Warning: MagpieRSS: Failed to parse RSS file. (EntityRef: expecting ';' at line 254, column 36) in /home/rakukom4/public_html/rss_fetch.inc on line 230
Светлин Русев: Ванга беше дар за България
понеделник, 23 септември 2019
Начало
Светлин Русев: Ванга беше дар за България


Фото: Тодор Ставрев
21 септември 2011, сряда
Йорданка Ингилизова

Работа на държавата е да съхранява традицията и да я развива

Големият майстор на четката проф. Светлин Русев изненада бургаските си приятели и почитатели с невероятната изложба „Каменни картини”, подредена в галерия „Пролет”. Върху разноформени мраморни отломъци той е оставил своя оригинален почерк, зографисвайки лица в профил и анфас, свежи флорални сюжети, абстракции. На откриването маестрото, който не е идвал с професионална задача в морския град поне 4-5 г., беше топло посрещнат от артистичната бохема, от колекционери и ценители. Разговорите в познатото уютно пространство на ул. „Лермонтов” протекоха усмихнато и позитивно на чаша вино, доказвайки, че изкуството извисява духа и най-вече - на мечтателя дава нови криле на фантазията...


- Здравейте, проф. Русев! Защо точно сега показвате тази колекция, каква е нейната биография?

- Готвих я дълго. Това е една характерна подборка от картини в камък, по-необичайна. Първо я показах в София. Галеристката Пролетина Иванова дойде там, току-що беше излязла от болница, което много ме трогна - че в това състояние пристигна заради мене. И се разбрахме с нещо подобно да гостувам в галерията, като преценя точно какъв характер да има изложбата. Прибавих няколко нови неща, реших и рисунки да включа, като се съобразявам с цялостното оформление на пространството. Потърсил съм една връзка на енергията с камъка. Използвах илинденски мрамор, понеже ще участвам в групова изложба, провокирана от фондация „Арт център Илинденци” на Иван Русев. Там, в подножието на Пирин, ще има цялостен културен празник, с музикални изпълнения и художествено осветление.

- На поканата сте написал – „упражнения с продължение”. Върху камъка ли се упражнявате или това е просто една игра на думи?

- Ами то изобщо рисуването е едно упражнение. Един художник ако не се упражнява, какъв художник е тогава... Не са много специфични за мен тия неща, затова казвам, че са упражнения...

- Кога за първи път направихте рисунка върху камък?

- За първи път беше в Рупите, когато работих по църквата „Света Петка”, тогава експериментирах върху камък. Направих няколко малки неща, видях, че може да стане нещо интересно. Но тук хрумването е спонтанната идея за село Илинденци, затова и камъкът е такъв, има и малко врачански.

- Вие сте творец с гражданска позиция и би било интересно да чуем мнението ви за откриващите се в София музеи – на модерното изкуство, на тоталитарното... Ваши колеги казват, че в галериите има огромен луфт от информация за съвременното ни изкуство и това всъщност е проблемът.

- Първо трябва да уточним кой какво разбира под съвременно изкуство. Хаосът е абсолютно голям, защото какви са критериите не е ясно, според един едно, според друг - друго. Последните години очертават един вакуум за галериите, за нашата традиция, за цялото наше наследство. Тия неща заминаха в чужбина, в някои частни колекции. Но истината е, че художниците оцеляваха на мускули и то не благодарение на държавата, а на частни колекционери. Оцеляваха и вследствие на ново ориентиране – младите към програмиране, към компютри, към съвременни форми, които нямат нищо общо с пластическото изкуство.

- Няма ли спор обаче къде и как да се съхранява изкуството ни?

- Няма спор за това. Във всяка нормална културна държава, от една страна, тя взема творби, от друга – художниците се поддържат от частни колекционери. Държавата си е държава и тя се грижи за сериозната, цялостна подкрепа на авторите, дори не само за тях, а и за галериите, за колекциите... Това си е нейна работа. Едно е да оставиш нещата на самотек, на движение на хаоса в момента, друго са критериите на музеите, сериозно нещо. Пак повтарям, работа на държавата е да си поддържа музеите, да съхранява традицията, да я развива. Иначе частните колекции са си частни, те могат да създават само атмосфера и климат.

- Може би с откриването на музеите да се промени нещо?

- Не смея да прогнозирам, ще видим. Но това, което е изпуснато, е факт. Е, ако има отношение, ако й стане приоритет, държавата ще започне да събира, да издирва нещата, но сега не съм забелязал подобни усилия.

- Тази година се навършват 100 г. от рождението на Ванга. Известно е, че сте били много близки, неведнъж сте заявявал позиция. Какво е останало неказано за Ванга?

- О, Ванга не е тема, по която може да се импровизира сега с едно изречение. За 100-годишнината й фондация „Ванга” предвижда доста неща. Основното е да открие една скулптурна фигура на пророчицата в двора на църквата. Много пъти съм го казвал, тази църква не е единственото наследство на Ванга, нейното истинско наследство си е чисто духовно. Което действително поддържа и вярата у хората, докоснали се до нея. Тя беше човек, който се грижеше за физическото и духовно изцеление и наистина тези, които са разбрали, повярвали са в нея, това са хора, според мен, на друго духовно ниво. Неслучайно тя казваше – храмът е Ванга и Ванга е храмът. И този храм е символ не на институцията, на църквата, а на вярата.

- Какво искате непременно да се знае за нея?

- Какво да искам? Чисто и просто хората да знаят, че България е била дарена с човек с мисия, който да помага на хората. Бих казал, че Ванга беше дар за България и това следва да се осмисли от всеки един от нас - защо именно в България и да се види смисълът, как една жена в това състояние, на слепота, помагаше на хората. Че Ванга беше изпратена със специална мисия – това трябва да се знае! Тя не е обикновена врачка, не е обикновен медиум, тя не е контактьорка. Тя е един извисен дух, който беше приземен на наше, земно ниво, за да може да разговаря с такива бунаци като нас. И те да я разберат...

- Четох едно ваше обяснение и ми хареса – в отговор на обвинения, че сте я манипулирал...

- О, това са роднински простотии. Ванга се отнасяше към нас добронамерено, но снизходително. Да манипулираш Ванга?! Абсурдно е да си го пимислиш дори... Човек не знае с кого си има работа... Това само хора, които загубиха позициите си при нея, могат да го твърдят, наследниците й. Но аз съм престанал да се занимавам с тях.

- Липсва ли ви тя?

- Естествено, но не само на мен. Ванга липсва на България.



Сподели в социалните мрежи

Други интервюта

Актьорът Иван Бърнев: Искам да изживея бащинството докрай
Борислав Чакринов: Не източваме бюджета, няма криминално престъпление
Хуан Антонио Берниер: Живеем в една фалшива демокрация
Светлин Русев: Ванга беше дар за България
Георги Дюлгеров: Батуми с амбиция да е лице на Грузия
Рада Чомакова: Музиката е свързана с човешкия пулс
Боян Биолчев: Писането ми е като игрите през детството
Проф. Ивайло Мирчев: Художниците трябваше да благодарят на Борисов, но не така
Стефан Командарев: 6 г. бях санитар в клиника, знам тъмната страна на живота
Аманда Бърел: В Истанбул се влюбих в исляма

Компасът на мъдростта

Когато си стигнал толкова далече, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече, ще си постигнал само половината от онова, на което си способен.
Гренландска поговорка


Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2015
Ракурс - повече от новините!