Фото: Николай Стоянов
02 ноември 2023, четвъртък
Ракурс
На 8 октомври в Ахтопол за осма поредна година бяха раздадени наградите на Национален литературен конкурс “МОРЕТО!”, организиран от сдружение "Лумен".
Жури в състав председател Митко Новков и членове Христо Карастоянов и Ина Вълчанова определи следните фаворити сред повече от 200 участници:
Категория “Проза”
Специална награда “Георги Ингилизов” - Румен Денев – гр. Казанлък
/парична премия от 1000 лв. и пластика/
Първа награда - Ина Иванова – гр. Пловдив
/парична премия от 300 лв. и плакет/
Втора награда - Велина Минкова – гр. София
/почивка за двама в Ахтопол от Апартаменти Sunrise (ваучер за 2 нощувки) и плакет/
Трета награда - Далия ал-Халил – гр. София
/парична премия от 150 лв. и плакет/
Награда “Винаги море” - Камелия Панайотова - гр. Провадия
/плакет/
Награда от Galera ah gallery - Чая – гр. София
/грамота и картина на художника Александър Телалим/
Категория “Поезия”
Първа награда - Екатерина Григорова - гр. Добринище
/парична премия от 300 лв. и плакет/
Втора награда - Александър Христов – гр. Велико Търново
/почивка за двама в Ахтопол от Апартаменти Sunrise (ваучер за 2 нощувки) и плакет/
Трета награда - Александър Арнаудов – гр. София
/парична премия от 150 лв. и плакет/
Награда “Винаги море” - Виргиния Захариева – гр. София
/ плакет/
Награда от Galera ah gallery - Тони Теллалов – гр. Карнобат
/грамота и картина на художника Александър Телалим/
Награда от „Черноморски институт” - Живка Иванова – гр. Бургас
/парична премия от 200 лв. и грамота/
На награждаването, което се състоя в артистичното пространство на “Галера ah Gallery”, присъстваха председателят на сдружение "Лумен" Катя Съева и членове на сдружението, представителят на журито Ина Вълчанова, част от наградените автори, водещият на предаването “Гларуси и шамандури” Георги Янакиев, който предава на живо по БНР награждаването, както и други гости и приятели на конкурса.
Автор на плакетите е ловешкият художник Тихомир Витков.
За визията им е използван двустранен отпечатък на монета от електронова сплав (бяло злато – естествена смес от злато и сребро) на град Кизик (Малоазийска Мизия) от края на VI – първата половина на V в. пр. Хр. Открита е в северния ахтополски залив и се съхранява в музейната експозиция "История на котвата", създадена в Ахтопол от сдружение "Черноморска Странджа". На лицето на монетата е изобразен коленичил млад мъж (сатир) с голям паламуд (турук).
Днес публикуваме стихотворенията на Александър Христов, отличени с Втора награда в категория “Поезия”
НЕПОТРЕБНО
Да понесеш,
както морето
всички кораби,
да приемеш брега,
да чуеш:
светът е вълна
в разказите на моряците –
остава само сол:
самотно слабо ехо
от думите
на големите дни,
на малките епохи.
Ще потъне
изведнъж
като котва без въже
и ще се преповтаря
като стихове,
както всичко,
което – и да умира –
ще изплува,
щом потрябва.
НЕВИДИМО
Малките, големите
и ние – никакви,
ничии, никога; и питам
кои са астрономите
от улицата, кога затвори
обсерваторията
на смисъла, кой измерва
отгоре висините,
дълбините отвътре;
колоси са
капките, дреболии са
тъмните страни
на луните над прилива;
но морето е пресъхнало,
ако плуваш
по плитчините на думите –
потъваш закратко,
завинаги. Чудя се
дали сме детски стихове
със стари въпросителни,
щом във всеки,
във всичко –
миг по миг – пише се
Вселената.
НЕ СЪМ
Не, остави, не съм
дете, сън, море,
че да разбирам, че да знам
и как, и защо. Отдавна
не живея
за хвърлените по небето мрежи,
затова
не мога да бъда улов
в каютата на дните, щурвал
за капитани, стихове
за врагове. Отдавна
не приспиват приказките,
че не съществуват
вечни царе,
без глашатаи, без придворни,
че само си играем
на стражари и апаши,
че златната рибка
е погълнала човека,
а той отказва да порасне
и бълнува. Затова
на абордаж, момчета,
но без мене, щом вятърът
превръща облаците
в спасителни лодки
и после
една след друга ги потапя.
А който все още будува,
ще разказва,
че митове се раждат
и от пяна.
***
Александър Христов е автор на три поетически книги: „Крайпътна обител“ (2017),
„До първата сянка“ (2021) и „Ако мястото е време“ (2022). Удостоен е със съпътстваща
награда (за „Крайпътна обител“) от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“
(през 2018 г.). Носител е на над десет отличия за поезия, проза и критика от различни
национални конкурси, сред които: първи награди от „От заник-слънце озарени, алеят
морски ширини…“ (2020), „Добромир Тонев“ (2019), „Пурпурно перо“ (2019), „Боян
Пенев“ (2018) и др.
Негови стихотворения са превеждани на английски, испански и
немски език. Включвани са в антологии, алманаси, сборници.
Александър Христов е доктор по българска литература и асистент в Катедра „Българска
литература“ – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Фотограф: Кристина Симеонова
Сподели в социалните мрежи