Ракурс

В Института по океанология основно работим по международни проекти, тъй като финансирането на науката в България е доста ограничено. Това каза в интервю за агенция „Фокус” доц. д-р Атанас Палазов – директор на Института по океанология към БАН във Варна по повод Европейския ден на морето, който бе отбелязан на 20 май.

„Имаме и преки финансирания от Министерството на образованието, младежта и науката чрез фонд „Научни изследвания”, а също и от бизнеса. Основните ни международни проекти са свързани с екологията на Черно море, с оперативната океанография, т.е. доставка на резултати от измервания на място и прогнози за състоянието на морската среда. Напоследък работим и по Оперативната програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния. Имаме общ проект за изграждане на елементи от система за ранно предупреждение за цунами и други опасни явления. Имаме и един проект във връзка с оценка на рибните запаси в общите води на Черно море между България и Румъния. Има и още няколко проекта, които са в процес на одобрение, включително и по Оперативната програма за сътрудничество в Черноморския басейн. Има няколко заявки, които очакваме да бъдат одобрени съвсем скоро”, обясни доц. Палазов.

„Бизнесът ни ползва главно за изследвания, свързани с полагането на тръбопроводи, на подводни кабели, огледи на дъното на морето. Образователното министерство финансира различни изследвания, като изграждането на националната инфраструктура за морски изследвания, свързано с пътната карта за големите инфраструктури. Има финансиране и на един проект, наречен „Буларго”, чрез който пускаме в Черно море автоматични буйове, които измерват температурата, солеността и разтворения кислород в открито море. Данните се дават чрез сателит. Тази система е част от европейската програма „Евроарго”. Има финансирани и чисто научни проекти за изследване на древните брегове на Черно море, които в момента са на дълбочина 100-150 метра”, посочи специалистът.

Той уточни, че постоянно се откриват неща, които са повече от научен интерес, отколкото за широката публика. „Имаме и проекти, свързани с екологичните аспекти. Имаме проект за изследване на дюните по българското крайбрежие, а също и за изследване на състоянието на Варненския залив едновременно в сътрудничество с Украйна за Одески залив по двустранни спогодби. Дюните не са намелели, просто се строи върху тях. Като дюни те си съществуват, но във всички случаи те са защитени територии, така че би следвало добре да бъдат описани и изучени, за да се предотвратява разрушаването им чрез строителство върху тях”, коментира експертът.

Мнение по новината четете в „Коментар”.