Ракурс

В редакцията на Ракурс се получи писмо от Вячеслав Шмыров, художествен ръководител и генерален продуцент на МФОК „ Московска премиера”, член на Руската академия за кинематографически изкуства, лаурет на наградата „Москва”.

В писмото се казва:

Драги приятели!

Преди всичко искам да поздравя неравнодушните зрители и кинематографисти с Деня на киното!
И да им благодаря за безпрецедентно широката подкрепа на фестивала „московска премиера”, който преживява днес трудни времена.

За съжаление, налага се да признаем : Властта не ни чу. Властта се отнесе крайно безотговорно и неетично – по отношение на фестивал с 12 –годишна история и уникални традиции на истински народен кинофорум.

По отношение на неговия Президент -легендарният актьор,режисьор и кинопедагог Алексей Баталов.

По отношение на всички, които на тези години правеха този фестивал, представяйки пред съда на зрителите всичко най-добро, което се създаваше в родната ни кинематография.

По отношение на самите зрители, за мнозина от които бе жизнено важна благотворителността на фестивала, както и утвърждаването на умното, тънкото , интелигентното кино, ориентирано при това към различните предпочитания.

Лишиха ги от всичко това!

И нещо знаменателно – Департаментът по култура на Москва не намери за възможно не само да се извини пред всички нас, но даже и да проведе среща и да обясни на организаторите на „Московска премиера” защо постъпва така.

Официалната абракадабра на това поведение вие можете да прочетете в подборката от материали, детайлно показващи, в подробности, как този изпълнителен орган- Департаментът, събори фестивала.

Нарушавайки всички предварителни договорености и не осигурявайки възможността да се съберат недостигащите пари / 3,5 милиона рубли/ от организаторите.

Разбира се, както във всяко подло дело, в историята с „Московска премиера” не мина без корист и даже отмъстителност.

Но най-малко искам сега да мисля сега за това, защото главното, което стана, е – за пореден път се утвърдиха глупостта и невежеството.

Които, за съжаление, стават все повече в нашия живот.

Такива са сегашните времена. Но ще настъпят и други. И ние, както каза моята приятелка, кинорежисьорката Татьна Лиознова, „ще доживеем до светлата полоса”.

Още веднъж честит празник! Няма да униваме и да отпускаме ръце!

С уважение: В.Шмыров