10. НЛК “МОРЕТО!” - Награда "Винаги море"

петък, 06 февруари 2026

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Изкуство и книги » Море
10. НЛК “МОРЕТО!” - Награда "Винаги море" - Проза

Фото: Сдружение "ЛУМЕН"

27 октомври 2025, понеделник

Ракурс

Наградите на 10-ото юбилейно издание на Национален литературен конкурс “МОРЕТО!” бяха раздадени на 12 октомври в галерия “Galera ah Gallery” в Ахтопол.

Жури в състав: Митко Новков (председател), Ина Вълчанова и Ина Иванова, разгледа и оцени творбите на над 200 участници и присъди 14 награди:

Ето кои са лауреатите:

Специална награда "Георги Ингилизов” - Петър Чухов – гр. София

Специална награда “Христо Карастоянов" - Любов Кронева – гр. Бургас

Категория "Проза"

Първа награда - Екатерина Григорова, гр. Добринище

Втора награда - Добрина Костадинова, гр. Айтос

Трета награда - Алберт Бенбасат, гр. София

Награда "Винаги море" - Майя Виткова-Косев, гр. София

Награда от Galera ah gallery - Ирина Пожарицкая, гр. Елена

Категория "Поезия"

Първа награда - Петя Цонева, гр. Габрово

Втора награда - Нинко Кирилов, гр. София

Трета награда - Ренета Бакалова, гр. Пловдив

Награда "Винаги море" - Бончо Къров, гр. Казанлък

Награда от "Galera ah gallery" - Живка Иванова, гр. Бургас

Награда от "Galera ah gallery" - Биляна Димова, гр. София

Награда от Черноморски институт - Ева Гочева, гр. София

Отличените автори в двете категории получават:

Специална награда "Георги Ингилизов” - парична премия от 1000 лв. и пластика

Специална награда “Христо Карастоянов” - парична премия от 1000 лв. и пластика

Първа награда - парична премия от 300лв. и плакет

Втора награда - почивка за двама в Апартаменти Sunrise - Ахтопол; ваучер за 2 нощувки и плакет

Трета награда - парична премия от 150 лв. и плакет

Награда "Винаги море" - плакет

Награда от Galera ah gallery - грамота и картина

Награда от Черноморски институт - парична премия от 200 лв. и грамота

Автор на плакетите и грамотите на конкурса е художникът и сценограф Тихомир Витков. Скулпторът Борис Борисов е автор на пластиката към Специалната награда „Георги Ингилизов“, а скулпторът Петко Йорданов – автор на пластиката към Специалната награда „Христо Карастоянов“. Александър Телалим (художник) e автор на картините към наградите от “Galera ah Gallery”.

По традиция “Ракурс” ще публикува всички наградени творби.

НАГРАДА "ВИНАГИ МОРЕ" - ПРОЗА - МАЙЯ ВИТКОВА-КОСЕВ

ЧУМАТА

“С настъпването на пролетта, щом цъфне върбата, в двете най-големи реки намиращи се на територията на Природен парк “Странджа”, с излаз към Черно море – Велека и Резовска, една от най-редките и непроучени риби в България – Лупавец (Rutilus Frisii), извършва своята размножителна миграция...”

Лежеше в калта на дъното вече втори ден. Много ѝ се искаше да продължи, но не намираше сили. Вчера беше прекалила с мекотели и ракообразни, а лакомията я накара да погълне и близо килограм водорасли. Хвана я яд, че се беше поставила в такава ситуация. Изтърпя и доста подигравки от група младоци, бързащи напред. “Джурум* на връщане в морето!”, им пожела и се отнесе. Опита се да се сети каква беше тя преди 14-15 години. Нищо не помнеше... Истината бе, че си представяше това пътуване по малко по-различен начин, но лошите привички, противно на цялата прехвалена философия на Новата епоха, не я напускаха с възрастта. Напротив, задълбочаваха се.

