Вилизара Анталавичева

Вчера бяха отбелязани 160 години от рождението на Емил фон Беринг, немски бактериолог и серолог.

Беринг е първият носител на Нобеловата награда за физиология или медицина. Отличието му е присъдено през 1901 година за работата му по серумната терапия и нейното приложение при лечението на дифтерия.

Високо заразната болест дифтерия била до края на 19-и век със смъртоносни последици за почти всяко второ дете. Това се променя със серумната терапия на Беринг. Проучванията му по заболяването и научните му и практични успехи при лекуването на дифтерия му носят тогава прякора „Спасител на децата“.

Роден е през 1854 година в Хансдорф, дн. Полша, като Емил Адолф Беринг, в многодетно семейство, син на местен начален учител. Благодарение на държавна стипендия успява да завърши средно образование, а семеен приятел му финансира обучението по медицина във Военния медицински колеж в Берлин. Беринг стартира кариерата си като военен лекар.

Специализираното обучение и дейността на военните лекари остава видими следи в съзнанието на Беринг. Фокусът пада върху военната хигиена, ефективното обработване на рани и предотвратяването на епидемии.

Беринг продължава да трупа опит в областта на бактериологията и имунологията, като асистент на немския медик и микробиолог Робърт Кох и по-късно като главен лекар в в клиничния отдел на Института за инфекционни болести на Кох.

През 1890 година Беринг започва работа по серумната терапия, заедно с японския физиолог и бактериолог Шибасабуро Китасато.

Към края на 1891 година Беринг успява да излекува с терапията две деца болни от дифтерия. Голям принос за успешното практично прилагане на изследванията има ангажираното сътрудничество на приятелите му Паул Ерлих и Ерих Вернике, негови сънародници, и двамата също страхотни и опитни специалисти в областта.

Научният пробив променя безспорно медицината, с дълготрайни резултати. Лек срещу дифтерия, една до тогава смъртоносна болест. Голямо, широкомащабно производство на лечителния серум става възможно поради финансови причини чак през 1894 година.

Статистиката тогава сочи 75 процента успешно прилагане на Беринговия серум.

По това време професор фон Беринг поема катедра в университета в Марбург в Германия, където му се предоставя частна лаборатория. Той става директор на Института по хигиена.

След присъждането на Нобеловата награда през 1901 година Беринг създава собствено производствено предприятие.

С избухването на Първата световна война Беринг снабдява войската със спасителните серуми срещу тетанус, дезинтерия и гангрена, както и с ваксини срещу холера.

Немските пощи издадоха през 1954 година пощенска марка с лика на Емил фон Беринг и Паул Ерлих, послучай 100-годишнината от рождението им. Ерлих е един ден по-възрастен от Беринг.