понеделник, 26 септември 2022
Начало » Бургас » Страната » Изкуство и книги » Море
Национален литературен конкурс "МОРЕТО!" 2021 – Специална награда – Проза

Иван Стоилов
16 февруари 2022, сряда
Ракурс

Официалното обявяване и награждаване на отличените автори в категориите проза и поезия в шестото поредно издание на Националния литературен конкурс “МОРЕТО!”, организиран от сдружение “ЛУМЕН”, се проведе на 18 септември 2021 г. в новото артистично пространство на "Галера ah gallery" в Ахтопол.

Жури в състав Митко Новков (председател) и членове Христо Карастоянов и Вера Петрова разгледаха творбите на близо 150 участници и оцениха следните автори и техните произведения в категориите “Проза” и “Поезия”:

Категория „Поезия”:
I награда – Румен Денев, гр. Казанлък - парична премия от 300 лв. и плакет
II награда – Димитър Гачев, гр. Пловдив - уикенд за двама в Ахтопол и плакет
II награда – Ина Иванова, гр. Пловдив - уикенд за двама в Ахтопол и плакет
III награда – Недялка (Нели) Георгиева, гр. Асеновград - парична премия от 150 лв. и плакет
Специални награди:
Специална – Плакет – Асан Хаджипехливанов, гр. Плевен
Специална – от “Галерa ah gallery” - Петя Павлова, гр. Русе - картина на художника Тихомир Витков и грамота
Специална – от “Галерa ah gallery” - Валентина Дончева, гр. Габрово - картина на художника Тихомир Витков и грамота

Категория „ Проза”:
I награда – Ангел Иванов, гр. Габрово - парична премия от 300 лв. и плакет
II награда – Йохан Девлетян, гр. Пловдив - уикенд за двама в Ахтопол и плакет
II награда – Джеки Стоев, гр. София - уикенд за двама в Ахтопол и плакет
III награда – Милен Нанков, гр. Ловеч - парична премия от 150 лв. и плакет
Специални награди:
Специална – Плакет - Екатерина Григорова, гр. Добринище
Специална – от “Галера ah gallery” - Иван Стоилов, гр. Димитровград - картина на художникa Тихомир Витков и грамота
Специална – от “Галерa ah gallery” - Дияна Димитрова, гр. Варна - картина на художникaТихомир Витков и грамота

За визията на плакетите е използван двустранен отпечатък намонета от електронова сплав (бяло злато – естествена смес от злато и сребро) на град Кизик (Малоазийска Мизия) от края на VI – първата половина на V в. пр. Хр. Открита е в северния ахтополски залив и се съхранява в музейната експозиция "История на котвата", създадена в Ахтопол от сдружение "Черноморска Странджа". На лицето на монетата е изобразен коленичил млад мъж (сатир) с голям паламуд (турук). Автор на плакетите е художникът Тихомир Витков.


По традиция "Ракурс" ще публикува всички наградени творби.


Разказ на Иван Стоилов, отличен със Специална награда на Националния конкурс "МОРЕТО!" в категория Проза






















ТОЙ И ТЯ

ТОЙ обичаше морето. Обичаше навремето и алкохола, но го беше спрял. Май обичаше и ТЯ, но тогава още не го знаеше. ТОЙ не умееше да плува. Въпреки че, както казахме, обичаше морето.

ТЯ обичаше морето. Обичаше и алкохола, но се надяваше все някога да го спре. Май обичаше и ТОЙ, но тогава още не го знаеше. ТЯ умееше да плува и то как! Което е напълно в реда на нещата, защото, както казахме, ТЯ обичаше морето.

ТОЙ харесваше онази скалиста част от брега, с фара на края. Можеше с часове да съзерцава как вълните с рев се сгромолясват в назъбените камъни, които учудващо приличаха на гигантската опашка на митично чудовище. Падаше си по ръбестите неща в живота, които побеждаваха с много шум и пяна. Това му напомняше за онези мигове, в които той се е провалял, защото е бил повече морска пяна и по-малко твърда скала.