Викаха ѝ Чумата. Беше доста по-едра от обичайното и на повече години от средната продължителност на живота за вида си. Чумата беше на 16, “sweet sixteen”, ама не точно. Някои я смятаха за безсмъртна, други с трепет очакваха да чуят, че се е закачила на куката и е хвърлила маля** в тигана на някой рибар. Бая трябваше да е голям този тиган... Чумата беше дълга близо метър и тежеше 9 килограма. Открай време беше с наднормено тегло - трябваше да е около 5,7 килограма, но не пропускаше десерт. Когато изплуваше, за да види къде се намира, похапваше насекоми и ларви, а това окончателно прати фигурата ѝ по дяволите. Ако не беше толкова преяла, досега да беше откъснала главата на някой от младоците. Много нагли бяха станали...

Чумата беше прекарала по-голяма част от живота си в морето. Познаваше тъмните му кътчета и там ѝ беше най-добре. За размножаване предпочиташе Велека. Потегляше полека, в началото на октомври. От Черно море навлизаше в устието на реката. Цял живот бързаше да е първа, но това време беше отминало. Там изкарваше зимата, а когато температурата на водата минеше 8-9 градуса - обикновено в началото на април, започваше пътешествие по горното течение на реката. Останалите се събираха на групи от по 6-7 риби, но не и Чумата, тя предпочиташе да е сама. Ненавиждаше лалането им. Преди години имаше един мъжки Лупавец, доста по-дребен от нея, който все я занасяше, че много говори.

Плуват обратно на течението двамата, а тя му разказва какво знае за морето, за да го впечатли. От прадядо си е чувала, че на дъното на Черно море тече най-голямата подводна “река” в световния океан – придънно течение, носещо вода с висока плътност от Мраморно море, с държина 37 морски мили. Реката е прокопала корито на дъното, на места с дълбочина до 35 метра. Ако течеше по сушата по този показател морската река би се наредила на шесто място в света... И бъра-бъра, а той (влюбен в нея до хриле): “Какво да направя, за да намалиш радиото? Не, че искам да млъкнеш напълно, просто искам да говориш по-тихо?”. Или пък на следващата година, когато всички хвърлиха хайвера, а той я издебна, за да оплоди само нейния... На път обратно към морето си бяха станали вече доста близки. Тя пак бъра-бъра за морето, а той: “Дъра-бъра, дъра-бъра!”. Чумата се засегна: “Нали ми каза, че искаш да ти бърборя цял живот?” Той: “О, Боже Господи, това съм го казал веднъж като съм бил пиян и сега не мога да се отърва от тебе. Кажи ми, кой иска да му бърборят цял живот?” Много се смяха. На другата година не го видя повече и много страда...

Поседя без да мисли. Остави се на течението, нищо, че я дърпаше назад. После пак се присети за него, за приятеля си. Докато плуваха обратно към морето, целият се отрупваше с костни израстъци във формата на топчета. Имаше и по главата, и по тялото. Всички мъжки бяха така, но неговите бяха най-големите. Тогава му измисли и този прякор - Дракона. Двамата бяха Чумата и Дракона. Всички ги занасяха, много били моногамни, но тях не ги интересуваше. Какво ли се беше случило с Дракона? Именно той бе причината да вземе това решение и да промени живота си завинаги...

...

Къщата беше в село Кости, недалеч от границата с Турция, пак в Странджа, на 25 км югозападно от Царево и на 91 км югоизточно от Бургас. Ако навириш нос рано сутрин, с повече въображение можеш да доловиш полъх от морето. Край селото преминаваше Велека... Точно към нея се насочи Велина. Беше бясна. Не можеше да понася зълва си. Вървеше бързо и премяташе в ума си онова, заради което не можеше да я търпи. Румена... Не ставаше дума за дребна дрязга, а за абсолютно неприемане на философията ѝ за живота. Дребнава, стисната, прикрита, двулична, зла, отмъстителна, лоша, интригантка, неблагодарна, надменна, алчна, студена, нахална, с една дума – чума. Това беше Румена.

Велина и Стоян се бяха запознали напълно случайно преди седем години. Може би ненапълно, тъй като и Румена имаше пръст в това. Беше отстъпила билета си за театър на Стоян, защото не можела да отиде – децата ѝ бяха непрестанно болни, въпреки че ги хранеше само с био, здравословна, глътната и повърната от ангели храна. Румена имала идея да сватоса брат си с куцата Нина, с която щели да ходят на театър заедно. Наричали я куцата Нина, въпреки че след операцията почти не се забелязвало, че накуцва. Представлението било дълго и скучно, затова Стоян направил онова, което му се отдавало най-добре - заспал.

