Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (EntityRef: expecting ';' at line 254, column 36) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
Национален конкурс МОРЕТО! 2019 – Трета награда – Поезия
събота, 19 октомври 2019
Начало » Изкуство и книги
Национален конкурс МОРЕТО! 2019 – Трета награда – Поезия


Фото: Сдружение "ЛУМЕН"
06 октомври 2019, неделя
Ракурс

За четвърта поредна година в рамките на Есенните ахтополски празници “АХ!Паламуда” (21-23 септември 2019) се проведе литературният конкурс "МОРЕТО!", организиран от сдружение "ЛУМЕН" с подкрепата на Кметство Ахтопол.

Произведенията бяха разгледани и оценени от жури в състав - Митко Новков (председател), Христо Карастоянов и Вера Петрова, а резултатите и наградените автори бяха представени във втората вечер на празниците.





Ето и наградите:

Категория „Проза”:

Първа награда (поделена):
"15 минути преди края на лятото" на Иван Сухиванов
"Змията" на Марина Нинова

Втора награда:
Не се присъжда

Трета награда:
"Похитители на щастие" на Калоян Захариев

Поощрения:
"Чехлите" на Панайот Карагьозов
"Рибешко оченце" на Елена Павлова


Категория „Поезия”:

Първа награда:
"На брега" на Силвия Илиева-Христова

Втора награда:
Не се присъжда

Трета награда (поделена):
"Есенно" на Вичо Балабанов
"Несебърска елегия" на Лилия Кирилова

Поощрения:
"Морето е отворена книга" на Надежда Станулова
"Ще се връщам" на Лили Пенкова

По традиция всички наградени творби ще бъдат публикувани в “Ракурс”.


 

Стихотворения на Вичо Балабанов, отличен с Трета награда на Националния конкурс “МОРЕТО!” в категория Поезия

ЕСЕННО


ПЕСНИЧКА ЗА ИЗГУБЕНАТА ЛЯТНА ЛЮБОВ

Август първи изтупа златист
със напукани жилчици лист,
завъртя го във ритъм на рок,
но го пусна в поредния скок.

На земята полегна по гръб
и въздъхна със есенна скръб,
свит във своето жълто палто,
както само въздиша листо…

В миг го сепна внезапен глух звук,
най-решително, твърдо: чук, чук!…
Пак обула на босо сабо,
си отиваше мойта любов…

“Хей, любово… !” – извиках наум.
Прокънтя като в корабен трюм
на потънал край риф параход,
в най-дълбокото липсва живот…

А на глас казах: “Нямам вина!
“Сбогом” има безброй имена!”
Но когато достигнах до сто,
Зърнах мъртвото, жълто листо…

На дървото го вързах с канап,
но оказа се възелът слаб.
Духна вятър, то люшна се пак,
без да искам настъпих го с крак…

“Хей, любово… !” – извиках наум,
прокънтя като в корабен трюм,
на потънал край риф параход,
в най-дълбокото липсва живот…

Август гледаше тъжен, унил,
своите дни със листа преброил,
и измъкна се с вятър и прах,
а и лятото тръгна след тях…


ПЕСНИЧКА …

Сега, когато лятото догаря
на края в парка, скупчено набързо
и старецът със пуканките зъзне,
димът във шепите му се разтваря,
изтича между пръстите и скрива
за миг, и циганката, и метлата,
и тя, самата уж, измела лятото,
зиморничаво в дрехата се свива…
Отнякъде пaк се домъкна мрака,
не го усетих, може би защото
димът с опашка бръкна ми в окото,
така дълбоко, че без звук заплаках…


И ПАК ПЕСНИЧКА

Хем не спах тази нощ,
но от страх не видях
есента как промъкна се тихо!
И луната от грош,
изпили се на нож,
пребледнели звездите се скриха...

Кой, кога го отне?
Ако беше поне,
хайде краят, но все още лято!
Вятър хвърли с замах
скъсано портмоне
и със злато поръси земята...

А безкрайност е знам,
скрита болка и ням,
с длан докоснах дъждовен сляп бисер…
А небето нелепо
висеше си там...
Уморих се без теб,
уморих се!...



Стихотворения на Лилия Кирилова, отличен с Трета награда на Националния конкурс “МОРЕТО!” в категория Поезия

Несебърска елегия

Помня
денят изплува от вълните
на изгрев пастелен.
Прашинки от слънце
посипват косите на мама...
В морския дом
стълбите вече не помнят
гората, но шумяха – листа
под леките стъпки.
Приказки, сенки,
заплетени мириси от старата къща – начало
на паметта ми.


+++

Изгревът прогаря
небесната плът,
изтича
през
раните на облаците.
С атлазен съсък
диша брега
и сенки на птици потъват
в коприна от пясък.
Над морските хълмове
еретично съзрява
светлина...

+++

С перо от гларус
да пронижеш
небесния лист,
за да чуеш вика на морето –
това да оставиш в стиха.
Солен и единствен,
обречен
от първия дъх
край брега.
Не величие –
само солта
от водата на Господ.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Малчугани на опашка за автографи от Петя Александрова
Бургас отива на биенале на мозайката в Москва
Анелия Райкова и Стойко Даскалов със званието „млад художник”
Бургаска художничка с награда от Виена
Огнян Петков извая българска Темида
Психолог издаде книга
Букай подари на Бургас притча за истината
Инженер-химик жъне литературни успехи
Холандец преведе Гео Милев
Защо на Запад не познават българската книга?

Компасът на мъдростта

Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал.
Виктор Юго


Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!