Божидар Тодоров
Източник: в. "Над 55"

Българинът изобретил цепенето на долара заедно с френски бежанец. Печеният майстор закопал в родното си село 10 000 фалшиви долара за черни дни

За най-големия фалшификатор на долари Тодор Кривналиев се е писало много. Повечето информации обаче за този българин са препредавани от уста на уста и са доста украсени. Вестник „Над 55” успя да открие съкилийник на фалшификатора от престоя му в затвора през 1954 г., малко преди да умре. Георги Илиев е софиянец, който по онова време е излежавал двегодишна присъда за бягство от казармата. Двамата с Кривналиев водили безкрайни разговори за живота. Георги Илиев се съгласи да разкаже специално за нашите читатели неизвестни подробности от живота на фалшификатор №1 на долари за Европа и Америка.

Тодор Кривналиев е роден през 1907 г. в село Вятово край Русе. Според полицейската сводка бил мургав, тъмнокос и с кафяви очи. Беше изключително хитър, спомня си Илиев.

Дори в затвора печелеше пари. Самите надзиратели в затвора му подсигуряваха всички необходими пособия и той в килията правеше пръстени. Докато ние излизахме на разходка, той стоеше надвесен над една стара лампа и работеше. Всъщност Кривналиев не е самоук, учил е в цинкографско училище, но не успял да завърши. Изключили го, защото започнал да фалшифицира ценни книжа и облигации.

По онова време Тодор все още само усвоявал занаята, разказва Илиев. Чрез подставено лице опитва да пусне в обращение облигациите и полицията го подгонва. През 1923 г. Кривналиев е едва 16-годишен, когато заминава за Ню Йорк, където изкарва само месец, след което се премества в Чикаго. Започва работа в някакъв бар, собственост на Ал Капоне. Действието се развива точно по време на сухия режим в САЩ и от мияч на чинии Кривналиев бързо се издига до основен доставчик на контрабанден алкохол от Мексико.

Месеци по-късно малкият Тодор споделя уменията си с боса Капоне. Мафиотът без колебание му подсигурява пълна база за работа с четирима работници. По това време Тодор живеел в хотел, където Ал Капоне държал 50 стаи на два етажа. Именно в работилницата на мафиотския бос Кривналиев започнал истинското фалшифициране на долари. Заедно с единия от америкаците стигат до идеята, че много по-лесно е да се фалшифицират готови долари, отколкото да се печатат.

При американската валута това било лесно, тъй като всички банкноти до сто долара били с еднакъв размер. Първоначално групата опитва да печата банкноти, но срещат сериозен проблем с набавянето на хартията. Дори Ал Капоне не успява да намери хартия и тогава нашият човек минава на варианта избелване на банкноти с хлорна вар. Съсипали повече от 1000 долара, докато изчистят цялата технология, разказвал Кривналиев пред нашия човек.

В крайна сметка технологията била усвоена перфектно. Банкнотите от 1 и 5 долара се избелвали с хлорна вар, след което се изсушавали. След изсушаването били изглаждани в специална преса, а върху тях печатали номинал от 20 до 100 долара. Според Илиев по онова време фалшификатор №1 е работел заедно с френския бежанец Робер Симон, който се занимавал с рисуване. Двамата измислили начина за напасване на двете половинки върху банкнотата, тъй като това бил най-големият им проблем. Двамата експериментирали дни и нощи наред, докато успеят.

Накрая поставяли банкнота между две плочки, намазани с туткал, и я потапяли във вода, докато се размекне хартията. След това отделяли плочките, а върху туткала оставал повърхностният слой на банкнотата заедно с релефните знаци и боята. По това време Кривналиев се запознава с голямата си любов в живота – Надя. Тя е с две години по-млада от него емигрирала руска циганка заедно с роднините си. Двамата по цели дни обикалят по улиците, тъй като Кривналиев обича да работи през нощта. Бизнесът вървял перфектно, Ал Капоне се занимавал с пласирането на фалшивите банкноти и подсигурявал на Кривналиев охолен живот.

Най-голямата глупост, която направил по онова време, била, че се доверил на приятелката си, разказва Георги Илиев. Хитрата циганка постоянно го подпитвала от какво печели пари, тъй като българинът харчел с широка ръка. Най-накрая фалшификатор №1 й открил своята тайна. Самият той така и не разбрал кой го е издал на американските власти, но една сутрин дузина въоръжени до зъби нахлули в малката печатница тъкмо преди да си тръгнат.

Кривналиев бил арестуван заедно с единия от работниците си. По-късно по време на процеса банковите експерти останали изумени от качеството на фалшивите банкноти. През 1933 г. българинът е осъден на 15 години затвор и екстрадиран в България.

През 1937 г. го хваща амнистията по случай раждането на Симеончо. Той се установява в Пловдив, където отново подхваща доходния си занаят. Вече е много по-лесно, тъй като цялата технология е измислена. Започва да фалшифицира 20-доларови банкноти. Стига до там, че си прави безумния експеримент да преведе пари до самия себе си в банката. Чиновниците не разпознават ментетата.

През 1939 г. обаче полицията в Пловдив влиза в дирите му и го арестуват отново, като този път му лепват 12 години и половина. Втория път изкарва в затвора по-дълго, чак до 1943 г., когато успява да избяга. Според Георги Илиев „майсторът” подкупил един от надзирателите да си затвори очите. Без да се мотае, с един фалшифициран пътнически чек Кривналиев заминава за Виена.

Същата година обаче решава да се върне в България, след което отново да напусне родината, този път завинаги. Държавна сигурност обаче го е обявила за издирване и на всички гранични пунктове е разлепена снимката му. На 29 октомври 1943 г. го закопчават в Пирот и отново го вкарват в затвора. На 9 септември 1944 г. Кривналиев го хваща втората амнистия. Тогава го назначават на работа в монетния двор, където вече проявява истинските си способности.

Държавната заплата не го устройва и той отново започва да фалшифицира, този път бонове от 5000 лв. Произвежда такова количество ментета, че Министерството на финансите се вижда принудено да изтегли от обращение цялата емисия. Така през 1946 г. е осъден за пореден път на 5 години затвор. Тази присъда фалшификатор №1 излежава цялата. Когато излиза, осъзнава, че единственото, което умее да прави наистина добре, това са фалшиви пари и се захваща отново. Арестуват го в някакво малко селце, докато предава партида фалшиви банкноти на група бандити.

Между тях обаче има предател, който предварително е информирал полицията за мястото на срещата и ги закопчават точно в момента на предаването. Арестуват го и отново го вкарват в затвора, където се среща с нашия информатор Георги Илиев.

През 1954 г. разказва на Илиев, че е отпечатал 10 000 долара, с които е искал да подсигури старините си, и ги е закопал близо до родната си къща в село Вятово край Русе. Така и не споделя обаче къде са заровени парите. През следващата година става ясно, че се е разболял от туберкулоза и умира в лазарета на затвора.