Красимир Кастелов
Източник: drugotokino.bg

Днес e Международният ден на детето и това ме подтикна да предложа една класация на най-добрите, според мен, филми за детството. Тя е на практика разширение на миналогодишния ми списък. Подреждането на 15-те заглавия в нея е въз основа на хронологичния принцип, т.е. по реда на излизането на всеки от филмите през годините.

„ХЛАПЕТО“ (The Kid, 1921) – реж. Чарли Чаплин

Първият пълнометражен филм на гениалния актьор като режисьор и до днес се нарежда сред най-значимите кинотворби за детството на сираците. Той е едновременно блестяща комедия и разтърсваща драма. Изпълнителят на главната роля е петгодишният Джеки Кугън, когото Чаплин открива на сцената, където детето играе редом с възрастните. Джеки се оказва роден актьор и успява да предаде по изумителен начин всичко, което иска от него гениалният режисьор.

„ЗАБРАВЕНИТЕ“ (Los olvidados, 1950) – реж. Луис Бунюел

Това е трогателен и в същото време жесток разказ за детската престъпност, заснет в маниера на италианския неореализъм. Макар и излязъл преди повече от половин век, проблемите, които поставя този филм, не са изгубили своята актуалност и острота ни най-малко и днес.
Луис Бунюел е отличен заслужено с наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Кан през 1951 г.

„ПЕСЕНТА НА ПЪТЯ“ (Pather Panchali, 1955) – реж. Сатяджит Рей

Това е първият филм от прочутата трилогия „Светът на Апу“ на най-значителния индийски режисьор в световното кино. Той е сред най-възторжено посрещнатите по време на кинофестивала в Кан през 1956 г. Неподправената история за съдбата на обикновено селско момче от обедняло семейство на брамин получава специална награда за най-хуманен документ (Best Human Document). Филмът моментално прославя едва 34-годишния си създател, който впоследствие ще удиви света с още шедьоври, като „Музикалната стая“ (1958), „Богинята“ (1960), „Чарулата“ (1964), „Дом и свят“ (1984) и др.

„400-те УДАРА“ (Les quatre cents coups, 1959) – реж. Франсоа Трюфо

„Този автобиографичен филм до голяма степен представлява дневник на едно детство, тъй като самият автор е бил „млад престъпник“ измъкнат от един много лош път чрез приятелството на Андре Базен. Филмът изцяло е реализиран в естествен декор и с малко финансови средства. Неговият значителен международен успех допринася за решителния възход на „Новата вълна“. Тази чувствителна, нежна и искрена творба разкрива един интересен автор.“ (Жорж Садул)

„ДА УБИЕШ ПРИСМЕХУЛНИК“ (To Kill a Mockingbird, 1962) - реж. Робърт Мълиган

Атикус Финч е адвокат в малко градче, в което властват расовите предразсъдъци. Той се опитва не само да отгледа своите деца, останали рано без майка, но и да възпита у тях чувството на толерантност. Но вниманието е фокусирано върху първите крачки на Джем и Скаут от света на фантазиите в коренно различния свят на юношеството, в който вече се формират разбиранията за жизненоважни понятия, като благородството, състраданието, справедливостта и равенството.
Филмът е екранизация по едноименния роман на Харпър Ли, обявен за най-добрия роман на XX век от американското списание Library Journal и за най-добрия роман на всички времена във Великобритания.
Отличен е с 3 награди "Оскар" - за най-добър актьор в главна роля (Грегъри Пек), най-добър адаптиран сценарий и най-добра сценография. "Да убиеш присмехулник" заема 84-а позиция в класацията от 250 най-добри филми, съставена от читателите на най-влиятелния киносайт в света IMDB.

„РИЦАР БЕЗ БРОНЯ“ (1965) – реж. Борислав Шаралиев

„На метър под нивото на нашия поглед съществува, живее, радва се и страда светът на децата, който има своите проблеми и закони. Често ли ние възрастните се вглеждаме в този свят с необходимата любов? Дали ние с вас сме добри възпитатели? По своя стил филмът е чужд на плакатността, стремим се да кажем най-важното в подтекста…“ (Валери Петров)

„КЕС“ (Kes, 1969) – реж. Кен Лоуч

Затрогващата история на малкия Били Каспър, който не намира топлина и близост нито у дома, нито в училище, затова се опитва да ги намери в природата. В общуването с едно соколче, което нарича Кес, открива онова, което му липсва... до мига, в който брутално му го отнемат и трябва отново да се изправи съвсем сам срещу жестоката си съдба…
Този филм прославя името на шотландския режисьор Кен Лоуч, който впоследствие ще се нареди сред най-ярките представители британското социално кино и дори ще спечели „Златна палма“ в Кан през 2006 година с „Вятърът в ечемичените ниви“.

