Вилизара Анталавичева

На днешната дата през 1995 година водещите датски режисьори Ларс фон Триер, Томас Винтерберг, Кристиян Левринг и Сьорен Крах–Якобсен подписват манифеста за филмово творчество „Догма 95“.

Кинодвижението цели обновяване на съвременното филмово творчество, насочва се срещу растящото отчуждение от реалността в кината и забранява ефектите и техническия финес, илюзията и предвидимостта в драматургията.

Предшественици в посланието на „Догма 95“, прокламирали също промени и обновление във филмовото изкуство, са филмовите течения „Френската Нова вълна“ от средата на 20 век както и „Манифестът за Оберхаузен“ от 1962 година.

„Догма 95“ е представен на 20 март 1995 година в Парижкия Одеон, в рамките на пресконференция по повод 100-годишния юбилей на киното. На същото място, 40 години по-рано, „авторското кино“ поема първи стъпки. Тогава френската легенда Франсоа Трюфо поставя с колегите си от списание „Кайе дьо синема“ правилата на „Новата вълна“.

Датските кинотворци обявяват с „Догма 95“ десет безкомпромисни постулата, които връщат филма към класическата естетика. На преден план изплуват сюжетът, актьорската игра, същността и посланието на лентата. Режисьорите представят следването на правилата като „Обет за целомъдрие“ (англ.„Vow of Chastity“).

1. Филмът се снима на оригинални места. Не се носи декор и реквизит.
2. Звукът не трябва да бъде записван отделно от картината. Не трябва да се използа музика, освен ако тя не звучи на мястото на снимките.
3. Допуска се само ръчна, преносима камера. Забранени са релсите и крановете.
4. Лентата трябва да е цветна, специално осветление е недопустимо.
5. Оптичната обработка и филтри са забранени.
6. Във филма не трябва да има насилие с оръжия и убийства.
7. Забранен е разказът за други места и времена – действието се развива само тук и сега.
8. Не се приемат жанрови филми.
9. Снима се само във формат 35 мм.
10. Името на режисьора не фигурира в надписите нито преди, нито след филма.

Четиримата датчани снимат по една екранна продукция според правилата на манифеста, които стават емблематични. Ларс фон Триер създава „Идиотите” (1998), Томас Винтенберг - „Празненството” (1998), Сьорен Крах–Якобсон - „Последната песен на Мифуне” (1999), Кристиян Левринг - „Кралят е жив” (2000). Сред значимите „Догма“ ленти се числят още „Италиански за начинаещи“ (2000) на Лоне Шерфиг, „Reunion“ (2001) на Лейф Тилдън, „Обичам те завинаги“ (2002) на Сузане Биер.

Малко след дебютните си филми режисьорите-основатели се отдръпват постепенно от „Догма 95“, не снимат по втора лента. Филмовото течение се разпуска официално през 2005 година. В рамките на едно десетилетие излизат 35 филма със сертификат за принадлежност към „Догма“, десет от тях датски.

Редица кинотворци са силно впечатлени и вдъхновени от манифеста. Списъкът на екранните продукции, снимани следвайки отчасти или изцяло „Обетa за целомъдрие“, вариира.

През 2008 година кинодвижението е отличено с „Европейската филмова награда“ в категорията за „Най-добър европейски принос в световното кино“.