Коста Терзиев

Изяжте си сините партийни книжки, автентични седесари, плачете вие, екозащитници, които си мислите, че всичко започва пред „Кристал", интелектуалци с рошави бради и вълнени пуловерчета. И вие, номенклатурчици - конструктори на многопартийна България, и вие агенти на ДС с марскистко-мюсюлмански уклон във вероизповеданието...

Позор за всички, които се опитахте 25 години да пренаписвате историята. И да потулите обективната истина. Демокрацията в тази страна има един символ, един плакат, едно знаме: Росен Плевнелиев.

Добре, че изпълняващият длъжността президент („и.д." не в юридическия смисъл, а поради съдържанието, с което гореспоменатият изпълва понятията „държавен глава", „върховен главнокомандващ" и - пази Боже - „обединител на нацията") най-после свенливо си позволи да напомни, че именно той е бил първият минтингуващ - и май единствен, ако не броим приятеля И.П. - срещу свирепия комунистически режим в хладната вечер на 10 ноември.

Че първият лозỳнг, призоваващ за народен съд за виновниците (без да уточнява за какво) е написан от неговата трептяща от вълнение ръка.

Че първият спонтанен демократичен призив дворците на БКП да станат болници и училища е негов. (Добре, че за последното не го послушаха - че къде щеше да се приюти сега като държавна глава.)

Мнозина побързаха да обвинят Плевнелиев в лъжа. За един политик не е срамно да е лъжец. По-неприятното е, ако самият си вярва. Защото това вече е диагноза. И компетентните лица би трябвало нежно да го успокоят и да му обещаят, че историята на комунизма ще влезе в учебниците - както той пожела - а неговата незабравима роля в рухването му ще заеме подобающо място.

А след това да предпишат подходящо медикаментозно лечение.

Поредният гаф на един измислен политик? Или симптом за болна политическа класа. Росен Плевнелиев успя да направи толкова гафове, че дори икономисто-седесарят Лукарски може да му завиди.

И едва на последно място и то не по време може да се нареди приказката на Барон Мюнхаузен за „първия демократичен митинг", несъстоял се на Десети.
В историята на инженера-гастарбайтер-президент има много „митинги".

Като вицове днес звучат новогодишното обръщение на Р.П. на фона на „българските прелести" на Скалистите планини, хаоса при посещението на чешкия държавен глава, чиято родина българският му колега обърка с Полша, а после с Чехословакия, джентълменския набор селски изцепки в и пред Бъкингамския дворец, тайните вечери с мюсюлманското вероизповедание, сърдитото размахване на пръстче към Москва и т.н., и т.н....

Ами публикуваната на сайта на институцията National Strategy Integrate Mangali. Което би трябвало на президентски език да звучи като стратегия за интеграция на ромите...

Дори моралната подкрепа, която Плевнелиев оказа на протестърите лани може да бъде отмината с лека ръка - едва ли морална подкрепа от политик със съмнителен морал е особено стойностна.

Но пък дружеството с неограничена безотговорност „Протестър" - Плевнелиен, Близнашки и Со." доказа в последствие, че любовта, родена на жълтите павета, ръжда не хваща...

Двете служебни правителства, които Плевнелиев имà историческата орис да благослови, са достатъчен повод той да запише името си завинаги в черната политическа хроника. И ако министърт на транспорта Кръстев в по-малко зловредният временен кабинет „Райков" наскоро избра пътя на вярата и стана заместник-поп (иподякон), то заради своята кратка, но ударна дейност, правителството на проф. Близнашки вкупом трябва да се покае, замонаши и доживот да измолва прошка за греховете си.

А служебният премиер да приеме и обет за мълчание, ведно с благословилия го президент.

Някога настоящият обитател на нестаналите болници резиденции на БКП бе сред критиците на своя предшественик. Но след онова, на което станахме свидетели при сглобяването на настоящото правителство, можем да сме убедени - Плевнелив е наследил не само стола на Първанов.

И ако политическото генно инженерство на последния роди страховитата обругана от всички триглава коялиция - БСП, НДСВ, ДПС, то в лабораторията на Р.П. се излюпи някакъв странен ушат, многокрак, многорък и най-вече многоуст хибрид - ГЕРБ, плюс който се сетиш...

Е, това вече е непростим гаф.

А това, че си сънувал митинг... Простено.

На по-млади години и недокоснати от властовата болест хората други работи сънуват. Въпреки бурята в чаша вода, която се вихри из социалните мрежи, Плевнелиев отново ще излезе сух от поредната мокротия, в която се накисна. Може и да изгори някой PR-бушон от администрацията.
И толкова. Отново - забравете този случай.

Защото няма кой да каже: Стига простотии бе, тате на нацията!