четвъртък, 19 декември 2024
Начало » Киносалон » Свят
120 години от рождението на гениалния Сергей Айзенщайн

22 януари 2018, понеделник
Ракурс

Днес се навършват 120 години от рождението на режисьора Сергей Айзенщайн. Той е известен с филми като "Броненосецът "Потьомкин" и "Александър Невски", принадлежащи към жанра на политическата пропаганда.

Режисьорът е роден на 22 януари 1898 година в Рига - тогава част от Руската империя, в семейство от средната класа.

Неговият баща Михаил Айзенщайн, е балтийски германец, известен местен архитект. Майка му - Юлия Конецкая, е рускиня, дъщеря на заможен търговец.

Двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско възпитание, но след налагането на комунистическата идеология в Съветския съюз става отявлен атеист.

През 1905 година майка му Юлия напуска Рига и заминава за Санкт Петербург, като го взима със себе си. Около 1910 година баща му се присъединява към тях, но скоро се развежда с Юлия, която се премества да живее във Франция.

Впоследствие Айзенщайн учи архитектура и инженерство в Инженеро-строителния институт в Петербург. Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията през 1917 година, което го разделя с баща му. Михаил емигрира в Германия, а Сергей остава в съветска Русия.

През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно пропагандиране на Октомврийската революция. Същата година Айзенщайн се премества в Москва и започва кариера в театъра, а след това работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд.

Първият филм на Айзенщайн - "Дневникът на Глумов", е заснет през 1923 г. заедно с Дзига Вертов.

"Стачка" е първият му пълнометражен филм на Айзенщайн, а "Броненосецът "Потьомкин" привлича вниманието на световната критика към него.

След това Айзенщайн режисира "Октомври" и "Старо и ново" като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция.

Критиците в чужбина са впечатлени от стилистиката му, но в СССР ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използва, не се харесват на съветската филмова общност.
Заради това е бил принуден да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на работа, за да съответства на постулатите на социалистическия реализъм.

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа със своите колеги Григорий Александров и Едуард Тисе.
Официално пътуването има за цел запознаване със звуковите филми и представяне на известни съветски кинодеятели на "капиталистическия Запад". За Айзенщайн това е възможност да види гледки и култури извън тези на Съветския съюз.

През следващите две години той пътува и изнася лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.
През април 1930 година кинокомпанията "Парамаунт пикчърс" му предлага възможност да снима филм в САЩ.
Той приема краткосрочен договор за 100 хиляди долара и пристига в Холивуд през май 1930 година.

Но това споразумение се проваля. Особеният подход на Айзенщайн към киното се оказва несъвместим с изискванията на американското кино.

Заради прекараното време на Запад сталиниската филмова индустрия гледа на Айзенщайн с подозрение.
Както много други, нарочени за "врагове" на режима, той е въдворен в психиатрична болница - в Кисловодск, през юли 1933 година. Официалната диагноза е депресия.

Впоследствие е назначен на преподавателска позиция във филмовото училище в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 е ръководител на курса по обучение по сценаристика.
През 1935 той започва нов проект "Поляната на Бежин", но нахвърля бюджета и пропуска крайни срокове.

Спасението за кариерата на Айзенщайн идва от Сталин. Той заема позицията, че катастрофата с "Поляната на Бежин" не е свързана с начина на работа на Айзенщайн, а с изпълнителните продуценти, които не са го наблюдавали.
Накрая вината е прехвърлена на Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 е уволнен, арестуван, осъден за предателство и застрелян.

На Айзенщайн бива даден "още един шанс" и той се заема да заснеме филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев.
Този път обаче му зачисляват и съсценарист, професионални актьори за ролите и асистент-режисьор.

Резултатът е филм, който е приет добре в Съветския съюз и му спечелва Ордена на Ленин и Наградата на Сталин.
Филмът бива очевидна алегория и предупреждение за струпващите се сили на нацистка Германия.

Няколко месеца след пускането му Сталин влиза в пакт с Адолф Хитлер и "Невски" е незабавно спрян от прожектиране.

На Айзенщайн е възложено да режисира "Валкирия" на Рихард Вагнер в Болшой театър.

След избухването на войната с Германия през 1941, "Александър Невски" е пуснат отново в кината и постига международен успех.

Айзенщайн сключва брак с режисьорката и писателка Вера Аташева през 1934 година и остава женен за нея до смъртта си през 1948.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Microsoft догонва Apple
Български океанолози се борят срещу цунами
20 години световна мрежа
Над 1000 метра ще бъде най-високата сграда в света
Аштън Кътчър е новият Чарли Шийн
„Мръсни танци” пак изгрява
Берлин ще замълчи за минута
Откриха новия стар филмов музей във Франкфурт
София Копола отново пред олтара
Стив Джобс се оттегли

Компасът на мъдростта

Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.
Алберт Айнщайн


Българска народна банка
  • usd 1 USD = 1.83457
  • gbp 1 GBP = 2.29396
  • chf 1 CHF = 1.83096

Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2019
Ракурс - повече от новините!