ТЯ предпочиташе тихия залив, далеч от рева на онези скали с фара накрая. Допадаше й монотонното поклащане на лодките и онзи едва доловим жвакащ звук, който те издаваха, когато някоя заблудена вълна ги погалеше. Напомняше й за покоя. Него ТЯ винаги е търсила, бягайки от непосилния сблъсък между зъбати брегове и бурно море.

ТОЙ посещаваше любимите си скали привечер. Пътят му тръгваше от тихия залив долу, в близост до който бе наел квартира. Тези покрай скалите се бяха изчерпали. Късно вечерта се връщаше обратно.

ТЯ съзерцаваше лодките в тихия си залив привечер. Пътят й се спускаше от скалите горе, в близост до които беше наела квартира. Последната до залива била дадена на някакъв бивш алкохолик. Късно вечерта се връщаше обратно.

Първата вечер се разминаха по средата на маршрута си. Беше тъмно. Размениха погледи под една улична лампа. Само за секунда. След време трудно щяха да си спомнят какво точно бяха изпитали тогава. Но не е било нещо особено. Нещо като „хм“, което и ТОЙ и ТЯ са си казали наум.

На втората вечер, по същото време и под същата улична лампа, която този път леко примигвала (може би от общината не били забелязали, че била за смяна), ТОЙ и ТЯ задържали погледите си малко повече. Вероятно са си казали: „Хмммммм“.

На третата вечер, по същото време и под същата улична лампа, която вече доста сериозно примигвала (един човек от общината обаче я бил забелязал и си казал, че ако не утре, то най-късно вдругиден, непременно ще съобщи за проблема) ТОЙ и ТЯ се спрели и се взрели един в друг. Усмихнали се. Две сърдечни клапи изпомпали малко повече кръв от необходимото.

На четвъртата вечер, по същото време и под същата улична лампа, която вече създавала усещането за дискотека (ами онзи човек от общината взел, че се задавил с едно гьозлеме и лампата му излязла от акъла), ТОЙ поздравил ТЯ. Казал й: „Здраве, морска сирено!“. ТЯ му отвърнала: „Здравей, моряко удавнико!“. Засмели се. Какво говоря, бая дълго време са се смели. И много други неща са искали да си кажат, но сърдечните клапи така шумно блъскали, че не чували собствените си думи.

А всъщност, шумът не идвал само от сърцата. Точно тази вечер морето било доста бурно. И на петата вечер, предпоследната и за двамата, се излял невиждан порой. Придружен от гръмотевици. Не било за ходене нито на скалите, нито на залива. ТОЙ и ТЯ гледали бурята през прозорците на своите квартири. И двамата били тъжни.

На шестата последна вечер ТОЙ не издържал. Не бил близвал алкохол от почти две години и започнал да се самоубеждава, че трезвеността го правила малодушен. Решил да удари едно преди вечерната си разходка, та езикът му най-после да се развърже, когато срещне ТЯ. Влезнал в първата изпречила му се кръчма. Казвала се, странно защо, „Харманлийска среща“.

На шестата последна вечер и ТЯ не издържала. Решила, че алкохолът й размътва все повече мозъка и моли за пощада. В тази последна вечер тя не посетила любимата си кръчма. Ако го беше направила, може би щяха да се натряскат с ТОЙ. Нейната кръчма, странно защо, се казвала „Харманлийска среща“.

ТОЙ не спрял след първото. Ударил второ и трето, а когато си погледнал часовника, часът на срещата бил отминал.

ТЯ се почувствала зле от липсата на алкохол. Не очаквала, че трезвеността се постига толкова трудно. Треперела, хапела устни и обикаляла в несвяст улиците на градчето. Молела се краката й да не я отведат сами в „Харманлийска среща“. Когато се опомнила, часът на срещата бил отминал. ТЯ се затичала със сетни сили, но дори и уличната лампа вече не светила (от общината така и не разбрали, че сърцето на клетата лампа се било пръснало от мъка).

