Вилизара Анталавичева

Музикантът-барон създаде операта „Смърт във Венеция“

Днес се отбелязва един век от рождението на Бенджамин Бритън, британски композитор, диригент и пианист, получил през 1976 година титлата барон.

Бритън се числи към най-значимите артисти през изминалия 20 век, обогатил трайно културата на епохата и на родината си. Оставил е за поколенията разностранно музикално наследство. Автор е не само на редица оркестрови творби, а и на солово-вокална и камерна музика.

Между невероятните му музикано-сценични произведения са незабравимите опери „Смърт във Венеция“ по новелата на Томас Ман, „Въртенето на винта“ и „Оуен Уингрейв“ по едноименни произведения на Хенри Джеймс, „Питър Граймс“, „Похищението на Лукреция“, „Били Бъд“ и „Алберт Херинг“.

Едуард Бенджамин Бритън е роден в Лоустофт, малко градче в Съфолк на английското източно крайбрежие. Бъдещият композитор е четвъртото и най-малко дете на местен зъболекар. Още в най-ранно детство се изявил яркият му музикален талант. Още на пет годишна възраст получава от майка си първи напътствия по пиано и започва да комбинира мелодично звуци. Малко по-късно посещава в училище уроци по пиано и виола. На осем пише първите си композиции.

От 1927 година Бритън започва да взима частни уроци при композитора Франк Бридж, който му открива едва познатата в Англия съвременна Нова Музика, от Александър Скрябин до Арнолд Шьонберг. През 1933 година Бритън завършва образованието си в Royal College of Music в Лондон.

Маестрото бил пацифист, музиката му е по-скоро консервативна. Британецът бил ревностен почитател на сънародника си от епохата на Барока, композитора Хенри Пърсел.

Творческият талант на Бритън нямал граници. Той бил и изключителен диригент и пианист. През последните 60 години са се появили многобройни плочи със записи на негови собствени или чужди творби, излезли под пръстите на композитора.

През 1935 година Бритън поема поръчката да композира музиката за няколко английски, социално много ангажирани, документални филми. Мелодиите са едни от ранните му творби. В този период Бритън се запознава и работи с поета Уистън Хю Одън, който силно повлиява на личността и творчеството му. Бритън стои зад музиката на британския документален филм „Night Mail“ (1936). Продукцията съчетава реализма с филмовата естетика и е пример за цялостно завършен синтез от картина и звук.

Бритън се запознава с партньора си, тенора Питър Пиърс, през 1937 година. Редица песни и тенорни части в оперите му са били предназначени за премиерно изпълнение чрез Пиърс. Бритън и Пиърс заминават за САЩ през 1939 година, където продължават да творят. Завръщат се в Англия още преди края на Втората световна война.

През 1944 г. Бритън започва работа по централната си творба „Питър Граймс“, драмата на човек, движещ се извън социалното общество. Премиерата е година по-късно и се радва на голям успех сред публика и критици. Сценичното събитие бележи повратна точка в историята на британската опера, която от този момент процъфтява, превръща се в пълноценна форма на изкуство.

С редица камерни и музикално-сценични творби Бритън изиграва значителна роля в това развитие.

Бритън възприемал телевизията не на последно място като средство за разпространяване на музиката и за достигане на операта до по-широка аудитория. Музиката за „Оуен Уингрейв“ е композирана по поръчка на BBC, излъчена премиерно по телевизията през 1971 година.

През 1948 година Бритън и Пиърс се установяват в малкото градче Алдебърг в Съфолк. Там двамата основават музикален фестивал, който от тогава се провежда ежегодно. От този момент Бритън твори предимно за феста, който се превръща в един от най-важните във Великобритания.

На 2 юли 1976 година той става част от британското благородничество, получавайки титлата „Baron Britten of Aldeburgh in The County of Suffolk“. Няколко месеца по-късно той издъхва в дома си в Алдебърг.