се правели правописни реформи у нас и това не се е променило особено с годините.
Вероятно тези, на които не им е все едно какво се случва с писмеността, просто ще трябва да го удрят на молба... от време на време.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Кога учениците няма да стоят под прозореца на министъра
Още една детска градина обновена изцяло
8 медала за бургаски математици
Втора година българското училище във Франкфурт посреща първолаци
С Куросава в куфара към Англия
Най-старото училище в Бургас пое 95 първолаци
Есета и дискусия с ученици за спасяването на евреите
Метрото като алтернативна артсцена
Деца обсадиха Ангелакова и Ешкенази
Бургаско училище с евронагради

Компасът на мъдростта

Не убивай комар с меч.
Конфуций



Живко Георгиев

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!