10. НЛК “МОРЕТО!” - Първа награда

понеделник, 11 май 2026

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Изкуство и книги » Море
10. НЛК “МОРЕТО!” /Сдружение Лумен/ - Първа награда - Проза

Фото: Сдружение "ЛУМЕН"

24 октомври 2025, петък

Ракурс

Наградите на 10-ото юбилейно издание на Национален литературен конкурс “МОРЕТО!” бяха раздадени на 12 октомври в галерия “Galera ah Gallery” в Ахтопол.

Жури в състав: Митко Новков (председател), Ина Вълчанова и Ина Иванова, разгледа и оцени творбите на над 200 участници и присъди 14 награди:

Ето кои са лауреатите:

Специална награда "Георги Ингилизов” - Петър Чухов – гр. София

Специална награда “Христо Карастоянов" - Любов Кронева – гр. Бургас

Категория "Проза"

Първа награда - Екатерина Григорова, гр. Добринище

Втора награда - Добрина Костадинова, гр. Айтос

Трета награда - Алберт Бенбасат, гр. София

Награда "Винаги море" - Майя Виткова-Косев, гр. София

Награда от Galera ah gallery - Ирина Пожарицкая, гр. Елена

Категория "Поезия"

Първа награда - Петя Цонева, гр. Габрово

Втора награда - Нинко Кирилов, гр. София

Трета награда - Ренета Бакалова, гр. Пловдив

Награда "Винаги море" - Бончо Къров, гр. Казанлък

Награда от "Galera ah gallery" - Живка Иванова, гр. Бургас

Награда от "Galera ah gallery" - Биляна Димова, гр. София

Награда от Черноморски институт - Ева Гочева, гр. София

Отличените автори в двете категории получават:

Специална награда "Георги Ингилизов” - парична премия от 1000 лв. и пластика

Специална награда “Христо Карастоянов” - парична премия от 1000 лв. и пластика

Първа награда - парична премия от 300лв. и плакет

Втора награда - почивка за двама в Апартаменти Sunrise - Ахтопол; ваучер за 2 нощувки и плакет

Трета награда - парична премия от 150 лв. и плакет

Награда "Винаги море" - плакет

Награда от Galera ah gallery - грамота и картина

Награда от Черноморски институт - парична премия от 200 лв. и грамота

Автор на плакетите и грамотите на конкурса е художникът и сценограф Тихомир Витков. Скулпторът Борис Борисов е автор на пластиката към Специалната награда „Георги Ингилизов“, а скулпторът Петко Йорданов – автор на пластиката към Специалната награда „Христо Карастоянов“. Александър Телалим (художник) e автор на картините към наградите от “Galera ah Gallery”.

По традиция “Ракурс” ще публикува всички наградени творби.

ПЪРВА НАГРАДА - ПРОЗА - ЕКАТЕРИНА ГРИГОРОВА

М Е Л Т Е М

– Как беше морето? – измърмори сънено с нежността на оня съвършено дрезгав глас от първото пробуждане.

– Морето е спокойно, но рибите препускат. Като Τσάρα са.

– И какво друго?

– Да видим. Морето сутрин е като μωρό¹, което спи, но скоро ще се ококори и ще поиска да играе. Това се случва за миг. Затова гледай да поспиш, за да си отморен.

– А водата?

– Водата е бяло злато, почистено сребро, платина. (Не съм сигурна, че е най- скъпата.) Водата иска да спи, но слънчевите лъчи не я оставят на мира. Хората на плажа не я оставят на мира. Рибите παπαγαλάκια не я оставят на мира. Да, „папагалакия“, папагалчета – рибите с черни нашивки обикалят безспир. Любопитни са. Стават ти приятели, ако си весел с тях и докато не знаеш, че хапят. Покажеш ли страх, и те го показват. Папагалите на морето не обичат човешките крака. Искат да ги галиш с ръце и очи. Да полетяваш с тях, да ги целуваш с внимателно усилие на пръстите така, както протягаш ръка към лицето на цъфнала роза без да успееш понякога да я докоснеш.

