Ракурс

Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа е роден на 24 ноември 1864 г. Той е известен френски художник от втората половина на 19 век, представител на постимпресионизма.

Тулуз-Лотрек е роден в замъка Боск в град Алби, Франция.
Баща му граф Алфонс дьо Тулуз-Лотрек е известен като ексцентрик, интересуващ се единствено от лов. Майка му Аделаид Тапие дьо Селейран е кротка и порядъчна жена.

Първите уроци по рисуване Анри получава от чичо си Шарл, любител художник. През 1872 г. постъпва в лицея "Фонтенас". Най-ранните му запазени рисунки са от 1873 г.

Анри страда от костно заболяване, чиято същност не е установена със сигурност. На 30 май 1878 г. чупи лявата си бедрена кост при падане. През август 1879 г. чупи и дясната, което го оставя недъгав за цял живот.

Болестта и последиците от нея изиграват голяма роля в по-нататъшния му живот и се отразяват в творчеството му. Изпитвайки комплекси заради недоразвитото си тяло и неугледна външност, Лотрек би могъл да се затвори в самоизолация, или да отвърне с предизвикателство на презрително-снизходителното отношение на околните. Той избира второто. Неговото скандално поведение и начин на живот стават прословути и са обект на множество анекдоти.

В 1881 г. завършва успешно лицея. Същата година взема решение да се отдаде изцяло на живописта. През 1882 г. постъпва като ученик в ателието на официалния художник Леон Бона. На следващата година се мести в ателието на Фернан Кормон.

От 1884 г. се установява в бохемския парижки квартал Монмартър. Става редовен посетител на известните развлекателни заведения "Елизе Монмартр", "Мулен дьо ла Галет" и "Ша Ноар". Сприятелява се с артиста и съдържател на кабаре "Мирлитон" Аристид Бриан. Поддържа интимна връзка с известния модел на художници Сюзан Валодон.

Сюжети на творбите му стават кабаретата, техните постоянни посетители и артистите. Любими персонажи за него са танцьорите Ла Гулю (Лакомницата) и Валантен Безкостния. Увлечен от бохемския живот рядко посещава ателието на Кормон.

През 1886 г. Тулуз-Лотрек се запознава и сприятелява с Винсент ван Гог. В 1888 г. участва в изложбата на "Двадесетте" в Брюксел. Същата година прекъсва връзката си със Сюзан Валодон. Открива, че е болен от сифилис.

През 1889 г. се запознава с Едгар Дега, от чието творчество се възхищава. Става редовен посетител на новооткритото кабаре "Мулен Руж". На следващата година участва за втори път в изложбата на "Двадесетте". Тук между него и художникa Анри де Гру става спречкване. Гру не е съгласен с участието на картини на Ван Гог в изложбата. Тулуз-Лотрек яростно защитава приятеля си. Двамата опоненти си обявяват дуел, който не се осъществява.

От 1891 г. Тулуз-Лотрек започва да става популярен с плакатите си за "Мулен Руж" и други увеселителни заведения, както и за Аристид Брюан. Започва да се занимава с литография. През 1893 г. прави две изложби при галериста Морис Жоаян. Създава плакати за танцьорката Жана Аврил и певицата Ивет Гилбер. Все по-често посещава публични домове. През 1894 се настанява да живее в новооткрития публичен дом на улица "Мулен" в Париж.

В творчеството му от този период голямо място заемат произведения със сюжети от този род заведения.

Сред най-известните е голямото живописно платно "В салона на улица Мулен", завършено през 1895 г. Връща се отново към сюжетите от артистичния свят на Париж. По молба на бившата звезда на "Мулен Руж" Ла Гулю, рисува декорацията за павилиона ѝ.
Предприема пътуване до Лондон, където се запознава с Оскар Уайлд, и до Лисабон.

Възмутените от скандалното му поведение роднини се събират и под ръководството на чичо му Шарл изгарят негови картини, намиращи се в Алби. Впоследствие участниците в събитието отричат факта.

През 1897 г. Лотрек предприема пътуване до Холандия. Тук се запознава отблизо с творбите на холандските майстори.
През месец май 1898 г. е представена негова изложба в галерия "Гупил" в Лондон.

Здравето му все повече се влошава, поради злоупотребата с алкохол. След един пристъп на делириум тременс е настанен в психиатричната болница в Ньой, където престоява от февруари до май 1899 г. След излизането си е в Кротоа, Хавр и Тоса. Есента е в Париж и се връща към предишния си начин на живот и алкохола. Лятото на 1900 г. прекарва в Хавр и Аркашон, есента в Малроме, а зимата в Бордо. Рисува много. На 20 август 1901 г. получава паралитичен удар. Майка му го отвежда от Париж в Малроме. Тук Тулуз-Лотрек умира на 9 септември, на 38 годишна възраст.

Творческото наследство на Тулуз-Лотрек включва около 600 картини, около 330 литографии, 31 плаката, 9 гравюри "суха игла", 3 монотипии, хиляди рисунки и скици.

Художникът прилага особена живописна техника, смятана за изобретение на неговия съвременник Федерико Зандоменеги. Състои се в полагане на мазки от силно разредени с терпентин маслени бои върху платно или картон. Най-често не се ползва подготвителна рисунка. По този начин се запазва свежестта и непосредствеността на творбата. Част от ефекта е прозиращия под боите картон или платно, чийто цвят обикновено не е бял. 

Персонажите в рисунките и графиките на Лотрек са разнообразни: близки роднини, познати от висшето общество, артисти, певици, танцьорки и постоянни посетители от кабаретата, клоуни, проститутки. Острият му, насмешлив поглед търси характерните им черти и ги предава в почти гротесков вид. Не малко от моделите му смятат, че той умишлено се стреми да ги покаже в най-неблагоприятна светлина.

В литографията Тулуз-Лотрек достига голямо майсторство. Изпълнява сложни многоцветни графики без подготвителна рисунка, работейки направо върху литографския камък. Най-популярен приживе е с плакатите си. Лотрек е един от първите значими майстори на това изкуство.

През 1982 година в България бе издадена книгата на Анри Перюшо "Животът на Тулуз-Лотрек ", която е най-обстойната биография на този ексцентричен французин, оставил ярка следа в световното изобразителна изкуство.