Вилизара Анталавичева

Френският лекар и политик Жозеф Игнасий Гилотен предлага въвеждането на специално устройство за изпълнение на смъртните присъди, целейки тяхното „хуманизиране“. Изобретението носи неговото име – прочутата гилотина. Гилотeн е бил интересна личност, чието име обаче събужда до ден днешен негативни асоциации.

Роден е на 28 май 1738 година в градчето Сент във Франция като девето от тринайсетте деца на местен адвокат. Седем години е член на йезуитския орден в Бордо, през това време се отличава като великолепен ученик. След напускането на ордена той постъпва в университета в Реймс, където се посвещава на медицината. Докторска титла придобива в Сорбоната в Париж. След успешното завършване той преподава медицина и става член на Масонското движение, силно впечатлен от либералните мисли и идеи. Поддържа контакти с редица популярни личности като просветителите Волтер и Кондорсе. През 1784 година Гилотен става член на Кралската комисия. В продължение на една година той е и личен лекар на Графа на Прованс, по-късният крал на Франция и Навара Людовик XVIII и брат на Людовик VI, свален в разгара на Френската революция от трона, осъден и екзекутиран.

Гилотен не остава безразличен към политическите размирици в страната. Година преди избухването на революцията изготвя петиция за свобода на пресата. Публикацията бива забранена публично.

През 1789 година д-р Гилотен, професор по анатомия, става член на Националната Асамблея.

В разгара на Френската революция се засилва актуалният в страната проблем със смъртната присъда. Позовавайки се на Декларацията за правата на човека и гражданина, най-важният документ на Френската революция, Гилотен пледира пред останалите членове на Асамблеята осъдените да бъдат наказвани по еднакъв начин, без оглед на социалния и имуществен статус, а именно с обезглавяване чрез специално устройство. Неговата цел е да „хуманизира“ екзекуциите, да съкрати страданието на нещастниците. До тогава съществували редица брутални методи за изпълняване на смъртната присъда. В крайна сметка участниците единодушно приемат наказанието чрез обезглавяване. Затова трябва да се конструира уред, чиято цел е изпълнението на смъртната присъда, а не причиняването на болка.

Гилотен не е изобретателят на гилотината. Дизайнер на планираното устройство е офицер от Страсбург, чието име не е известно, а на немския инженер и производител на клавесини Тобиас Шмидт е възложена изработката. Упътван от Гилотен, Шмидт изготвя прототип на апарата. Негова идея е закрепването на острието под наклон от 45 градуса. Първи опити се правят на овце.

„По-хуманното“ средство за отнемане на човешкия живот е въведено официално на 25 април 1792 година. Гилотината е инсталирана на Гревския площад в Париж и наричана лирично „луизетка”. Първият публично екзекутиран с новото устройство е разбойникът Никола Жак Пелет. Година по-късно чрез гилотината е отнет животът на сваления от власт монарх на Франция Людовик VI. Години наред екзекуциите се извършват само публично.

Гилотината се налага като основен метод за прилагане на смъртната присъда по времето на Френската революция, а в продължение на десетилетия тя се превръща в единственото легално средство за провеждане на екзекуции във Франция. Изобретението е използвано много дълго време - повече от 180 години. В рамките на този период са проведени между 15000 и 40000 екзекуции с гилотината. Последната смъртна присъда, извършена в Европа с устройството, е била изпълнена на 10 септември 1977 година. Смъртното наказание във Франция се премахва скоро след това, на 9 октомври 1981 година.