– Друго?

– Келифос, островчето насреща, прилича на магаренце, тупнало по дупе до майка си – вълнистите възвишения на Ситония. Викат му още Χελώνα, ще рече, костенурка.

– А хора има ли?

– Двойка дебеланковци – бели все още, усмихнати, радват се на всичко, дето е пред очите им. Следят ме с поглед и жената се усмихва на гледката. (Не съм сигурна какво точно вижда.)

Двойка младежи във водата. Потопени до гърди един срещу друг. По позата отгатваш, че се държат за ръце.

Двойка възрастни бърборковци с любов за завиждане. Влязоха навътре. Плуваха бавно и спокойно. За кратко се умълчаваха и звънваха пак. Носеха смешни шапки с козирки – по всичко личи, че животът ги е научил да бъдат внимателни към избора да се обичат.

– Още?

– Изумителният цвят на вълните днес. Млечнозелен. Като на далечното Черно море. Изпълнен с кислород. С непосилна надежда. С жилавата нежност на високопланинска трева. Хваща те за гърлото. Тресе като камбана диафрагмата. Напомня мудната среща на времето с празника на смъртта. Времето, когато тя все още не съществуваше. Не беше се настанила между нас, не беше ни отбила от бъдещето ни. Защо се случи това? – попита веднъж. – Защо с нас? Може би за да ми помогнеш да живея сред хората.

– Може би за да ти помогна да ги напуснеш по-лесно. Или може би, за да умрем и двамата с една неизвестна разлика в годините като зрели хора тук, в близостта на началото – преселени като християните еремити от първите векове в пустинята край морето. Παπαγαλάκι μου², за да се научим да обичаме.

Изведнъж си спомних променадата на здрачаване. Няколко момчета бягаха по циментовата алея. Мускулът на прасците им лъщеше и подскачаше като малка златнокафява топка.

– Ако ще умирам, искам да умра на крака. Никакви болници, чу ли? Искам хората да влизат в магазина и да казват: Хвала вам, евхаристо, благодаря. В краката на Τσάρα да се боричкат новите котенца. Забелязала ли си, че котките, за разлика от кучетата, винаги ядат приседнали? Невероятна история. Някои от нас, като кучетата, трябва да се учим от котките. Но и някои от нас, като кучетата, не можем да бъдем котки. Нито пък да се учим от тях. Да. Искам да чуя камбаната да бие за нас, а сетне да бие за мен. И морето да бие, както бие живото сърце: боже на лявото, боже на дясното – оплетено като риба в мрежите на морето. Знаеш ли, че свещеникът в Ханиоти е словенец? Понякога нощем стискам ръката си неволно, мислейки, че държа неговата ръка. Когато един грък е доверил ръката си на един словенец, макар и само в съня, той вече не е грък. Той е словенец, а словенецът е грък. И още по-точно и ясно – нито единият е такъв, ни другият – онакъв. И двамата са само двама души, ще рече – две душù, призвани да се огледат една в друга като небе над езеро. – Какво виждаш в това езеро, питам словенеца, който вече не е словенец? – Виждам себе си малко по-едър и неслучайно изплашен. – А ти? – Аз виждам само тебе, но това е хубаво, защото лицето ти е благо. Така забравям за собствената си мутра в момента. Не е за гледане тя. Добре, че си ти да се позабравя. Да се забравя сега, не изобщо. Моят род е пиратски. От Мани. Но сиромашията и страхът от отмъщение принудили нашите да се преселят на Наксос, от Наскос – в Атина и от Атина – в Ханиоти. Да се чуди човек на тия въртелици, но като гледам, ти няма да се чудиш. Кой знае от коя Словения ли си дошъл, през коя Македония, та да дойдеш и да разцъфнешеш тук, в нашето селце Ханиоти. Жив и здрав да си ни. Евхаристо, че дойде и ми вдъхна сила да се радвам, че съм жив, та да мога да умра. Защото ако съм умрял, значи съм живял. Слушай, това не е моят глас, нали? Това е сън, страх ме е, αγάπη μου. Всички ги е страх. И мъжагите ги е страх. И пиратите ги е страх. И мене ме е страх, обич моя. Не сега – страх ме е утре. Страх ме е за това утре, което няма да е като вчера и няма да е като сега. Това утре без утро. Преживяхме диктатурата на полковниците, но не ни се разтрепериха пушките, да, де, кажи ги, мартинките, чак толкова. Макар да знаехме с какви гадове си имаме работа. Оня копой, който ме затвори в карцера с другите момчетии, задето ритахме топка и се сборичкахме, а аз се изежих, че ще му врътна една по полицейската капа, дойде една вечер у нас, в голямата розова къща на улица, не, не мога да си я спомня сега, за да се примоли на майка ми, най-известната медицинска сестра в Илисия, да окаже помощ на раждащата му жена. Не знаеше, че съм син на кирà Маниати. Като ме видя да се подавам от стаята си и да побледнявам, побледня и той. Само майка ми, дето не знаеше нищо за случката, защото нея все я нямаше, не промени цвета на лицето си, ами като си грабна палтото, хукна да спасява родилката от рожбата ù и наобратно. Не бях виждал в живота си по-изплашен човек от напетия полицай. Тъй де, до днес.