Стоян беше лекар и постоянно недоспиваше. Не обърнал особено внимание на куцата Нина, защото не знаел, че трябва. Но като заспал, несъзнателно облегнал глава върху рамото на момичето от другата си страна - Велина. Тя го оставила да си поспи, защото косата му ухаела много хубаво - била бухнала и мека като пролетен храст. А като се събудил, по време на рехавите аплодисменти накрая, двамата се погледнали и оттогава не се били разделяли.

Румена постоянно се биеше в гърдите, че тя ги е събрала и някак изискваше от Велина да ѝ го признае, да ѝ е благодарна цял живот. В началото на познаството им Велина много я харесваше, но се беше излъгала в преценката си. Срещнаха се в труден за Румена период. Тогава се разделяше със съпруга си Жоро и беше уязвима, много наранена и някак смирена. За такава я взе и Велина...

Когато си стъпи на краката обаче, Румена показа истинската си същност. Жоро осигуряваше нея и децата повече от добре. Даде ѝ и пари за къщата в Кости, която според Велина беше долна дупка, но Румена я обожаваше. Къщата си беше останала така, както я бяха купили от възрастната двойка, прекарала живота си в нея, преди да се премести в града при децата. Стари, напластени с мръсотия подове, прашни, пълни с акари дюшеци, скърцащи пружини, прозорци с паяжини, миризлива дворна тоалетна, прилепи и съсели на покрива, стара кал по стъпалата и влага навсякъде. Велина изтръпваше само като станеше дума за къщата... Румена постоянно им се бъркаше и непрестанно измъкваше пари от брат си - я косачка да си купи (беше я ползвала само веднъж), я ръчна пералня, нови дрехи за децата… Не го правеше директно, правеше се на ощипана. Стоян вадеше и ѝ даваше, а тя: “Не, няма нужда, наистина!” и си ги прибираше. Имаше повече пари от тях, само пестеше.

Велина и Стоян бяха дошли за уикенда, след караница по този повод. Велина искаше “на море”, но зълва ѝ настояваше да ѝ гостуват – Кости също било “на море”. Румена ги посрещна скромно и ги остави да си постелят леглото сами (много гостоприемно). Докато Велина го оправяше, Румена и Стоян слагаха масата. Велина приключи и отиде в кухнята да им помогне, но завари Румена да разпитва Стоян – а дете, минало много време, правили ли са изследвания, вината в кого била, сигурно в нея? Велина не можеше да повярва, че чува тези думи. Опита се да ги прекъсне, но тъй като ситуацията беше изключително неловка, двамата се направиха, че не я чуват. Тогава Велина преврътя. Изкрещя каквото мисли и избяга.

Стигна до Велека и в яда си започна да мята камъни. В началото хвърляше камъчета, но гневът ѝ вместо да отшуми, нарастваше и започна да търкаля цели камънаци, а последния едва добута до водата и го изпльоска. Надигна цяла вълна и изкрещя: “Майната ти, чумо мръсна!” Силите ѝ свършиха и остана да стърчи там, потна и празна. В този момент водата избълбука и изплува чудовище. Велина започна да пищи. “Мен ли викаш?”, попита Чумата. Велина не можеше да повярва. Говореща риба, огромна и адски грозна!

Велина поклати глава. “Слушай, момиче. Ако имаш проблеми, върви ги решавай някъде другаде, тук се почива.” Велина кимна, но после отчаяно заклати глава. “Извинете госпожо, но нямам къде другаде да отида!” След това отчаяно, през ред сълзи, ред сополи разказа на Чумата всичко, което се беше случило, като преди това я запозна подробно с това кой кой е. Чумата наистина много говореше в миналото, но сега вече и много умееше да слуша. Накрая, след като чу всичко заключи: “Отрови я и да ти се маха от главата.” Велина ахна. Супер идея! Но, ако отровеше Румена, Стоян и децата щяха да полудеят от мъка. Щяха да страдат, а Велина нямаше да може да намери покой цял живот.

