Живка Иванова
Фото: личен архив
07 ноември 2023, вторник
Ракурс
На 8 октомври в Ахтопол за осма поредна година бяха раздадени наградите на Национален литературен конкурс “МОРЕТО!”, организиран от сдружение "Лумен".
Жури в състав председател Митко Новков и членове Христо Карастоянов и Ина Вълчанова определи следните фаворити сред повече от 200 участници:
Категория “Проза”
Специална награда “Георги Ингилизов” - Румен Денев – гр. Казанлък
/парична премия от 1000 лв. и пластика/
Първа награда - Ина Иванова – гр. Пловдив
/парична премия от 300 лв. и плакет/
Втора награда - Велина Минкова – гр. София
/почивка за двама в Ахтопол от Апартаменти Sunrise (ваучер за 2 нощувки) и плакет/
Трета награда - Далия ал-Халил – гр. София
/парична премия от 150 лв. и плакет/
Награда “Винаги море” - Камелия Панайотова - гр. Провадия
/плакет/
Награда от Galera ah gallery - Чая – гр. София
/грамота и картина на художника Александър Телалим/
Категория “Поезия”
Първа награда - Екатерина Григорова - гр. Добринище
/парична премия от 300 лв. и плакет/
Втора награда - Александър Христов – гр. Велико Търново
/почивка за двама в Ахтопол от Апартаменти Sunrise (ваучер за 2 нощувки) и плакет/
Трета награда - Александър Арнаудов – гр. София
/парична премия от 150 лв. и плакет/
Награда “Винаги море” - Виргиния Захариева – гр. София
/ плакет/
Награда от Galera ah gallery - Тони Теллалов – гр. Карнобат
/грамота и картина на художника Александър Телалим/
Награда от „Черноморски институт” - Живка Иванова – гр. Бургас
/парична премия от 200 лв. и грамота/
Днес публикуваме стихотворенията на Живка Иванова, отличени с Награда от "Черноморски институт".
Произведенията бяха представени от авторката на Националната кръгла маса, организирана от Черноморски институт "МОРЕТО - ГРАНИЦА ИЛИ ВРАТА 2023", която се проведе на 3 ноември в Колеж по туризъм, Бургас.
еyesandals
щом колите имат
летни и зимни гуми
защо аз да нямам
летни и зимни очи
летните
в червени сандали
избелели от бриз и сол
бързат
спъват се в насрещните погледи
по Богориди
сандалите хлопат
правят болезнени пришки
но очите не спират
пълнят сандалите с влага
а през сълзи морето
е още по-младо и шушнещо
зимните
о зимните очи са по-предвидливи
отрано са пазарили в Истанбул
боти с дебела подметка
даже са прескочили
до Гьобекли тепе
с всичките му камъни прах и окръглености
за да има с какво да се хвалят
освен с дебелите си подметки
нещо жегаво
когато зимата се просмуче в костите
и Египетския пазар
да попият всички нюанси
на жълтото и червеното
докато им е залютяло от
кардамон канела ким куркума
от шафран и жасмин
и въпреки
че зимните очи са предвидливи
колко струва всичката им предвидливост
пред едничката сълза в летните
която ги подмами да се взират
в картините на Ванесса Бел
да онази безкрайно талантлива и непозната сестра
на гениалната Вирджиния Улф
и да прочетат
под тях
eysandarts
като eyesandals
***
бяло и черно
паркът блажено протяга дървета
към тишината на облака
утрото сипе сребро
хора разхождат кучета
два пекинеза със сплеснати носове
и опашки-помпони
мини пинчер
треперещ в жилетка с качулка
лъскав дакел
на който не му се вижда краят
къдрав кокер-шпаньол
вълнено коли
цели три разнооки хъскита
едро надиплен шар-пей
и дори чау-чау
безразличен и бавен като теле
паркът търпи всички
моят приятел разхожда страховете си
един голям бял
че ще го предаде тялото му
и ще увисне
на ръцете на децата си
и един още по-голям черен
че ще го предаде паметта му
и ще увисне
на ръцете на децата си
той държи белия на къса каишка
води го всеки ден край морето
показва му колко много стъпки още
може да понесе пясъка
забранил му е алкохола и кафето
с прекипели емоции
черният обаче е тих и капризен
върви зад него безшумно
без каишка
лаком е
човекът редовно го храни
с музика кино театър писане
с грамадни питателни купчини проза
и умерени дози поезия
и чака
големият черен
да го захапе
***
пеликаните
небето
видя ли небето
не
гледах сребърната нишка
на пеликаните
изпънатите им тела
изяществото
в размаха на крилете им
увереността на водача им
и се чудех
колко начина има
да видиш полета на птица
докато
сивозелената вода отдолу
която мие краката ти
не я наричай море
нито вълна
нито прилив
ти внуши
че можеш да използваш
всичките си сетива
и да пренебрегнеш думите
че тя
която мие краката ти
може да е Исус
който не говори
и казва
„каквото направих аз за вас
това и вие трябва да направите“
а птиците
да са апостолите
***
Живка Иванова Василева е родена в Стара Загора.
Завършила е РЕГ “Максим Горки“ в родния си град и ВТУ “Св. св. Кирил и
Методий“, специалност английска филология. Преподавател по английски език и преводач от/на английски и от руски.
Автор е на книгите – „Вторникът е зелен”, „99 лимърика с български привкус”, „Плетачката“, „ОцеНяване на видовете“, „POMPEII RED“/
„Помпейско червено“/.
Има множество публикации в реномирани български вестници и списания на преводи на поезия, както и на собсвена поезия и проза, сред които сп.
„Факел”, в-к ”Литературен вестник”, сп. ”Море”, в-к ”КИЛ”, в-к
„Марица“, в-к “Компас“, алманах ”Бургас” и др.
Преводи на нейни произведения са излизали на
английски, македонски, испански и персийски език.
Награди и номинации:
Трета награда на конкурс за поезия „Паметта на водата”, гр.Бяла, 2012.
Първа награда на Кулски поетичен панаир „Йордан Йончев”- 2014.
Номинация в Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша”,2015 и публикация в ІХ
издание на алманаха.
Грамота на Националния литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев”, Варна, 2015 и
публикация в алманаха.
Годишната награда на Община Бургас за проза, 2016, плакет „Пегас“ за сборника с разкази
„Плетачката“.
Номинация за поетичния конкурс „С море в сърцето“, Царево, 2017 и публикация в алманаха.
Номинация за годишните награди на Община Бургас за поезия, 2017, за стихосбирката „ОцеНяване
на видовете“.
Номинация за Националната поетична награда „Перото“, 2022 за стихосбирката POMPEII RED
Сподели в социалните мрежи