ТЯ се разридала.

А ТОЙ озверял. Отишъл на нейния тих залив и без да пророни дума, изскубнал синджира на първата изпречила му се лодка. Качил се в нея, грабнал греблата и се плъзнал в тъмното. Е, в началото малко се въртял в кръг, защото за първи път стискал гребла в ръцете си, но лека-полека му хванал цаката.

ТЯ дълго стояла на скалите и крещяла обиди на морето.

После всичко замряло. ТЯ тръгнала към квартирата си горе на скалите, където да прекара последната си самотна вечер край брега.

ТОЙ, естествено, се изгубил. Неусетно и за самия себе си, заобиколил покрай фара и навлязъл навътре. Виждал светлините на града, но те не приближавали, колкото и да загребвал. Усетил, че може би никога няма да се завърне. Чак тогава се запитал защо се качил в лодката.

Когато силите му свършили, ТОЙ направил последното отчаяно нещо (за което помогнали, разбира се, и трите големи водки). Запял с пълно гърло моряшкия шлагер „За мен ти си морска сирена, морякът удавник съм аз“. Това били единствените думи от песента, които знаел. А че бил потенциален удавник, спор нямало. Нали не можел да плува!?

Тази последна шеста вечер била необичайно тиха. След буря винаги е така.

В един такъв миг на тишина, ТЯ чула ТОЙ. Установила също, че ТОЙ пеел доста фалшиво. Независимо от това, никой не бил пял толкова прочувствено този стар моряшки шлагер. Приближила края на скалите и видяла продълговатия силует в тъмната морска шир, от който проблясвали светлинки (за по-голям драматизъм, ТОЙ, пеейки, махал включеното фенерче на мобилния си телефон).

ТЯ не мислила повече и скочила във вълните. Казахме, че плувала отлично и още как! Добрала се до лодката и се качила в нея. ТОЙ й дал едното гребло и двамата запели заедно и още по-фалшиво онзи стар морски шлагер. После дълго се смели. Много-много не гледали накъде гребат. За ТОЙ и ТЯ, странно намерили се в морето, брегът вече бил само в една посока.



***
Иван Александров Стоилов е роден през 1971 г. в гр. Димитровград. Юрист по образование. Работил е като журналист и следовател. В момента правораздава като съдия в Софийски районен съд.

Автор е на романа „Екстрийм – една рокаджийска история с автобус“, издаден от Корпорация „Развитие“ през 2018 г. Романът е отличен със Специалната награда на Десетия юбилеен литературен конкурс „Развитие“ за непубликуван роман през 2018 г. и попада сред трите номинирани финалиста в категория „Дебют“ на Литературен конкурс „Перото“ през 2019 г.

Автор е на редица разкази, есета и новели, публикувани в интернет пространството и в блога „Бомберанг“, списван от него.

Разказът „Орлово око“ печели трета награда през 2019 г. в конкурса „Планински разкази. Под върха ІV“.

Предстои издаването на втория му роман „Странната география на шкембе чорбата“, за чието написване получи финансово подпомагане в конкурс, организиран от Министерство на културата.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

На България й е нужна морска стратегия и политика
Български океанолози се борят срещу цунами
Швейцарски българин иска да строи вятърни мелници под вода
Младите обсъждат силата и значението на Черно море
Подводницата „Слава” става музей
Няма подводница, няма и надуваема лодка
Проф. Иван Маразов открива кръгла маса „Морето – граница или врата”
Проф. Маразов: Конференцията да стане международна
19-годишният Найден Спасов спаси Светия кръст
Пак искат да ползват сероводорода в Черно море за гориво

Компасът на мъдростта

Никога не гледай отвисоко на хората, освен ако не помагаш на някого да стане.
Габриел Г. Маркес


Българска народна банка
  • usd 1 USD = 1.83457
  • gbp 1 GBP = 2.29396
  • chf 1 CHF = 1.83096

Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2019
Ракурс - повече от новините!