Василий Кашин, „Гласът на Русия”
Източник: www.maritime.bg

Китай строи флот в открито море. Изказването на Си Цзинпин за превръщането на Китай в силна морска държава при колективното учене на членовете на Политбюро на ЦК на КПК доказва приемствеността на морската стратегия, провеждана от различни поколения на китайското ръководство.

Същевременно заявленията за особеното внимание към укрепването на позициите на Китай в световния океан позволяват да се направят определени изводи за неизбежната еволюция на китайската външна политика.

Си Цзинпин спомена за важната роля, която ще играе световния океан за осигуряването на икономическите интереси и националната сигурност на КНР. Предполага се, че използването на морски ресурси ще стане в бъдеще важен източник на икономически ръст на страната. Но риториката на китайското ръководство излиза далеч извън разсъжденията за целесъобразното използване на ресурсите на световния океан. Особено внимание се обръща на увеличаването на възможностите страната да защити правата си по море. Китайското ръководство обръща голямо внимание на военния аспект при построяването на силна морска държава.

Строителството на мощен океански флот винаги ще се възприема като предизвикателство за страните, които определят текущия световен ред независимо от заявленията и аргументите, довели до това строителство.

През 1898 година германският кайзер Вилхелм II произнася знаменитата фраза, че „бъдещето на Германия се намира във водата”. Още същата година германският парламент приема знаменития Първи морски закон, който дава началото на ускореното строителство на военния флот. В бъдеще това се превръща във военноморско съперничество с Великобритания.

Създателят на немския флот в открито море адмирал Алфред фон Тирпиц в речта си пред парламента казва: „Морските интереси на Германия се увеличиха от създаването на империята съвършено неочаквано. Тяхното съществуване стана за Германия въпрос на живот. Ако се пречи или сериозно се вреди на тези морски интереси, в страната ще настъпи първо икономически, а после и политически упадък”.

Интересно е да сравним това с фрагмента от изказването на Си Цзинпин: „Ролята на морето за развиването на националната икономика и нейната отвореност към външния свят става все по-важна, то започва все по-забележимо да влияе на въпросите за защитата на държавния суверенитет, сигурността и интересите на развитие, а също и на строителството на екологична цивилизация. В международната конкуренция в политическата, икономическата, военната, технологичната сфера стратегическата роля (на морето) също очевидно расте”.

Става дума за различни страни и различни исторически епохи, но при всички разлики в риториката остава предишният смисъл. Както и Германия преди Първата световна война, Китай на фона на бързия икономически растеж и ограниченост на собствените си ресурси все повече зависи от чуждите пазари и чуждите суровини. Подобно на Германия, Китай трябва да воюва място на световните пазари и достъп до необходимите суровинни активи във висока конкуренция със западните компании. На тази конкуренция влияят не само политическите, но и военните фактори.

Западната интервенция в Либия и падането на режима на Муамар Кадафи нанесоха на китайските строителни компании, които работеха в тази страна, загуби в размер на $16,6 млрд, 35000 китайски граждани трябваше спешно да се евакуират. Ако Китай и в бъдеще е неспособен да защити чуждестранните си икономически интереси чрез политически и военни методи, от някакъв момент плановете му за глобална икономическа експанзия ще се сблъскат с непреодолими ограничения.