Кадър от филмите за "Океански риболов",реж. Георги Дюлгеров, сценарист Георги Ингилизов
18 септември 2014, четвъртък
Митко Новков Източник: Факел.бг
В прозата на бургаския писател Георги Ингилизов морето присъства не като плаж, а като стихия, не като бряг, а като плаване.
Българите – взрени в политически битки, в икономически кризи, в международно положение, все повече губим памет. Памет за важните неща – онези, които правят едно общество проспериращо и могъщо. Ние сме слаби и си мислим, че това е заради политика, икономика, велики сили. Не, не е: слаби сме, защото не може да разберем кое е онова най-същественото, което прави съществуването екзистенция, а не елементарно вегетиране. И поради това тъкмо на тях обръщаме най-малко внимание – на културата, на природата, на знанието…
Литература е призвана да връща тази памет, да я държи будна. За съжаление обаче – увлечена и тя по мейнстрийма на лайфстайла, все повече допуска в себе си извънлитературни почерци, камуфлиращи се като литература. Различни „изповеди“, „чиклити“, „данбраунки“ и тем подобни ерзаци наводняват и българския почерк, превръщайки го не в стил и мисъл, а в шум и глупост. Врявата нахлува в литературното поле и от място на цъфтеж го прави място на тиня.
Пиша всичко това, за да кажа няколко думи за писателя от Бургас
Георги Ингилизов, който – въпреки непрестанните опити същинското в литературата да бъде изместено, полага усилия това да не се случи. И не идва реч единствено за темата му – морето. Морето, на което ние, българите, все повече обръщаме гръб и гледаме на него единствено като извор на евтина печалба. И в името на тази евтина печалба го застрояваме, замърсяваме, опропастяваме. Точно такова обаче морето не е в творчеството на
Георги Ингилизов, автор на три сборника с разкази и новели, съставител на антологията „Българска маринистика“ и на литературната анкета с ямболския писател Христо Карастоянов „Животът – Част I“. В момента заедно с живеещия в Бургас режисьор и оператор Христо Димитров-Хиндо снимат филм за „Ченгене скеле“ – наскоро наводненото рибарско селище край Бургас, за да разкажат за тежката, но и щастлива съдба на хората, свързали живота си с морето безрезервно и завинаги. „Ченгене скеле“, но и морето – във всичко, в което вгражда енергия и талант
Георги Ингилизов, морето е главното действащо лице, присъства неотменимо и незаобиколимо.
Героите на
Георги Ингилизов са и обикновени, и необикновени хора. Обикновени, защото и тях ги хващат житейските неуредици и капани, както хващат всекиго от нас. Необикновени, защото те не се оставят на тази хватка, не се примиряват с нея, а се борят за свободата си, за достойнството си, за човешкия си смисъл. Не винаги успяват, понякога обстоятелствата излизат по-силни, но това не извиква у нас усещането за провал и загуба, напротив – кара ни да сме горди, че все пак има и хора, за които материалното не е единственото, че се съпротивляват на непрестанните подхлъзвания към малоценното и ефимерното в живота. Неговите герои са на моменти беззащитни както морето пред необуздаността на човешката алчност, но винаги съумяват да се изправят, да се възстановят, да се опълчат на низките инстинкти и долните страсти. Да се покажат – не, не чисти, няма на света хора, които могат да заявят за себе си, че са докрай чисти, но поне да не се омърсяват допълнително, да не потъват в блатото на низостта.
За съжаление,
Георги Ингилизов остана един от малкото автори, чиято тема е морето не като плаж, а като стихия, не като бряг, а като плаване. Странно е, между другото, това българско безразличие към морето, обсебеността ни от земното, от почвата. Дали е заради силно селското в нас, което ни кара все да се завръщаме към пръстта, към корените – много са българските творци например, които избраха да живеят на село, за да избягат от градската гмеж и суета. Вярно, градът все повече става литературна тема, избутвайки селото като място, в което се случва българската литература, но морето така и си остана неразработена докрай тема.
Точно поради това творчеството на
Георги Ингилизов е важно за българското литературно случване – то ни дава един друг поглед, една друга гледна точка, през която може да видим българското не само в изконните му пространства, но и в непознатите за него.
И така до проверим якостта и издръжливостта му.
Сподели в социалните мрежи