Т. Бъчваров

Измислица за наивници е, че е трудно да бъдат изкоренени до крак за броени дни

Днес изтече поредната новина за набези на сомалийските пирати – отвлекли известния американски писател и журналист Майкъл Скот Мур.
Греъм Грийн беше казал, че е спорно коя е по-древната професия – на проститутката или на пирата. Наистина пиратството от края на 14 век, особено узаконеното от тогавашната официална власт /в Испания, Португалия, Англия/ и делящо с нея по равно приходите си, е рисково занимание с традиции.

Романтиката на Веселия Роджър, на „дванайсет души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром”, на пищните ритуали в Тортуга, напомнят не само за гениалния Р.Л. Стивънсън, но и за обяснението на тази романтика. Която твърде много наподобява на романтиката от първите години на мутрите в България, които не бяха чели „Кръстникът”, но умираха да подражават на героите на Марио Пузо. Ерго, обяснението на тази романтика, както и на бройката на нещастните последователи на сицилианските мафиоти, както и на съврeменните пирати, беше и си остава БЕЗНАКАЗАНОСТТА.

Това е и обяснението за явлението, наречено сомалийски пирати. Пиратство днес съществува в Южнокитайско море, в Малакския проток, в Индийския океан и на редица други места по западните брегове на Африка. Защо обаче другите пиратски набези остават само скучна статистика, а за сомалийците се говори като за напастта на века?

Защото пиратството навсякъде другаде се наказва веднага и с подобаваща жестокост. Китайските официални морски патрули първо стрелят и после установяват дали си пират. Затова пиратството там, според специалисти, след десетина години може да остане единствено романтичен спомен. Същото е и по бреговете на Канада и най-вече на САЩ, да не говорим за държавата Израел, която отдавна отказа от занаята упражняващите това древно занимание по нейните брегове.

Защо тогава още и още пишем за поредни безчинства на сомалийските пирати? Всеки нормален човек, познаващ дори от медиите постиженията на съвременната военна техника, се чуди как изключително силни в икономическо отношение държави не могат да се справят със сомалийските морски престъпници, а подлагат на неистово тежки изпитания поданиците си и плащат луди пари за освобождаването им!

Обяснението не е толкова сложно, стига преди това да си отговорим на някои въпроси, достъпни дори за средния интелект. Първо – откъде сомалийците се снабдяват с модерно оръжие, плавателни съдове и морска екипировка? След като на ангро говорим за ембаргови стоки за дадена държава, толкова ли е трудно да наложим ембарго за пободен род снабдяване или поне да го подложим на систематичен международен полицейски контрол. Значи има могъщи икономически интереси, които чрез своите лобита пречат да се прокарат съответните закони в „невралгичните” държави. И тези интереси са съсредоточени главно в оръжейните фирми, както и във фирмите за морско оборудване, без чиято помощ ни една пиратска акция не би била възможна в днешното техническо време.

Второ и най-важно. Ако ги нямаше „перфектните” взаимотношения между застрахователни компании-гиганти и западните фирми, от които рискът „Загуби” е първоначално отреден на бедния данъкоплатец, дали някое правителство, дори и да е по-слабо във военно отношение, щеше да търпи това изнудване, което понякога е по-лошо и от гавра!?! И дали поне проформа нямаше да приеме някои законови разпоредби против пиратството?

Можем още да си почешем езиците на тема сомалийски пирати, но да се върнем на първоначалната теза – те вършат беззакония с височайшата благословия на правителства, доминирани от могъщи застрахователни компании, които застраховат кораби и товари, както и „персонални пасажерски единици”, за огромни суми. И за които в пиратството няма нищо романтично, а е просто бизнес. Не по-мръсен от редица други, а реално с по-малко жертви на подобна цена.

За сомалийските пирати остават шепа долари, куршуми, главно от „Калашников”, унизителните сцени на напикаване при ареста им – драматични сюжети, които всички сме виждали по телевизията. Както и надеждата им, че още поне десетина години няма да бъде прието световно законодателство, регламентиращо присъдите им.