Фото: Ракурс
11 октомври 2018, четвъртък
Ракурс
В Ахтопол oт 21 до 23 септември за трета поредна година се проведоха Есенните ахтополски празници – “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”.
Наградените в третото издание на литературния конкурс „МОРЕТО!”, които бяха официално обявени и представени в третата вечер на празниците, ще бъдат публикувани в Ракурс и на страницата на Сдружение “ЛУМЕН” https://www.facebook.com/lumenassociation/.
Ето и имената на наградените в двете категории Проза и Поезия:
Проза:
I м. – Тодор Николов, гр. Казанлък
II м. – Валентин Попов – Вотан, гр. Плевен
III м. – Николай Хашъмов – Хъшо, гр. София
Специална грамота – Магда Борисова, гр. В. Търново
Поезия:
I м. – Иван Сухиванов (Сухи), гр. Бургас
II м. – Катя Маринова, гр. Ямбол
III м. – Теа Монева, гр. Варна
Специална грамота – Янчо Михайлов, гр. Бургас
Победителите и в двете категории получават премия от 300 лева и плакет, наградите за второ място са ваучер за уикенд в Ахтопол (осигурен от х-л „Agata beach”) и плакет, за третото място – парична премия от 150 лева и плакет.
Произведенията на 148 участници бяха разгледани и оценени от жури в състав Митко Новков (председател), Христо Карастоянов и Вера Петрова.
Конкурсът се организира от сдружение „ЛУМЕН” с подкрепата на Кметство Ахтопол.
Стихотворения на Катя Маринова, отличена с Втора награда на Националния конкурс "МОРЕТО!" в категория Поезия
ПО РЪБА НА СПОМЕНА
Не слизай, нощ, в косите на мъглата.
По тънката й кожа не рисувай.
Измамен е спокойният й блясък –
измръзнало убежище за думи.
Не стъпвай по брега, сега е есен.
Дори и пясъкът доспехите си рони.
Самотен фарът, на скалите клекнал,
със гърбиците им плете умора.
Не хвърляй, нощ, по билото на здрача
звездите си с тъгата им безсилна.
По тъничкия ръб на спомен прашен
си белег от луна и си красива.
РАЗЧИСТЕНИ ТИШИНИ
Не изкърпих моретата и света не пребродих.
Сбърках тъмно със светло, не за прошка се молех.
Хвърлих котва в очите си, запрелиствах сезоните.
Тишините разчиствах в акостирали кораби.
И се люшках безкрайно между приливи, отливи –
малка, жива реалност, закачена по клоните.
Във ръцете си сънени се превръщах във съчка –
не дървото над бързея, а начало на свършек.
Със съседа ми вляво – свила лапите котка –
и на сън си прощавахме, и се търсехме в локвите.
А животът, преминал през смеха на моретата,
в свойта зима ме скри за разменна монета.
ОТЛИВ
Преди да се сбогува със брега,
морето се съблича в лодките.
Загадъчният спомен за жена
танцува в мрежите... И кротко,
запалил слънчевата си лула,
денят посреща старите рибари,
разтваря шепи – пясъчна тъга,
с най-мъжкото мълчание ги гали.
Осъмналият залив, без море,
рисува себе си – каква картина!
Далечен звук в къдрица на дете
полюшва се и песента е синя.
Катя Райкова Маринова е родена в Пловдив. По професия е строителен инженер. Автор е на пет поетични книги: „И само болката ни оцеля” (1994), „Пророчица” (1996), „Душа по стръмното” (1999), „Броеница в отвъдното” (2002), “Очите на Катерина“ (2017г.) Нейни творби са публикувани в литературни антологии, сборници, алманаси, както и в периодичния и литературен национален печат. Превеждана е на руски, сръбски, английски, испански и румънски език. Екземпляр от книгата й „Пророчица” се намира във фонда на Кралската Лондонска библиотека. Член на СБП.
Сподели в социалните мрежи