Ракурс

Херман Мелвил е американски писател / 1819 - 1891/,роден в Ню Йорк, трето от осем деца в семейството на преуспяващ търговец на вносни стоки.

Най-известен става с романа си „Моби Дик“ (1851), който литературните критици сравняват с "Одисей" на Джеймс Джойс.

Мелвил е трето от осем деца в семейството на търговец. Поредица от несполуки в бизнеса довеждат бащата до умствено разстройство и ранна смърт.
Мелвил е принуден да работи от 13-годишна възраст, като същевременно учи.
На 18 години завършва образованието си и става учител в начално училище, но скоро напуска, за да опита силите си в журналистиката.

Не успява и на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до Ливърпул и обратно. След завръщането си за кратко се установява в Илинойс.

Доведен до отчаяние от непрекъснати финансови затруднения, на 21 години Мелвил отново се качва на кораб – този път на китоловен. Маршрутът на китоловците минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът е жесток човек, условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с един друг моряк, избягва от кораба на Маркизките острови.
Там прекарва месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него.

Преживяванията от китоловния му опит дават богат материал за първия му роман, „Тайпи“ (1846) — смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота. С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката.

Окуражен от първоначалния си успех, Мелвил използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847), „Марди“ (1849) – и двата за полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (1849) – романизирана история на пътуването му до Ливърпул, „Белият мундир“ (1850) – алегорична история за живота по море на борда на военен кораб.

През погледа на литературната история обаче днес всички тези романи се считат за чирачески период в сравнение с шедьовъра му – „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851.

На пръв поглед „Моби Дик“ е роман за един вманиачен капитан на борда на китоловен кораб, но всъщност е много повече – това е свръхчовешко произведение, представлявящо едновременно наръчник на китоловеца и дълбоко философска алегория за живота. Нито една свещена тема не е пощадена в тази сурова и язвителна критика на света; последователно и в градация, Мелвил поглежда от необичаен ъгъл и създава сатирична картина на религиозните традиции, моралните ценности, литературните и политически фигури на деня.

При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн – автора на „Алената буква“, с когото се запознава през 1850 г.
Мелвил се възхищава от психологическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна обреченост в творчеството на Хоторн и му посвещава „Моби Дик“.

Върху този многостранен роман влияние са оказали също и текстове от Библията, Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, като например моряшки разкази.

Въпреки изключителното тематично и стилистично богатство, а може би и именно заради това, „Моби Дик“ не е приет от широката читателска аудитория. Само 3 000 бройки се продават и публикуването на романа се превръща не само във финансова загуба, но и в загуба на читателската любов и доверие. Публиката е очаквала познатите занимателни истории, а се е сблъскала с нещо невиждано и нечувано дотогава – роман-енциклопедия, роман-епика, роман, изпреварил времето си.

Неразбирането е пълно и от страна на критиците, някои доброжелателно съветват Мелвил да не си губи времето с такива експерименти. Отговорът на Мелвил е нова серия от романи – един от друг по-експериментални. Всички те са търговски катастрофи.

Накрая се отказва да пише проза и се отдава на поезия. Когато умира през 1891, много хора са учудени – мислели са, че отдавна е починал.

„Моби Дик“ остава забравен до 1920-те, когато е преоткрит от литературните историци. Те откриват в него оригинално произведение върху класически американски теми, като съдба, религия, икономическа ескпанзия; модернистично произведение от ранга на „Одисей“ на Джеймс Джойс, появило се в средата на 19 век – странно и чудато до степен на нечетивност, но затова пък отворено към безкрайни тълкувания и литературно-философски открития.
„По-добре да се провалиш в опит за оригиналност, отколкото да успееш в имитация" , обичал за казва Мелвил.
И това в пълна степен важи за "Моби Дик".