23 март 2014, неделя
Вилизара Анталавичева
През март се навършиха 175 години от рождението на Модест Петрович Мусоргски, един от независимите руски композитори на 19 век, един от мнозината музикални артисти, уповаващи се на идеите на реализма.
В музиката си Мусоргски използвал предимно народни мотиви, сюжетите му се кореняли в руския живот, в руските традиции. Той не търпял рутината, в изкуството му не съществували авторитети.
Мусоргски пренебрегвал правилата в музикалната граматика, за него те не били научни величини, възприемал ги по-скоро като натрупване, наслагване на опита и практиката на композитори от изминали епохи. Той все се стремял към новото и притежавал дръзка фантазия, която го придружавала като верен приятел.
Не всички жанрове в музикалната сфера му се отдавали безпроблемно. Хумористичните му музикални произведения са много остроумни и разнообразни, този жанр упражнявал с лекота.
Роден е през 1839 година в Торопецки уезд, Псковска губерния, и произлиза от стария дворянски род Мусоргски. Създател е на оперни и симфонични произведения, на творби за оркестър, за хор и оркестър, за пиано, за солисти хор и пиано, както и за вокал и пиано. Общо 65 песни са плод на таланта му.
На широката публика е познат предимно с незабравимите си опери върху теми от руската история, както и със забележителния, много значим цикъл за пиано „Картини от една изложба“ от 1874 г.
Новаторството на Мусоргски в областта на музикалната декламация и хармонията, както и творческите му отркрития впечатляват силно френските композитори Клод Дебюси и Морис Равел. Музикалният творец повлиява с произведенията си на редица значими композитори на забързания 20 век, между тях Сергей Прокофиев и Ѝгор Стравѝнски.
Личността и произведенията на Мусоргски не остават в забрава и в последните десетилетия. През 1986 година е открит Музей-имение на композитора в село Наумово (сега Куниински район в Псковска област), а година по-късно немска кабелна телевизия излъчва сценична филмова интерпретация на цикъла с песни „Детска“. През ноември 2009 г. норвежкият феноменален пианист Лейф Уве Андснес организира заедно с южноафриканския артист Робин Роде мултимедиалния проект Pictures Reframed, с нова интерпретация на цикъла за пиано „Картини от една изложба“. Две години по-късно мелодиите на Мусоргски вдъхновяват създателите на балета-приказка „Fantasia“. Немското сценично произведение е по музика на композитора.
Ликът му е е запечатан на една от съвременните руски монети, направена от паладий.
Мусоргски си отива на 42-годишна възраст от последиците на алкохолното му пристрастяване. Погребан е в Тихвинското гробище в Санкт Петербург. Редица започнати произведения остават незавършени, така и оперите „Сорочински панаир“ и „Ханство“.
След смъртта на композитора приятелят му Николай Римски-Корсаков завършва много от произведенията и нанася дори корекции, ярък пример за дейността му е вариант на „Ханство“ („Хованщина“). И други съвременници и наследници на Мусоргски преработват негови творби. Цикълът „Картини от една изложба“ претърпява многобройни оркестрови варианти от различни композитори. Най-популярното изпълнение е от Морис Равел.
Дмитрий Шостакович също представя в по-късен момент нова оркестрова редакция на „Ханство“ както и на операта „Борис Годунов“, а Висарион Шебалин завършва и преработва творбата „Сорочински панаир“.
Приносът на Мусоргски е особено значим за руската класическа музика, въпреки че творецът многократно е определян прживе, а и след това в небрежие, музикална неграмотност и бездарност. Музикалният израз на композитора е бил необикновено нов, революционен, недостъпен и непонятен за мнозина. Редица негови стилови въведения и обновления се възприемат и доразвиват чак през 20 век.
Сподели в социалните мрежи