– Папагалче, когато дойдат болките, представи си, че сме на лодка и че гребем, че разперваме и свиваме пръсти като пеленачета, или както когато се любим. Превърнали сме се в едно гъвкаво двойно същество с множество очи и пипала – което се слива с немотата на морето и тя се раздвижва, и бучи в ушите и разпокъсва с вятъра платната на дробовете ни. Ти гребеш. И аз греба. Гребем и двамата, повити в обкова на слънцето и бурите – μπουρίνιа, да, бури, буриния – каква чудна прилика, нали – докато не стигнем края на пустошта, за да се разпишем с кръста на сгромолясаните ни едно през друго тела върху плочката на съдбата.

– Пито-платено, καπετάνισσα!³ Η θάλασσα ταράχτηκε και ο καπετάνιος χάθηκε.⁴ Оня свещеник, словенецът, дето разправях преди, ми каза да ида да се изповядам. Ако не мога аз, той щял да дойде. Да се чудиш на времето – лошо ли е, време ли е⁵. Не е лош ветрецът, щом ни разхлажда в горещините. Ние сме калпави, че се перчим пред бездните, или се врем в теснините между скалите и островите, където той се сгъстява.

Една сутрин морето почука на вратата с мелтема на август:

– Какво правят моите рибки днес? Порадвахте ли се на розите? Отместихте ли някой достолепен крак? Време е да излезем да ви поразходя с лодката, докато още е свежо и духа лекичко като детска свирка навътре.

Вземете само греблата, друго не ви трябва. Аз нося всичко.

_____

¹ Бебе (гр.)

² Папагалчето ми (гр.)

³ Капитанке (гр.)

⁴ Стих от популярна гръцка песен: „Разбушува се морето/затри се капитанът“.

⁵ Според някои източници думата „мелтем“ произлиза от латинското „Mal tempo“(Лошо време).

Екатерина Григорова (р. 1975, Добринище) е поетеса и преподавателка в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет.

Творчеството ѝ включва книгите „Фарадеев кафез” (Жанет 45, 2013), „Дъска по мокрия пясък“ (Ерго, 2014) „Празна зора“ (Small Stations Press, 2019), „Отвисоко в печката пада дърво“ (Жанет 45, 2024).

Лауреат на Националната „Славейкова награда“ (втора награда) 2014, Националната награда „Биньо Иванов (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” 2015, Националния литературен конкурс „Морето!“ 2023 (първа награда в категория „Поезия“), Sahitto International Award for Literature 2023 (Winners of Jury Award’) и други.

Нейни стихотворения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици.

Ключови думи: Национален литературен конкурс МОРЕТО!, Ахтопол, Екатерина Григорова, Първа награда проза, Сдружение Лумен

Сподели в социалните мрежи

Подобни новини