НЛК "МОРЕТО!" - Награда от Galera ah gallery

четвъртък, 19 декември 2024

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Страната » Изкуство и книги » Море
НЛК "МОРЕТО!" - Награда от Galera ah gallery - проза

Фото: Богдана Калъчева

26 октомври 2024, събота

Ракурс

В тазгодишния Национален литературен конкурс “МОРЕТО!”, който се проведе за девети път в Ахтопол, участваха над 200 произведения.

Тричленното жури на конкурса, състоящо се от председателя Митко Новков и членовете Ина Вълчанова и Ина Иванова, прегледа творбите и присъди наградата от Galera ah gallery в категория "Проза" на Богдана Калъчева за разказа й “Кораб и котва".

Наградата е грамота и рисунка на художника Александър Телалим.

Награда от Galera ah gallery - проза

КОРАБ И КОТВА

/Богдана Калъчева/

- Мамо, не ми чети, разкажи ми твоя приказка! Тези вече ги знам наизуст.

- Добре. Мисля, че имам нещо наум.

- За какво е приказката?

- За магия.

- За добри магьосници ли?

- Сам ще разбереш след малко.

- Разказвай, разказвай!

- Имало едно време могъщ магьосник, който обаче, също като хората, си имал слабости. Бил сприхав по характер, припрян в действията си и остър в думите си. Така и обичал - не търпял възражения и не можел да чака – изливал чувствата си без увъртане и искал незабавен отговор дали са споделени. Запомни от мен: когато искаш да получиш отговор на момента, той най-често няма да ти хареса. Благосклонността се печели, любовта се доказва. Магьосникът явно не смятал така, защото когато се влюбил в една от най-красивите девойки в кралството, веднага отишъл да поиска ръката ѝ. Получил отказ. Това го озадачило, защото обичайно вдъхвал у хората смразяващо страхопочитание. Размислил, разпитал и разбрал: любимата му обичала друг. Това го оскърбило повече, отколкото го наскърбило. Не се затворил в дома си, за да си поплаче скришом от любов и обида, както би направил някой обикновен младеж. Това хич не прилягало нито на характера му, нито на общественото му положение. Всъщност не излизал в продължение на дни, защото обмислял подобаващо отмъщение, което да разбие сърцата и на двамата влюбени. Накрая му хрумнало. Понеже не можел да притежава красивата девойка, проклел я да бъде котва. Любимият ѝ превърнал в кораб, тъй че тя винаги да спъва неговия копнеж да отплава, а той да я намрази в опитите си да се изтръгне от веригата, която ги свързва. Знаел си, че някой ден корабът действително ще се откъсне, а котвата ще остане на дъното… непотребна, ръждива скрап. Проклятието свършило черната си работа. При всяко вълнение той се опитвал да се изтръгне от желязната ѝ хватка, а тя с все по-голямо усилие успявала да го удържи. Една необичайно силна лятна буря ги разделила окончателно. (Дали магьосникът не се намесил и тук?). Девойката котва действително се почувствала непотребна и отчаяна, когато любимият ѝ изчезнал зад хоризонта.

- Това ли е всичко?

- Почти.

- А има ли и други омагьосани жени котви, мамо?

- Да. Но има и жени кораби. А има и мъже котви.

- А какво става, ако се срещнат два омагьосани кораба?

- Е, та това си е цяла флотилия! Чувстват се сякаш светът е техен.

- А ако се срещнат две омагьосани котви?

- Две котви не могат да бъдат другаде освен на дъното. Но не мисли, че непременно са нещастни. Много хора, а сигурно и котви, се чувстват добре там, където са си. Особено ако имат добра компания. Едни се опияняват от пътя и вълните, а други се нуждаят от земята под себе си, за да изпитат удовлетворение.

- И все пак е по-добре да бъдеш кораб, нали?

- Котва или кораб - все едно. Важното е да не бъдеш зъл магьосник, който се опитва да руши чуждото щастие.

- А какво станало накрая?

- Омагьосаният човек кораб дълго се лутал в открито море, повече от веднъж бил на косъм да се разбие в скалите на нечий чужд и неприветлив бряг. Нищо никъде не го задържало, не можел да спре дори когато повече от всичко искал пристан и почивка. В един натежал от дъжд и черни мисли ден той отправил отчаян вик: „Прости ми, Господи, че видях проклятие там, където имах най-голямата си благословия. Ако съм направил нещо достойно и богоугодно някога в живота си, върни ме при моята котва!“. Гласът му се слял с непрестанния тътен на вълните, обаче Господ го чул и се смилил над изстрадалата му душа. Дълъг бил пътят към дома, но корабът пътувал с божията благословия и стигнал невредим. Добри хора закачили котвата обратно и възстановили прекъсната връзка. Двамата влюбени най- накрая намерили покой.

- И корабът повече никога не плавал?

- Напротив, плавал. Но винаги вземал своята котва със себе си.

- Никой ли не развалил магията?

- Никой.

- Даже и Господ?

- Даже и той. Корабът се помолил да се събере с котвата си, това и получил.

- Значи магьосникът победил?

- Не, победила любовта.

***

Богдана Калъчева е родена през 1984 г. в град Карлово. Завършила е Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”: специалност „Български език и английски език” (бакалавър), „Превод и интеркултурна комуникация” (магистър), „PR, реклама и медийна комуникация“ (магистър). От 2006 г. е учител по английски език в СУ „Васил Левски” - гр. Карлово. Отличавана е многократно в литературни конкурси и има публикации в сборници, списания, алманаси и други. Автор е на стихосбирката „Първата“ (2021 г.) и сборника с разкази „Жената, която не бях“ (2022 г.).