Национален конкурс МОРЕТО! 2018 – Първа награда

четвъртък, 19 декември 2024

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Изкуство и книги » Море
Национален конкурс МОРЕТО! 2018 – Първа награда – Поезия

Фото: Сдружение "ЛУМЕН"

08 октомври 2018, понеделник

Ракурс

В Ахтопол oт 21 до 23 септември за трета поредна година се проведоха Есенните ахтополски празници – “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”.

Наградените в третото издание на литературния конкурс „МОРЕТО!”, които бяха официално обявени и представени в третата вечер на празниците, ще бъдат публикувани в Ракурс и на страницата на Сдружение “ЛУМЕН” https://www.facebook.com/lumenassociation/.

Ето и имената на наградените в двете категории Проза и Поезия:

Проза:

I м. – Тодор Николов, гр. Казанлък

II м. – Валентин Попов – Вотан, гр. Плевен

III м. – Николай Хашъмов – Хъшо, гр. София

Специална грамота – Магда Борисова, гр. В. Търново

Поезия:

I м. – Иван Сухиванов (Сухи), гр. Бургас

II м. – Катя Маринова, гр. Ямбол

III м. – Теа Монева, гр. Варна

Специална грамота – Янчо Михайлов, гр. Бургас

Победителите и в двете категории получават премия от 300 лева и плакет, наградите за второ място са ваучер за уикенд в Ахтопол (осигурен от х-л „Agata beach”) и плакет, за третото място – парична премия от 150 лева и плакет.

Произведенията на 148 участници бяха разгледани и оценени от жури в състав Митко Новков (председател), Христо Карастоянов и Вера Петрова.

Конкурсът се организира от сдружение „ЛУМЕН” с подкрепата на Кметство Ахтопол.

Стихотворения на Иван Сухиванов, отличен с Първа награда на Националния конкурс "МОРЕТО!" в категория Поезия

+++

денем

сенките на птиците

тръгват към морето

брегът за тях не съществува

изгубва ги прозорецът ми нощем

и трептят петната лунни на морето

по стените и потона

искрят фреските на свободата

заливът

с полуотворена уста

нашепва

безпределните съчувствия

усещам

древната носталгия

пристъпвам

по пресъхналото дъно

на фантастичния потоп

а птиците

увиснали над мене

като пръски на прибой

са ефимерен символ

на непознатия живот

реставрация на амфора

глината е древна

орнаментите са прах завинаги

вътрешността е с дъх на вино

сега изпълва я мълчание

по набраздената повърхност

митът е восъчен и бавен:

героят

пада

в черната вода

пробит

от копие на варварин

без памет

СОЗОПОЛИС

Трепят смокинови листа в морето и в залива на Аполон златее залезът

и сякаш съм последния защитник на крепостните порти - взрян в мъглявия

Понт Евксинос, към сумрака на най-древното море, а оттам

се чуват неспокойните сирени и жужат езиците забравени на варвари

от степите, прекосили със салове въображението и

отплаващи към незнаен мегалитен бряг, към озъбените смъртоносни сили –

които ни убиват окончателно… Завинаги!

А може би към Босфора са поемали те някога, или обратно, към Колхида? По античните

маршрути към улова на щастие, а под тях нестигналите – хиляди удавници

които шушнат в нямата акустика на мъртвото и ни причакват - сред извити пипала на изчезнали чудовища, по пясъка на дъното, където е забита статуя

на Галатея, убежище на раците… И пак завинаги приключва всичко – тук, сега -

преди Спасителят да се е родил, преди всякое преди, а може би

Възкресението, а може би… Не е остава даже пепел от докосванията на

влюбените двойки, бездънна меланхолия витае над дървения пристан,

над лодките, и оная тишина на сенките – попила сол, въздишки и очакване…

Всъщност елините са се бояли от морето – казва философът… Първобитен ужас

от черните води, по-страшни: от страхопочитанието към вълните, като сепването нощем - от стъпки на рибар по калдъръма…

Страхът, объркващ ни посоките, залеза и изгрева – непрекъсващия денонощен ход

на умирането, оная илюзия за историята, която се повторя уж

в нашия живот, а ние я живеем пак - за първи път… В града

наречен на Спасителя, каква ирония, да се надяваш да те прероди легендата

за оня - неродения.

***

Иван Сухиванов е роден през 1961 г. Публикувал е стихосбирки, сборници с разкази, лит. критика. Лауреат е на Националната награда за поезия „Христо Фотев” - 2016г. Преподавал е в БСУ. Д-р по Руска литература. От 2009 г. досега работи като редактор в изданието за литература на Община Бургас - списание „Море”.