Ракурс

Светозар Бенчев е роден през 1962 г. в Бургас. Завършва Националната художествена академия в София, специалност „Живопис“. Член е на Съюза на българските художници. Организирал е самостоятелни експозиции в Бургас, София, Париж, Токио и участва в общи изложби в България, Германия, Швейцария. Бенчев взима участие и в повечето академични изложби в България, Австрия, Турция, Сърбия, Литва, Хърватска, както и в международни пленери в страната и чужбина.
В момента проф. Светозар Бенчев е преподавател и зам.-декан на факултета по изящни изкуства в Националната художествена академия.

В едно интервю за БНТ казваш, че ти е най-приятно да се събудиш на морето. С какво и как влияе морето на творчеството ти?

Морето е загадка, стихия и вдъхновение. Никога не е едно и също. Както ние самите. Отворено е – няма граници за погледа, духът ти се рее над него. Планината е стимул за преодоляване, но в подножието – потиска. Тук усещам свобода. Не рисувам морски пейзажи. Стремя се да внуша идеята за водата – безкрайна, неспокойна, отливаща всичко излишно, дори времето...

Какво е за теб ателието – работна площадка, кула от слонова кост или убежище от грубостта на живота навън?

Точен въпрос. И трите заедно. Ако не си прекарам нужното време в ателието, ставам ужасно нервен, неспокоен, неудовлетворен. Това го усещат най-близките ми – благодаря им за търпението... Но пък когато успееш... политаш за известно време – и изчистваш ежедневието от деня си – защото, ако се поддадеш на инерцията и заобикалящите проблеми, губиш това, което те кара да се чувстваш неповторим. Бързам за ателието в Бургас...

От картините ти струи тишина, спокойствие и романтика и липсва агресията, натрапчивото внушение. Кое е за теб по-силно като въздействие – викът или приглушеният вопъл?

Винаги съм вярвал, че най-силните неща могат да бъдат внушени, не изкрещяни. Понякога обаче, викът е единственият начин да бъдеш чут, да разберат, че съществуваш, че все още дишаш – и макар че крещиш животински, си човешко същество, доведено до степен да не желае да бъде повече такова.

Какво мислиш за протестите днес? От какво са породени?

Предишният въпрос отговаря отчасти и на този. Разбира се, манипулативната игра има други закони. Чистата енергия на протестите за кой ли път беше употребена, пренасочена и вкарана в коловози, които нямат нищо общо с първоначалната й посока. Отново употребени и отново анонимни – освен няколко подставени лица.

Кога хората, които се занимават с изкуство и култура, ще започнат своя протест? Как според теб трябва да протестира интелигенцията, каква форма трябва да избере?

Оказва се, че това е най-трудният въпрос – интелигенцията по презумция е опозиция на всяка власт. Да организираш в целенасочено действие толкова егоцентрични индивиди е ужасно трудно и почти невъзможно. Проблемът е, че най-разпространената форма е духовната емиграция – емиграция от процеси, сблъсъци, надвикване, послушание. Изчакване. Бавна смърт. Не зная формата. Ние не признаваме и авторитети, които да дадат посоката. Нямам отговор...

Разкажи за предстоящата ти изложба в Баден-Баден, как стигна до там, кой се свърза с теб...

Предстоящата изложба в Баден-Баден е продукт на повече от 20-годишен контакт. Една прекрасна група съмишленици, музиканти, художници, интелектуалци, отворена за идеи и новаторски прояви – „Кореспонденции – Баден-Баден” . Основана от Дора Енчева – световно известен цигулар и педагог от Бургас, нейния съпруг, композитор Жано Хайнен (който уви вече не е сред нас) и Хелмут Щромайер . Този енергиен център осъществи огромно количество концерти за младите музикални таланти на Бургас, няколко изложби, в които участвахме Кольо Кехайов и аз, контакт, който обогатява, заличава границите, отново внушата идеята за свобода на духа чрез изкуството.