Бернд Ригерт.

Терористите отново избиха невинни хора. Този път удариха Европа точно в сърцето ѝ. Крайно време е да ги накажем. И да се запитаме: наистина ли трябва да продължаваме да делим исляма от терора?

Терористите удариха Европа точно в сърцето ѝ. Загинаха много невинни хора, а стотици бяха ранени. Насред Брюксел видяхме грозното лице на ислямисткия терор. Белгия тъкмо си беше отдъхнала за малко, след като миналия петък бе задържан един от парижките атентатори. Но ето, че сега се случи и това.

"Je suis Bruxelles"

Бранденбургската врата и Айфеловата кула грейнаха в цветовете на белгийския национален флаг. Всички европейци сега трябва да се хванат за ръце и да изкрещят на терористите: "Je suis Bruxelles!".

Няма да се оставим да ни уплашите! "Господ е велик", извика един от атентаторите на летище "Завентем" преди да се самовзриви.
И той изби невинни хора в името на религията.

След многобройните атентати на ислямисти ние си внушихме, че трябва да делим исляма от терора, че трябва да разсъждаваме рационално.
Но вероятно трябва да преосмислим тази наша позиция.

Нима можем да продължаваме да си затваряме очите за това, че терористите ислямисти са прикривани и подкрепяни от техни братя по вяра - и то не само в квартал Моленбек?
Нито войните в Близкия Изток, нито пък предполагаемата сегрегация или дискриминация на мюсюлмани не могат да бъдат основание за тероризъм.

Едно е ясно: трябва да започнем да предприемаме много повече действия срещу терора.
Защото терористите могат безразборно да избиват хора, да парализират цели държави, да създават хаос.
Сега отговорът на държавата трябва да бъде твърд.
Ако следователите и полицията се нуждаят от още повече средства, за да отвърнат на терора, то те трябва да ги получат.
Защитата на данните и личните права на всеки един от нас трябва да останат на заден план.

Става дума за сигурността на всички ни.

Време е да сторим нещо

"Спокойно, разумно и солидарно" - така би трябвало да реагираме сега, според белгийския премиер Шарл Мишел. Не че той не е прав.
Само че най-после трябва да се случи нещо, да последва сериозна реакция.

От години си повтаряме, че тайните служби в Европа трябва да започнат да си сътрудничат по-добре. Но резултатите така и не идват. Разузнавателната дейност, а и превантивната трябва да бъдат разширени.

Не можем повече да наблюдаваме безучастно как радикализирани ислямисти се връщат от Сирия или Ирак в Европа, където - докато не извършат някакво престъпление - могат да бъдат само наблюдавани.

На хората, които образуват гръбнака на терористичната мрежа в Европа, трябва да им бъде отнемано гражданството още когато напускат територията й.
За да не могат един ден те отново да се завърнат в Европа.

Разбира се, че се нуждаем и от по-добра защита на външните граници на ЕС. Досега гражданите на ЕС не биваха подлагани на перманентни проверки при влизане и излизане от Общността. Тези мерки обаче отново трябва да бъдат въведени.
И то много бързо.

Както разбрахме, на терористичните клетки в Белгия им е било позволявано в продължение на години да се развиват и разрастват.
И днес плащаме скъпо за това.

Но нима положението в другите страни от ЕС - във Франция или в Германия - е по-добро?
Атаките на подлите терористи ни изпълват с гняв и ни карат да онемеем.
Защото се чувстваме безпомощни.
Така ли е?
И наистина ли нищо не можем да направим?