Работна закуска по време на семинар за усвояване на европейските фондове
Фото: Ракурс
15 ноември 2011, вторник
Иван Станимиров
Неотдавна „пенсионираха” подводницата ни „Слава” и обещаха да я превърнат във военноморски музей на бойната ни слава. Хубаво, рекох си, тръгнало ни е на музеи, на Лувъри, нека да има още. Само че като помислих, помислих... доста се затрудних да си представя нашата „слава” – нито образ има, нито мирис, нито цвят...
Бях обаче зарадван, че един евентуален морски ковчег за невинни матроси е вече в небитието. И запрехвърлях в главата си възможните отговори на резонния въпрос - трябва ли ни подводна лодка?
Първи отговор: военна – не. Защото не е по джоба ни да поддържаме подобен свръхскъп плавателен съд, пеейки си песенчицата за голия тумбак и чифтето пищови.
Втори отговор: цивилна подводна лодка обаче е нужна. Нужна е на родната ни океанографска наука, която с нищожни средства постига завидни резултати. Необходима е модерна изследователска подводница, натоварена със съвременна апаратура, за изследване не само на уникалното ни Черно море, вече външна граница на ЕС, но и защо не на световния океан!? Макар че от днешните министри на финансите и на образованието, приравнили учените от БАН с феодални старци, не очаквам подводница, дори не очаквам и надуваема лодка. Защото те ще останат в историята главно с безхаберието си към науката и нейната изследователска същност.
Впрочем безхаберието е белег на това правителство, щом става въпрос не само за наука и култура, но и за геополитика. Да поясня – неотдавна прочетох „Антарктида - окото на Космоса” на проф. Боян Биолчев и интервю на проф. Христо Пимпирев по повод на същата книга. И от тях разбрах, че българската експедиция на Южния полюс се финансира с около 300 000 лева годишно!?!
Отказвам да коментирам сумата. Много повече пари пръсна всеки кандидат-кмет, особено в областните центрове, на последните избори за купуване на гласове и всевъзможни машинации! Т.е. убеден съм, че пари в държавата има /щом могат да се пилеят безконтролно и за разните ни измислени „светски” прояви/, но няма воля и акъл да се употребяват умно.
Тогава за каква наука говорим? То е ясно, програмата, която толкова години вече следват „демократичните” ни правителства, е една – отглеждане и потупване по рамото на неукия. Защото кой не знае това - прост народ по-лесно се манипулира и ограбва...
Сподели в социалните мрежи