Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (not well-formed (invalid token) at line 254, column 35) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
На кой му е нужен пълния член?
събота, 23 юни 2018
Начало » Изкуство и книги » Образование
На кой му е нужен пълния член?

28 април 2017, петък
Милена Петкова

Всъщност правилният въпрос е: "На кого му е нужен пълният член?"

Дебатът за опростяването или опростачването на българския език вероятно не е най-големият ни проблем в момента.

Чакаме ново правителство, НЕК и Топлофикация искат увеличаване на цените на тока и парното, в Македонския парламент се бият, а Турция претендира да е защитник на границата ни.

Но с правописните промени обикновено се случва така - те изплуват между другото, уж съобразени с обществените нагласи и нивото на общата грамотност.
После ние, пишейки, се борим с правила, които би трябвало да облекчават, а не да затрудняват писмената реч.

Аргументът на учените от БАН, които започват проучване на обществените нагласи, е, че трябва да се установи кои от нормите масово се пренебрегват, защото затрудняват пишещите.

Факт е обаче, че нивото на грамотност стремително пада година след година.
Задава се ново поколение, което е тотално неграмотно и ако ще се съобразяваме с неговите нагласи, след време вероятно ще трябва основно да "даунлоудваме" и "ъплоудваме", да зачеркнем запетаите като препинателен знак и всякакви други правила за слято и полуслято писане.

Нали езикът върви след хората, а не те след него?

И колкото по-неграмотни ставаме, толкова по-опростен, да не кажем прост, ще е правописът ни.
Тогава всички ще можем на воля "да ходиме, да видиме, да правиме" , никой няма да се тревожи как се пише "не знам" и "до скоро" и само отделни закоравели следовници на правописа ще търсят в Гугъл езикови справки за една или друга дума, докато все още се намират.

Негативните нагласи към правописните реформи имат оправдание в годините.

Много от промените, които бяха въведени, не бяха убедително обосновани и не ставаше твърде ясно, защо трябва да облекчат писането.
Така за "вкъщи" бе прието например слято писане, но същото не важи за "у дома", макар логиката да го подсказва.
Същото е и с използването на главни букви вътре в изречението като в случаите с "Елин-Пелиновите" или "Йордан-Йовковите" разкази например.
Около самата дума "например" има вечни колебания, след като години наред ни учеха, че си върви със запетаите. Сега обаче вече не е така, вметнатите части като "разбира се" се ограждат със запетаи, но не и вметнатите думи като "навярно", "наистина", "според мен".

Трудно би могъл да следваш норми, в които не виждаш особена логика, а изключенията са повече от правилата.
Не е по-улеснена и деловата кореспонденция, където могат да се видят най-различни варианти на думата "бизнес план", която може да се пише и разделно, и слято.

Кой го интересува?

Вероятно ще попитат повечето от нас и въпросът ще е грешно зададен.
Защо писането трябва да е сложно, след като говоренето върви към опростяване?
Вероятно защото писането ще остане единственият белег за грамотност.
А и ние не сме спрели да пишем, нали?

Вижте какво става в социалните мрежи.
Там властва тотална неграмотност и не става дума за книжовни правила със спорно значение - нещата са много по-сериозни. Един "пост" ти е достатъчен да разбереш от кое малцинство е пишещият или от кой край на България. А малкото, осмелили се да негодуват срещу всеобщата неграмотност, биват нападани с аргумента: "Ние тук споделяме, за да си помагаме, не за да оценяват грамотността ни."

А защо се налага да си помагаме?
Защото някой е учил до 4 клас и не може дори да си напише автобиографията за постъпване на работа, камо ли да претендира за сносно заплащане.

Миналата година Франция прие нови правила в правописа, които засягат над 2400 думи. Въпреки архаичния и неимоверно усложнен правопис, голяма част от хората се противопоставиха на решението за промяна, защото нямало да бъде лесно прокарването на реформата в училищата.

У нас подобни вълнения няма.
Обикновено нормите се създават някъде в БАН, привеждат се до знанието на учителите, а учениците ги наизустяват, защото няма логика, по която да ги запомнят.
Изобщо борбата за книжовен език у нас се води неубедително и на "парче".

Също като в онзи паметен случай от миналия век, когато актьорът Константин Кисимов помолил проф. Балабанов да запазят малкия ер (ь), за да може да се пише Косьо.
То всъщност и думата актьор нямаше да може да се пише, ако бяха го отхвърлили.

Според легендата гениалният актьор просто го ударил на молба: "Моля ви се да не пипате "ь"!
Така са се правели правописни реформи у нас и това не се е променило особено с годините.
Вероятно тези, на които не им е все едно какво се случва с писмеността, просто ще трябва да го удрят на молба... от време на време.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Кога учениците няма да стоят под прозореца на министъра
Още една детска градина обновена изцяло
8 медала за бургаски математици
Втора година българското училище във Франкфурт посреща първолаци
С Куросава в куфара към Англия
Най-старото училище в Бургас пое 95 първолаци
Есета и дискусия с ученици за спасяването на евреите
Метрото като алтернативна артсцена
Деца обсадиха Ангелакова и Ешкенази
Бургаско училище с евронагради

Компасът на мъдростта

Никога не гледай отвисоко на хората, освен ако не помагаш на някого да стане.
Габриел Г. Маркес


Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!