Двете се заприказваха и без да се усетят потеглиха нагоре по реката. Чумата се отпусна... Разказа за своя любим, Дракона. После сподели, че тази година е тръгнала на по-специално пътешествие. Беше чула, че имало някаква японска риба, която плувала обратно на течението. Искала да изкачи водопад и толкова дълго опитвала, че накрая се превърнала в Дракон. Това решила да направи и Чумата... Вярвала, че като се превърне в Дракон, отново ще може да срещне любимия си. Велина много се трогна от тази история, защото по някакъв начин ѝ напомни за нея и Стоян. Искаше ѝ се и те да се превърнат в Дракони и да надвият демоните. Да, искаха дете, но то все не идваше...

Двете вървяха часове наред. Когато се свечери, Велина малко притеснено каза на Чумата, че трябва да се прибира, Стоян щял да се тревожи. Седна край реката. Чумата се приближи и двете се докоснаха. За краткото време, което прекараха заедно се бяха сприятелили. И двете не знаеха какво им предстои, но си пожелаха “бон шанс”...

...

Чумата щеше да завърши своето пътешествие, но не според планираното. Вместо да се превърне в Дракон, тя щеше да достигне до извора на Велека и там да се превърне в храна за своите братя и сестри, които да продължат живота след нея. Така, както се беше случило с нейния любим, когото никога не срещна отново приживе. Сега вече можеше да му бърбори до безкрай в скритата река на дъното на Черно море, онази, дето отнасяше в мрака всички и всичко...

Велина също нямаше да се превърне в Дракон, но някъде дълбоко в себе си щеше да постави ясни граници за хората в кръга им със Стоян, така че никой, никога повече да не застава помежду им. Защото те бяха едно, точно като Чумата и Дракона. Постепенно щеше да се умири и да приеме нещата такива, каквито са. И това щеше да ѝ донесе неочаквано спокойствие, а с него и онова, което най-много желаеха с любимия ѝ. Велина щеше да стане майка…

В онази кратичка среща на Велека, която е или не е съвсем “на морето”, Велина и Чумата си дадоха сили, за да продължат напред... А това понякога е дори по-трудно от това да се превърнеш в Дракон.

*джурум – гларуси на голямо ято се забиват вертикално във водата, за да ловят риба

*маля – котва

Майя Виткова-Косев е родена в София. Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство през 2001 г. Преди да стане независим режисьор, тя работи като помощник-режисьор, кастинг директор и изпълнителен продуцент по над двадесет национални и международни продукции, сред които и Eastern Delight на BBC с Майкъл Пейлин (член на легендарната комедийна група Monty Python).

През 2008 г. тя е изпълнителен продуцент на Eastern Plays на Камен Калев – филм, който има премиера в секцията Directors' Fortnight на фестивала в Кан и е номиниран за Camera d’Or. Eastern Plays е сред тримата финалисти за наградата LUX Prize, включен е в официалната селекция на Европейската филмова академия и е българското предложение за Оскар за чуждоезичен филм.

През 2009 г. Виткова-Косев завършва Olswang Business of Film Producer’s Workshop и основава продуцентската компания Viktoria Films, като режисира и продуцира два късометражни филма – Stanka Goes Home (2010), с премиера в Седмицата на критиката в Кан (специална прожекция ESP), и My Tired Father (2011), представен в конкурсната програма на CFC Worldwide SFF в Торонто (фестивал с квалификация за „Оскар“).

Viktoria Films функционира и като продуцентска обслужваща компания за проекти като Ross Kemp on Gangs (SKY One), The Ancient X-Files (National Geographic) и проект на Sony Music за класическото завръщане на Ultravox. Основната дейност на компанията обаче остава развитието на полуавтобиографичния дебютен пълнометражен филм на Майя – Viktoria.

Майя Виткова-Косев е избрана за един от European Film Promotion “Producers on the Move” в Кан (2014), участник в програмата EAVE 2017 и част от Cannes Producers’ Network (2018). Тя е и награждаван автор на къси литературни разкази.

Ключови думи: Национален литературен конкурс МОРЕТО!, Ахтопол, Майя Виткова-Косев, Награда Винаги море проза, Сдружение Лумен

Сподели в социалните мрежи

Подобни новини