Т. Бъчваров

Безпрецедентните изявления на Ердоган за „територията Тракия“ не са нещо ново в неговия политически речник и открито показват несъвместими с европейските норми и закони апетити и претенции. На тях веднага реагираха чрез външните си министерства Гърция и България - Гърция, остро, макар и с дипломатичен тон, а България – меко и дори безгръбначно.

Европа, естествено, не реагира изобщо, все едно, че не става въпрос за открита заплаха от страна на неоосманизма и войнстващия ислямски фундаментализъм към две нейни пълноправни членки. На Европа, ще си позволим малко по-фриволен израз, изобщо не й пука за нас и южните ни съседи. Иначе, обаче, щедро раздава дълбокомислени съвети по въпроси, касаещи вътрешните работи на суверенни държави.

Реакцията на нашето външно министерство не учудва никого. То се държи страхливо и по изпълнението на Ангорския договор, според който Турция следва да плати милиарди на тракийските ни бежанци след свирепия геноцид, нито пък реагира на масовото изкупуване на българска земя от турци с двойно гражданство. Останалите ни институции също покорно навеждат глави и се правят, че не чуват откровените провокации от страна на етнически партии, целящи да тестват българската търпимост, човешка толерантност и степента на уплахата ни. Което от своя страна пък само увеличава силата и броя на националистическите партии и формации...

Някой ще възрази с мотива, че с подобни изявления Турция се отдалечава от Европа и приемането й в европейското семейство става все по-невъзможно. Време е да осъзнаем една истина – Турция не се стреми към Европа, не иска да бъде в Европа. Първо – защото си дава ясна сметка, че не само Гърция и Кипър ще блокират задълго този процес, но в този хор ще запеят и Франция, Дания, Холандия. Да не говорим за Германия, която вече сърба попарата на турските емигранти – гастарбайтери, нежелаещи да се интегрират и да възприемат цивилизационните ценности на Европа. Второ – едно население, влязло в границите на ЕС и възприело неговите правила и закони, трудно може да се манипулира, да се води като стадо и да се мачка с помощта на полицията и жандармерията. Което впрочем става и сега при потушаването на протестите, особено в големите градове. Тоталитарният режим на Ердоган се страхува от интелигентните и свободомислещите и се старае да държи юздите на инакомислещите по принципа на тоягата и моркова. Същото важи и за медиите, които имат още много да мечтаят за свобода на словото и политическа и икономическа независимост.

Неоосманизмът и ислямизацията, които са характерни политики на правителството на Ердоган и които той прокарва по доста енергичен начин, не заплашват само държави като Гърция, България, Македония, те заплашват цяла Европа. Нещо по-лошо – те заплашват да взривят изначалната идея за обединена Европа, за една качествено нова територия, в която демократичните ценности и закони ще са определящи. В този смисъл Европа не трябва да флиртува с Турция и да разисква въпросите на визовия режим, а да постави проблемите на масата с цялата си твърдост и безкомпромисност, на която е способна.

А България е време да събере смелост и да заяви пред европейските си партньори и пред целия свят, че ще бъде първата бариера на Турция към ЕС, поне докато не се решат най-наболелите въпроси, като този с обезщетенията на прогонените тракийци, например. Някои държави, които вече са опитали и меда, и жилото на турската икономическа емиграция, гласно или негласно ще ни подкрепят.

Вече десетилетия нито едно българско правителство не поставя ултимативно тези въпроси, а се съобразява с нагласите в Европа, която явно не отчита реалната заплаха от настъплението на ислямския фундаментализъм.

Все още...