„ДА ОТГЛЕДАШ ГАРВАНИ“ (Cria cuervos, 1975) – реж. Карлос Саура

„Темата за детството, което Саура никога не смята за "златна възраст" е централна в този му филм. Заглавието идва от испанска поговорка, която гласи: “Отгледай гарвани, та да ти изкълват очите”… Той е като рентгенова снимка на фантастичния свят на Ана, на нейната афункционална връзка с възрастните, а оттук и като рентгенова снимка на семейството, разгледано като микрокосмос на едно общество.” (Роман Губерн)

„ИЗВЪНЗЕМНОТО” (E.T. the Extra-Terrestrial, 1982) - реж. Стивън Спилбърг

Това е един от трите най-известни филма на Стивън Спилбърг (заедно с "Челюсти" и "Похитителите на изгубения кивот"). В него се разказва за самотно момче, което се сприятелява с извънземно, изоставено на Земята. Елиът заедно със своите брат и сестра му помага да се върне у дома, опитвайки се междувременно да го скрие от майка си и правителството.
Едва ли има друг филм в историята на киното, който да е оказал по-мощно въздействие върху въображението на децата по целия свят. Не случайно британският в "Дейли телеграф" припомня, че преди пет години е обявен за най-добрият филм за деца за всички времена въз основа на анкета на компанията за онлайн проучвания onepoll.com.
Шедьовърът на Спилбърг е и една от най-успешните в комерсиално отношение продукции в историята на киното. Приходите от неговото световно разпространение в кината възлизат на $792,9 млн., според данни на Box Office Mojo. А това означава, че надхвърлят близо 80 пъти сравнително скромните разходи за заснемането му от $10 млн.!

„ФАНИ И АЛЕКСАНДЪР“ (Fanny och Alexander, 1982) – реж. Ингмар Бергман

Това е един от най-прочутите филми на гениалния шведски режисьор. В него историята на семейство Екдал е видяна през очите на две деца (сестра и брат) на име Фани и Александър. Докато семейството е неразделно, те са щастливи и без страх се отдават на своите чудесни мечти. Загубата на близките им пробужда чувства на печал и ненавист към света на възрастните. Но докато Фани успява да опази светлината в душата си, Александър се загубва в тъмния и жесток вътрешен лабиринт… Съвършеният в режисьорско отношение филм успява да пресъздаде изключително убедително на екрана не само външната атмосфера на една, определена епоха, но и дълбоко скритите в детската душа мигове на очарование и жестоко душевно страдание .

„КЪДЕ Е ДОМЪТ НА ПРИЯТЕЛЯ?“ (Khane-ye doust kodjast?, 1987) – реж. Аббас Киаростами

Сюжетът на този ранен филм на един от най-големите ирански майстори на киното, е съвсем прост. Ученикът Нематзаде е предупреждаван вече три пъти от учителя си, че трябва да пише домашните си на тетрадка. Следващият път го грози опасност да бъде изгонен от училище. Когато неговият съученик Ахмад, с когото стоят на един чин, се прибира у дома, открива, че е взел неволно тетрадката на Нематзаде. Ахмад не иска да стане причина за наказание на приятеля си и решава да му върне тетрадката на всяка цена. Но живее в съседно село и дори не знае къде е домът му?

„СБОГОМ, МОМЧЕТА“ (Au revoir les enfants, 1987) – реж. Луи Мал

„Филмът е вдъхновен от най-драматичния спомен от моето детство. През погледа на Жюлиен, момченцето, което много прилича на мен от онова време, се опитвам да се върна към първото, най-силно приятелство, брутално разрушено от внезапно нахлулия през стените на колежа свят на възрастните - с неговите предателства, предразсъдъци и насилие.“ (Луи Мал)
"Сбогом, момчета" е отличен със „Златен лъв“ на кинофестивала във Венеция през 1987 г. и с Европейска филмова награда за най-добър сценарий (на Луи Мал) през 1988 г.

„ДЕЦАТА НА НЕБЕТО“ (Bacheha-Ye aseman, 1997) – реж. Маджид Маджиди

Простичката история, разказана в този филм, препраща към прекрасни неореалистични творби като „Шуша“ и „Крадци на велосипеди“. Но, както правилно отбелязва руският историк на киното Сергей Кудрявцев, в случая със съвременното иранско кино е най-поразително не толкова тематичното, стилово и естетическо сходство с италианския неореализъм, колкото духовното родство помежду им. Маджид Маджиди, който е сред най-известните ирански режисьори, се превърна в мой любимец, след като гледах именно превъзходния му филм „Децата на небето”.

„ПОКАНИ МЕ ДА ВЛЯЗА“ (Låt den rätte komma in, 2008) - реж. Томас Алфредсон

12-годишният Оскар живее в малко селце близо до Стокхолм. Той е подложен на системни унижения от своите съученици. Но приятелството със съседско момиче преобръща живота му. То го учи на смелост, а Оскар пробужда потребността му от любов. Но това не е достатъчно, защото момичето е измъчвано и от жажда за кръв. "Това сияйно шведско арт съкровище, адаптирано за голям екран от Джон Айвиде Лидквист по собствения му роман и режисирано с въображение и сдържаност от Томас Алфредсон, освобождава вампирските филми от изхабените клишета като близки планове на трептяща гръд и кръвясали зъби и вместо това ни предлага хладнокръвно балансиран и напълно покоряващ разказ за самотата и любовта..." (Елена Умано)
Филмът е заснет по мотиви от едноименнния роман на шведския писател Йон Айвиде Линдквист, издаден в родината му през 2004 г.

„ЦАРСТВОТО НА ПЪЛНОЛУНИЕТО“ (Moonrise Kingdom, 2012) – реж. Уес Андерсън

„Никога не е късно да имаш щастливо детство“ - това парадоксално, на пръв поглед, изречение на прочутия психолог Милтън Ериксон, би могло да послужи като епиграф към тази чудесна носталгична комедия, пробуждаща спомена за отдавна изсласкани в безсъзнателното детски желания и копнежи. Филмът ни предоставя уникалния шанс да се срещнем със скритото вътре в нас дете и с неговите умения да получава искрено и незамъглено наслаждение от живота. Лично за мен, това е най-добрата творба в досегашното творчество на прочутия американски режисьор. ________________________________________