Ракурс

Бургазлията Любомир Иванов, известен виолончелист и реставратор не само в Швейцария, където живее повече от 30 г., ще запише курс по водна динамика в университета в Цюрих.

От няколко години мъжът е в пенсия, но не спира с идеите. Най-последната – да създаде в родния Бургас дружество за изследване и анализ на водната динамика, съобразена с особеностите на Южното Черноморие.

„Ще потърся физици и хора, свързани с корабостроенето. Трябва да се обърне внимание на водната динамика, да се види неограниченият й капацитет в пластове и течения. Ние сме морски град, не можем да не проучим тази енергия, която никога не се използва за полезни цели. Могат да се направят подводни съоръжения, нещо като вятърни мелници под вода”, обясни пред „Ракурс” музикантът, който от години е приятел и голям дарител на бургаското музикално училище.

Според Иванов надеждата му е в младите физици, те трябва да развият тази идея, която сега си проправя път на Запад. Подобна експериментална техника се използва в Северно море, между Норвегия, Швеция и Германия.

„Има два-три вида устройства, които стоят постоянно върху вълните и „начупващата” им сила създава също енергия. Това е алтернатива на големите вятърни перки, срещу които сега в Швейцария се води голяма борба. Хората протестират, искат да ги махат, защото предизвикват шум и силни електромагнитни полета”, мотивира се още той.

Убеден, че енергията на водата в морските съдове е много по-рационална, Иванов навлезе в детайлите – потапят се два ротора с много по-малки перки, отколкото въздушните, например 6 м в диаметър, които автоматично се настройват към подводните течения и дълбочини от 5 до 20 м.

„От всяко дишане на вълната, от дъха на морето може да се извлече електрическа енергия”, поетично прозвуча музикантът.

Преди две лета екзотичният бургазлия дойде от Швейцария с друга смела идея – да построи серия от кораби за каботажно плаване, задвижвани от слънчеви колектори. Ентусиастите обаче, които тогава прегърнаха проекта му, нямаха достатъчно средства за изработването на катамараните. Сега не само в Швейцария, а из цяла Западна Европа, има десетки такива плавателни съда, получаващи енергия от слънцето.

Тия дни Иванов посети музикалното училище „Проф. Панчо Владигеров” в Бургас, където живее нов живот дареният от него махагонов роял „Зайлер”. Направил го е, както казва, заради приятелката си и уважаван колега Юлия Ненова, която през годините в разгорещени разговори го е запознавала с трудните условия, при които учат тук талантливите българчета. Двамата огледаха стария инструмент, собственост някога на фамилията Томас Щрам, която пък е наследник на световноизвестния швейцарски художник Арнолд Бьоклин.

Това не е единственият подобен жест на Любомир Инанов. През 2006 г. той стана първият носител на наградата за дарителство „Александър Г. Коджакафалията”, учредена от Бургаския свободен университет. Заслугата му тогава беше впечатляваща – инструменти и консумативи с обща бройка 193. Сред тях 46 цигулки, 26 виолончела, 57 калъфа, 1 сребърна туба, тежаща 11 кг... „Да се подари е по-голямо удоволствие, отколкото да се вземе”, следва и до днес девиза си Иванов.

И понеже винаги е смятал, че животът е движение, предстоящите му действия ще са свързани с подготовката на книга за инициатора на българското опълчение Константин Кесяков, към чийто род по майчина линия принадлежи. В Историческия музей в София има данни за фамилията от 1720 г.