Национален литературен конкурс “МОРЕТО!” 2020

четвъртък, 19 декември 2024

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Страната » Изкуство и книги » Море
Национален литературен конкурс “МОРЕТО!” 2020 – Първа награда - Поезия

Фото: сдружение "ЛУМЕН"

29 септември 2020, вторник

Ракурс

За пета поредна година на 12 септември в Ахтопол бяха раздадени наградите за проза и поезия на Националния литературен конкурс “МОРЕТО!”, организиран от сдружение “ЛУМЕН”.

До сега конкурсът се провеждаше в рамките на Есенните ахтополски празници “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”, но заради извънредната ситуация в страната провеждането на тазгодишното пето издание бе отложено за догодина.

Тричленно жури с председател Митко Новков и членове Христо Карастоянов и Вера Петрова прегледа изпратените произведения и награди следните автори:

Категория „ПРОЗА”:

I - Майя Виткова-Косев; София

II - Юри Лазаров; София

III - Йохан Девлетян; Пловдив

Специална награда - Христо Илиев - Чарли; София

Специална награда от галерия "Алтер Его - Ахтопол" - Мария Петкова; Свищов

Категория „ПОЕЗИЯ”:

I - Женя Димова; Казанлък

II - Владислав Христов; Пловдив

III - Демир Демирев; с. Златно Поле

Специална награда - Кръстьо Раленков; Пловдив

Специална награда от галерия "Алтер Его - Ахтопол" - Ненчо Добрев; Ямбол

Отличените автори в категорите „Проза“ и „Поезия“ получават съответно: Първа награда – парична премия в размер на 300 лв. и плакет; Втора награда – ваучер за уикенд в Ахтопол и плакет; Трета награда – 150 лв. и плакет. Има и поощрителни награди. Наградите са осигурени от Кметство – Ахтопол, апартаменти „Sunrise”, галерия „Алтер Его – Ахтопол” и дарители.

За визията на плакетите е използван двустранен отпечатък на монета от електронова сплав (бяло злато – естествена смес от злато и сребро) на град Кизик (Малоазийска Мизия) от края на VI – първата половина на V в. пр. Хр. Открита е в северния ахтополски залив и се съхранява в музейната експозиция "История на котвата", създадена в Ахтопол от сдружение "Черноморска Странджа". На лицето на монетата е изобразен коленичил млад мъж (сатир) с голям паламуд (турук). Автор на плакетите е художникът Тихомир Витков.

По традиция "Ракурс" ще публикува всички наградени творби.

Стихотворения на Женя Димова, отличена с Първа награда на Националния конкурс "МОРЕТО!" в категория Поезия

ЕТО

"Това не е моята къща, каза тялото ми

на къщата, в която живее."

Зияд Хаддаш

Ето, каза ми къщата една сутрин, това не са бравите,

които отваряш насън. Тези врати водят към едни

други стаи, тези прагове спъват влизащия без любов,

просват тялото му на хладните подове

и изчезват сините бистри гледки на утрото.

Ето, добавиха цветята по первазите, ние

имаме нужда от други ръце, от жива вода.

Това, с което ни храниш, ни оцелява, но виж

ни цъфтежа оскъден, цъфтежа ни само виж!

Ето, включиха се прозорците, искаме си

слънчевата гледка отвън и отвътре,

като морето което отваря пейзажа и ни освобождва

а не тези тежки завеси като тъмни характери.

Искаме - когато вечерят, хората да могат да виждат залеза,

брега и червения пясък.

Ето ни, изсумтяха лампите, таваните,

сините шкафове и чаршафите. Някой тук се прави,

че не знае ние какво знаем. И какво дадохме,

за да прилича на дом

това човешко вместилище.

Ето те теб, припомнят огледалата извърнати...

Ти.. Гледките... Времето...

... Ето, прекъснах ги, връщам ви

всичките ключове. Липсва само един.

Вече не помня

дали изобщо го имах в началото.

__________

. . .

Онзи плаж на който

излегнати върху изтънелите си кореми

четат от една и съща книга

Била си на 12 а аз на 7 казва

докато гледат изписана датата

на която поетът изгубил своите птици

завинаги

Зад тях тюркоазеното море попива

думите които повтарят редувайки се

шеметът от стихването на телата

свистящият крясък на бяла чайка

и ожарените от слънцето рамене и хълбоци

Надига се морето да ги уподоби

Твърде много щастие за един следобед

Понякога не разбирам това завихряне на смисъла

казва тя Толкова е красиво иначе

приемам красотата само в чистия ѝ простичък вид

виж тая оранжева мида сякаш

паун е разперил опашка по залез

виж тоя оголен от водата клон виж

втория за днес морски дявол

на който ще убодеш сгорещеното си стъпало

и трите стръка висока суха трева

които ограждат мястото ни на брега

виж - просто красиво и някак завинаги

наше

сякаш никога няма да заменим

тоя плаж и вечните си тела върху него

с едно сложно заминаване.

__________

УСЕТ

"...и да пипнеш морето

преди да падне вечерта."

Ги Гофет

Да достигнем морето преди да превали следобеда

далеч преди да се спусне вечерта

да заровим в пясъка босите си крака

и голите ни сърца да останат да изгарят на

изненаданото слънце

чиято светлина заслепява очите ни

и да не видим как от хоризонта пристигат

корабите на близостта

миражи в безкрая на разстоянието

В тоя прелестен миг на незнание -

тънък процеп сред нищото

зад който телата вече се смеят

слънцето огрява щастието

в преплетените ни върху пясъка ръце

и заровили ухо в прегръдките си

от раковините на сърцата да чуем онова

което тъй дълго си въобразявахме

че сме изгубили.

***

Женя Димова

Женя Димова е родена през 1965 г. в Плевен. От тригодишна възраст живее в град Казанлък. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ през 2008 г., специалност „Българска филология“. Има издадени шест книги с поетични текстове – „Залите на пролетта“ (1998), „Невидими намерения“ (2000, Изд. „Захарий Стоянов“), „НеОбичаЙно“ (2003, ИК „Жанет 45“), „Киприада“ (2009, Изд. „Янита-ЯС“), „Богът на ежедневието“ (2014, Изд. „Янита-ЯС“); един сборник с разкази „Сезонът на видимостта“ (2000, Изд. „Йомита“) – Голямата награда от конкурса „Светлоструй“ (2003) в с. Щръклево, Русенско и един роман „Ела и съдините“ (2010, ИК „Жанет 45“). Носителка е на награди от национални конкурси за поезия и проза. Публикува в много литературни издания. Работи като уредник в Етнографски комплекс „Светилото“ в село Голямо Дряново, Казанлъшко.