четвъртък, 19 декември 2024
Начало » Страната » Киносалон
Братя Тавиани с филм за арменския геноцид на СФФ

Кадър от филма на братя Тавиани "Чифликът на чучулигите"
19 февруари 2015, четвъртък
Ракурс

Голямата война, както са я наричали в началото на 20 век, притежава много характеристики, които разделят времето на епохи, а света – на още по-ясно определени сфери на влияние. Много исторически промени бележат годините след края на тази Първа световна война. За арменския народ 1915 е годината, която вечно ще се помни с геноцида, на който стават жертва над един милион арменци в територията на Османската империя.

Днес, 100 години по-късно, в програмата на София Филм Фест са включени три филма, посветени на Армения и нейното минало - „Раната” на Фатих Акин, „Чифликът на чучулигите” на братя Тавиани и „Безкрайно бягство, вечно завръщане” на режисьора Харутюн Хачатрян, който ще бъде специален гост на София Филм Фест.

Талантливият немски режисьор от турски произход Фатих Акин се превърна в един от любимците на родната публика с (почти) всички свои филми – „Срещу стената” (2004), „Музиката на Истанбул” (2005), „На прага на Рая” (2007), „Храна за душата” (2009) бяха зрителски хитове, а фестивалът е представял и ретроспектива на режисьора.

Тази година Акин предлага на зрителите един филм, който пресича страни, континенти, пустини, планини и океани – „Раната” (2014), в който главната роля е поверена на младия алжирски французин Тахар Рахим, добре познат на ценителите на филмовите шедьоври „Пророкът” на Жак Одиар и „Миналото” на Асгар Фархади.

Историята на епическия разказ за арменския народ геноцид започва от Мардин през 1915 година.
Една вечер турската полиция събира всички мъже-арменци в града, включително и младия ковач Назарет Манукян (Тахар Рахим).

Разделен от семейството си, Манукян успява да оцелее въпреки ужаса на геноцида и години по-късно научава, че има вероятност двете му дъщери да са живи. Манукян е обсебен от идеята да ги намери. Търсенето го отвежда от пустините на Месопотамия до Хавана и до голите безнадеждни прерии на Северна Дакота. По време на своето пътуване, той среща много и различни хора…

Въпреки че действието на филма се развива преди сто години, в „Раната” се оглежда и днешната действителност с войни и хиляди бежанци - време, в което силата на любовта и надеждата дават шанс да се постигнат невъобразими неща.

„Раната” се превърна в мой много личен филм”, споделя в интервю Фатих Акин. „Той изследва моето съзнание и е плод на изключителната ми страст към изкуството на киното”, категоричен е режисьорът.
„Раната” е заключителната част от трилогията на Акин „Любов, Смърт и Дяволът”, чиито предишни филми са „С глава в стената” (2004) и „На прага на Рая” (2007).

В най-новата си творба режисьорът се занимава с „дявола” – злото, което хората са способни да причинят едни на други, инстинктивно или съвсем нарочно, и се опитва да начертае изключително тънката линия, която разделя доброто от злото.

Турският геноцид над арменците в периода 1915-1917 е тема и във филма на Паоло и Виторио Тавиани „Чифликът на чучулигите” (2007).

За него италианската преса пише: „Най-силният и прям политически филм, който Тавиани са снимали от години...”

Филмът е съвместен проект между Италия, България, Испания и Франция.
Екранизацията е по романа на писателката Антония Арслан.

Главните роли се изпълняват от Паз Вега („Сексът и Лусия”), Чеки Карио („Патриотът”), Анхела Молина и с участието на българските актьори Христо Шопов, Стефан Данаилов, Асен Блатечки, Мария Статулова и Ицко Финци.

Драмата е заснета изцяло в България.
Годината е 1915. Семейството на Арам Авакян (Чеки Карио) е от стар и богат арменски род и живее в малък град в Турция. Неговият брат Асадур (Мариано Риджильо) е известен доктор във Венеция, който въпреки успехите си тъгува, че е далеч от близките си. Двамата не са се виждали от години и решават да си направят среща в родната им Армения.

И докато Асадур се подготвя за пътуването си в Турция, политическата ситуация се сменя коренно - всички мъже от рода на Авакян за избити, а жените са принудени да вървят до пълно изтощение. Единствената надежда за тях е младата Нуник (Паз Вега), която е решена да направи всичко възможно, за да спаси оцелелите от семейството й.

През цялата си кариера братя Тавиани са се занимавали с връзката между личността и историята – с този филм не изневеряват на традицията и за пореден път разсъждават върху силата на образа, който може да бъде колкото документ, толкова и инструмент за манипулация и подклаждане на омразата...

През 1988-1989 режисьорът Харутюн Хачатрян започва болезненото си проучване на отчуждението сред арменските общности, живеещи в изгнание.
Оттогава, в продължение на 20 години, той успява да заснеме огромен архив, проследяващ развитието на арменците през този период, като се концентрира върху личните истории на няколко арменски творци, представени в пет документални филма.

„Безкрайно бягство, вечно завръщане” (2013) е първата част от тази поредица.
Документалният разказ връща лентата през 1988 година – времето, когато започва тоталната промяна на живота в Армения: земетресението в същата година, последвано от разпадането на СССР, войната между Армения и Азербайджан и последвалите години на блокада.

Какво се е променило за тези 20 години в живота на хората?
Какво ги кара да се връщат или да напуснат страната си отново и отново?

Това са въпросите, които вдъхновяват Хачатрян да започне своята огромна изследователска дейност, която включва наблюдения, направени преди 20 години, и следва същите хора в днешно време. Такъв е и героят на „Безкрайно бягство, вечно завръщане” - театрален режисьор, установил се в Москва, непрестанно търсещ себе си и свободата.

„Аз изчезнах във въздуха”, казва той в опит да рационализира безтегловния си живот. „Аз никога не съм сам. Аз живея с историята”, заявява героят в разказа на Харутюн Хачатрян.

Режисьорът е роден през 1955 година в Ахалкалаки, Грузия. Харутюн Хачатрян работи като режисьор, продуцент, сценарист и е заслужил артист на република Армения.
От 2004 година той е съосновател и генерален директор на Международния фестивал в Ереван „Златна кайсия”, най-голямото филмово събитие в кавказките държави.
От 2006 Хачатрян е член на Европейската филмова академия, а през 2008 става кавалер на Ордена на изкуствата на Франция.
Харутюн Хачатрян ще бъде специален гост на 19-ия София Филм Фест като ще представи филмите, посветени на Армения, в София, Варна и Пловдив, което ще бъде изключителен шанс на арменската общност в България и българската публика да се срещне с един от най-талантливите творци на съвременното арменско кино.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Падат цените на билетите за филмфеста
Кита купи стол и за Тодор Андрейков
Сибел Еркан писа 5 на турския „Мед”
Актьорът Иван Бърнев: Искам да изживея бащинството докрай
Пламен Манасиев с премиера в късо кино
Бургазлийка изненада колегите си гинеколози с филм
Снимат филм с наградата на областния
Поморие с най-модерно кино
Откриха новия стар филмов музей във Франкфурт
С Куросава в куфара към Англия

Компасът на мъдростта

Индивидуалността изпъква още по-ясно и придобива още по-голяма релефност, когато трябва да твори в условни граници.
Игор Стравински


Българска народна банка
  • usd 1 USD = 1.83457
  • gbp 1 GBP = 2.29396
  • chf 1 CHF = 1.83096

Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2019
Ракурс - повече от новините!