Иван Бедров
Източник: Дойче веле

Никой не живее с илюзията, че медиите в БГ са свободни да критикуват управляващите. Работните места в публичната сфера са подарък за вярна партийна работа. Вежди Рашидов е единственият, който няма проблем да го признае.

Той е първенец по шумни скандали в правителството. Министърът на културата Вежди Рашидов този път заплаши журналиста Георги Ангелов от обществената БНТ, а двама от гостувалите в предавания на Ангелов са били освободени от Националната художествена галерия, която е на подчинение на съшия министър на културата. Този път кръгът се затваря много лесно – критично говорене, от което следват заплаха и уволнения.

Поредният скандал не изненадва – Рашидов е показвал достатъчно много пъти скандално поведение, незачитане на чуждо мнение и грубо говорене, което твърде много хора определят като простащина. Този случай обаче показва пределно ясно как точно управляващите успяват да подчинят и медиите, и критичните към действията им гласове. Механизмът не е запазена територия само за Вежди Рашидов. Това, което той прави по-различно от останалите, е да бъде откровен и да стърчи като връх на самотен айсберг над водната повърхност, под която не е прието да се надниква.

Държавната ясла

Всичко това се случва по повод промените в Закона за културното наследство, предложени от екипа на Вежди Рашидов и сериозно критикувани от професионалните среди. Някои определят промените като корупционни, има оживени дискусии и протести. За единственото всекидневно предаване в българския ефир тази тема е сред постоянните напоследък.

Преди седмица в студиото на „Денят започва с култура“ гостуват трима от критиците, които се изказват срещу политиката на Рашидов, което силно изнервя министъра, както личи от последвалите събития. Той изпраща писмо до БНТ, което е изчетено в ефир като право на отговор.

Дотук нищо необичайно.

Съдържанието на писмото обаче съдържа заплаха, обвинения и намеци за семейството на водещия Георги Ангелов. "Съветвам го да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата", казва Вежди Рашидов за журналиста.

Толкова откровена заплаха отдавна не е прозвучавала в българския ефир.
По закон БНТ е обществена телевизия, чието ръководство се избира от независим регулатор и която е длъжна да преследва обществения интерес, а не кефа - както предпочита да казва самият Рашидов - на един или друг министър.

Проблемът е, че този скандал остана незабелязан от другите телевизии, присъства предимно в интернет медиите, а единственият знак за журналистическа солидарност дойде от неправителствената организация „Асоциация на европейските журналисти – България“.

Самата БНТ полузащити Ангелов, като хем заяви, че в предаването има нарушен стандарт, хем написа, че „журналистите не могат да бъдат третирани като зависими държавни служители".

Цялата мрачна картина бе обрисувана само в едно изречение от самия Георги Ангелов във Фейсбук: „Кой съм аз, та да си въобразявам, че съм свободен журналист в свободна обществена медия, а не държавен хрантутник на поръчка?"

Тук няма новина

Никой не живее с илюзията, че обществените и по-големите частни медии в България са напълно свободни да бъдат критични към управляващите. Затова и поведението на Вежди Рашидов и последвалите реакции не ни казват нищо ново.

И за да бъде пълно посланието „който не слуша, ще бъде наказан“, дойде новината за уволнение от Националната художествена галерия на един от критичните към министъра гости във въпросното предаване – Владо Руменов.

Последва разказ и от Мария Василева, чийто договор в галерията не бил продължен отново след гостуване в предишно предаване по същата тема и след „крясъци отгоре“, както разказа самата тя чак сега.

Това всъщност е моделът, по който работят т.нар. системни партии в България.
Изградени по модела на БКП, те са преди всичко бюра по труда. Така първо направи ДПС, после ГЕРБ доусъвършенства модела. Работните места в публичната сфера са подарък за вярна партийна работа. И толкова.

Скандалът изобщо не се ограничава до личността на Вежди Рашидов, който просто изказа на глас отношението на управляващите към медиите.
И другите мислят по същия начин, само не го казват публично.

В изтеклия преди 3 години запис Бойко Борисов описва накратко как се разпределят между медиите европейските пари по комуникационните програми: „И те много добре знаят как ги печелят, защото се разбират помежду си“, а пък бившият земеделски министър Мирослав Найденов директно назова кой от обкръжението им се разбира с медиите „на кой какво да се даде, за да напишат техническата помощ за обществените поръчки“.

В такава среда се намират по-големите български медии.
Те са силно зависими от държавата.
От нейните субсидии зависят обществените медии, а от европейските пари – и частните, и обществените.

В тази среда министрите са свикнали да си откупуват територии на комфорта, а самите медии си знаят, че не трябва да ядосват конкретния министър, от чието министерство чакат поредния транш.

Другите отричат публично да има такава зависимост.

Вежди Рашидов няма проблем да го каже в прав текст.

Така както преди три години единствен от днешните управляващи назова директно една друга сделка на властта: "По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. На него му трябваше медиен комфорт... Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.“