неделя, 27 ноември 2022
Начало » Страната » Изкуство и книги » Море
7. НЛК “Морето!” - Специална награда “Георги Ингилизов”


Фото: Сдружение "Лумен"
10 ноември 2022, четвъртък
Ракурс

На 31 октомври в Ахтопол за седма поредна година бяха връчени наградите на Националния литературен конкурс “Морето!”.

Организатор е Сдружение “Лумен”, а домакин на церемонията беше артистичното пространство на “Галера ah Gallery”.

Награждаването неслучайно беше проведено по-късно от обичайното. 31 октомври освен Ден на Черно море е и рождена дата на писателя маринист и съосновател на конкурса Георги Ингилизов, в памет на когото беше учредена Специална награда „Георги Ингилизов”.

Жури с председател Митко Новков и членове Христо Карастоянов и Вера Петрова единодушно присъди наградата на Михаела Илиева за разказа “Последната мидена черупка”

“заради осъзнаването, че се докосваме само отчасти, почти никак до дълбините на морето, до неговата необятност и всеобхватност, че образът на търсещия човек е алтер его на Георги Ингилизов, който винаги търсеше в морето, непрекъснато знаейки, че онова, което ще намери, не може и няма как да бъде цялото море, а само миниатюрна частица от него.”

Михаела Илиева присъства на церемонията в Ахтопол и получи наградата си лично  - парична премия от 1000 лв. и пластика, съвместна работа на творците Тихомир Витков и Красимир Ангелов - Макраса.


Ето и разказа “Последната мидена черупка”, отличен със Специалната награда “Георги Ингилизов”


Последната мидена черупка

Пред нас един старец пресява пясъка със сито, а Нона започва да ми разказва историята му.
Йорго бил още малко момче, когато се влюбил в съседското момиче Елени. Тя му заявила, че един син на гръцки преселници не можело толкова лесно да получи любовта на българско момиче, и щяла да го целуне само ако той направел така, че на този малък плаж да не остане нито една мидена черупка.
Йорго приел сериозно условието и се захванал да го изпълни, не подозирайки колко много време и усилия ще му отнеме.
В началото не използвал никакви инструменти и гребял пясъка с ръце. Често бил на ръба да се откаже, но не позволявал да му се помага. Разчуло се за него не само тук, но и в съседните градчета и една сутрин на плажа дошла цяла бригада от доброволци. Влюбеният се ядосал. Пратил ги по дяволите и ги подгонил, хвърляйки пясък в очите им. Оттогава местните не смеели дори да го попитат как върви работата му. А ако някой все пак се осмелял да му зададе този въпрос, Йорго отговарял, че е пресял колкото е могъл и му остава да пресее колкото трябва. Според някои Йорго спял на плажа и щом слънцето изгреело, той се захващал за работа, докато морето не потъмнее. Пресявал пясъка и обирал, каквото водата изхвърли, а мидите събирал в чували, които давал на търсачите на бисери срещу дребни пари. Дали те са намирали нещо ценно из чувалите, Йорго не го интересувало.
До третата четвърт на живота си успял да разграфи целия терен, разравял пластовете пясък като опитен археолог и откривал цели епохи, затрупани от времето и вятъра. Заедно с мидените черупки изравял фасове, очила, обувки, човешки кости, животински черепи и какво ли още не. Ценните находки подреждал в антикварния магазин на баща си, макар и да не могъл да датира всеки предмет. Колекцията му включвала медальони с хербарии, писма в бутилки, които морето е изпратило на погрешния бряг, пръстен, инкрустиран с кътници, а веднъж изровил и лък за виола, който Нона купила на изгодна цена.
Никой не вярвал, че Йорго ще успее, но всички започнали да наричат този плаж Безмидения, а морето и вятърът сякаш му помагали, защото водата тук била спокойна като в сладководно езеро. Толкова бил отдаден Йорго, че хората започнали да се чудят дали все още изпълнява условието на Елени, дали изобщо я помни, или премахването на мидените черупки се е превърнало в целта на живота му.
Почти целият пясък от плажа минал през ситото на Йорго. Времето му изтичало. Днес старецът бил толкова щастлив, защото от няколко дни нито една черупка не била издрънчала в ситото му.
Ако ти успееш да намериш поне една, ще те целуна, казва ми Нона, тази фантазьорка, която познавам едва от вчера. А аз спирам да заравям десния си крак в пясъка, защото в петата ми се е забила една мидена черупка.


Михаела Илиева е родена в град Плевен на 10 ноември 1992 г. Завършила е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистратура „Литературознание” в СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист и учител, а в момента е редовен докторант по съвременна българска литература във ВТУ. Има публикации в научни сборници, както и в LiterNet, „Литературен вестник” и др. Носител е на голямата награда в 44-ото издание на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” – Шумен. Част е и от майсторския клас по творческо писане на Здравка Евтимова, провел се в рамките на фестивала „Аполония” – 2022 г.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

На България й е нужна морска стратегия и политика
Български океанолози се борят срещу цунами
Швейцарски българин иска да строи вятърни мелници под вода
Младите обсъждат силата и значението на Черно море
Подводницата „Слава” става музей
Няма подводница, няма и надуваема лодка
Проф. Иван Маразов открива кръгла маса „Морето – граница или врата”
Проф. Маразов: Конференцията да стане международна
19-годишният Найден Спасов спаси Светия кръст
Пак искат да ползват сероводорода в Черно море за гориво

Компасът на мъдростта

Най-същественото е невидимо за очите.
Екзюпери


Българска народна банка
  • usd 1 USD = 1.83457
  • gbp 1 GBP = 2.29396
  • chf 1 CHF = 1.83096

Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2019
Ракурс - повече от новините!