Александър Андреев
Източник: Дойче веле

Откакто отново се нанесе в кабинета си на "Дондуков", Борисов Трети получи редица поздравителни адреси и още повече "рецензии" в западните медии.
Какво очакват от него, какви са опасенията?
Ето каква картина се очертава:

Спор няма: всеобщо е облекчението, че България ще се управлява от премиер с непоколебима европейска ориентация.
Борисов многократно е доказвал, че добре знае колко важно е членството на страната му в ЕС (а и в НАТО), защото от Брюксел към София текат не само много пари, но също така сигурност, стабилност и легитимация за самия Борисов и за ГЕРБ.

Защо Борисов е важен

За онези, които задават тона в ЕС, България през последните години се изкачи доста нагоре в дневния ред: заради бежанците и общата граница с Турция; заради Русия, енергетиката и санкциите; заради растящата нестабилност в съседното постюгославско пространство; пък и заради сътресенията в самия ЕС (Гърция, мигрантските квоти, Брекзита, популизма, антидемократичните тенденции в Унгария и Полша), които принуждават мнозинството в Европейския съвет да пипа с кадифени ръкавици всеки убеден съюзник, какъвто е Борисов.

Освен това, като член на ЕНП, Борисовата партия играе важна поддържаща роля сред европейските консерватори. Не само защото влива гласовете си в парламентарното им мнозинство, без да предявява някакви специфични национални претенции (за разлика от други), но и защото обещава да остане на власт през целия си мандат и не залита толкова очебийно към популизъм и национализъм.
А в момента не само за ЕНП, но и за мнозинството в ЕС тъкмо „стабилност” и „предвидимост” са любимите политически параметри.

Само да не бяха „патриотите”…

Когато разговорът стигне до тях, дори най-големите Борисови доброжелатели в Брюксел се запъват в търсенето на по-безобидна формулировка.
Младшият коалиционен партньор в българското правителство е като червен плащ не само за европейските социалисти, зелени и либерали - дори авторитетни политици от ЕНП не крият огорчението си, че Борисов е бил принуден да ги инсталира във властта и по този начин да ги легитимира на международната политическа сцена.

Истериите на Волен Сидеров, расистко-грубиянските изказвания на Валери Симеонов, миналото и съмнителната геополитическа ориентация на Красимир Каракачанов - всичко това европейските медии оцениха като най-важна коментарна тема след избора на правителството в София.

Изводът „България залита надясно”, който направиха неколцина наблюдатели, звучи пресилено, още повече, че българският ляво-десен компас работи съвсем различно от европейския.

Далеч по-убедителна е прогнозата на други, очевидно по-добри познавачи на случващото се в страната: че Борисов ще успее да обезличи „патриотите”, които са опиянени от министерските кресла и бързо се отказаха от почти всичките си политически претенции.

Две думи

Най-важната политическа претенция, която Брюксел с пълно основание отправя към София - и за която става дума във всички отзиви за новото правителствo, се съдържа в две думи, чиято злоупотреба в България вече доста ги е похабила: съдебна реформа.

Факторите в ЕС понякога може и да не разбират една или друга българска „специфика”, друг път може и да си затварят очите за дребните хитрини на Борисов, но за нравите, които царят в българското правосъдие, те знаят от добре по-добре.

И правилно виждат в тях корена на всички български беди: корупцията, деморализацията, цинизмът и шуробаджанащината, разхищаването на европейски пари, пречките пред местния и чуждестранен бизнес, а като резултат от всичко това - лошото материално положение на мнозинството българи.

Никой не знае обаче дали Борисов е в състояние да разсече Гордиевия възел на съдебната реформа, за да тръгне страната му най-сетне нагоре.

И дали изобщо има свободна ръка, с която да грабне меча.