Неслучайно чехът Черни изобрази България с клекала на тоалетни
19 април 2012, четвъртък
Т. Бъчваров
България няма морска стратегия и морска политика. Това е трагична констатация, потвърдена отдавна с болка от най-добрите ни морски специалисти, които преди десетилетия предпочетоха чужд флаг и дълги години продават уменията си за икономическия просперитет на чужди държави.
България няма дори символичен международен авторитет на морска държава, въпреки че има морска граница. Многото правителства в т.нар. демокрация дори не помислиха за този проблем сериозно, камо ли да предприемат някакви действия. Нещо повече – те позволиха да бъде ликвидирана по най-безцеремонен начин океанската ни флотилия, която през 60-те и 70-те години беше сред първата петорка в света и българинът ядеше най-евтината риба в Европа. Данните не са измислени или пък рожба на екстремален патриотизъм, а са от английски водещи специализирани издания, които по правило не са щедри на похвали към България, както и към всички държави извън великата Британия. Впрочем доайенът на българската маринистика Върбан Стаматов в една от последните си книги цитира доклад на ООН, в който се казва, че България през 60-те и 70-те години по темпове на развитие на риболова е една от първите в света...
Констатации – тъжни и плашещи. Защото никой не мисли по този проблем – едно заради европейския натиск да нямаме океански риболов и изобщо флот, и друго – заради неосмислянето на факта, че си имал световен авторитет и с теб са се събразявали водещи флотилии, а сега си Никой...
Затова
отвореното писмо на капитан далечно плаване Огнян Радев звучи зловещо, като прокоба не само за арестувания капитан Собаджиев, а и за цялата ни държава, която година след година губи все повече и повече международния си авторитет и дипломатическа тежест. Защото никой не се съобразява с държава като нашата – управлявана от мутри, целящи колкото може по-бързо да преведат краденото в чужди банки...
Държава, която сама не уважава себе си, не защитава поданиците си или, още по-лошо – защитава ги изборно, безпринципно и дълбоко конюнктурно, няма бъдеще. И колкото по-рано го разберем това всички и му се противопоставим, толкова повече имаме някакъв шанс. За оцеляване – не поединично, а като Родина, като Отечество, като Държава...
Сподели в социалните мрежи