Т. Бъчваров

Преди няколко дни банкерът Цветан Василев обвини публично в австрийски вестник президента Росен Плевнелиев, че служи на икономически групировки и е заложник на български олигарси. Визиран бе Иво Прокопиев и неговият кръг от приятели и фирми.

Това изключително тежко обвинение към държавния глава не бе подкрепено с никакви факти, а се базираше на голи твърдения.

Какво следва от това? Ако президентът Плевнелиев е невинен, трябва веднага мотивирано да се защити, защото иначе остава черно петно върху президентската институция и лично върху него. Той обаче засега мълчи и подхранва подозренията, че Цветан Василев е прав. Няма как иначе да си обясним това гръмко мълчание, което озадачава дори най-верните му привърженици. Ние няма да ставаме арбитър на войната между две групировки, за които най-жестокият въпрос е въпросът за произхода на капиталите им.

Проблемът е друг – собственик на банка, която оперира с финансите на всички държавни фирми с благословията на ГЕРБ, обвинява президента, че служи на нечисти икономически интереси. Не е ли това реакция на вбесен банкер, който се страхува, че служебното правителство, назначено от президента, ще му отнеме сладкия кокал.

Защото, ако му го отнеме, митът наречен Корпоративна банка, ще се спука като розов балон. Тогава ще лъснат още неща, за които обикновеният човек само се досеща – откъде и на кого са началните капитали на КБ, как така за една нощ точно Цв. Василев се събуди милионер, лесно ли се управляват сладки държавни пари...

Ще лъснат и покупките на телевизии, вестници и електронни сайтове, които държат свиреп монопол не само в медийния сектор, но и при разпространието на печата! Монопол, какъвто най-новата история на Европа не познава и който кара държавниците на всички страни да се отвращават от българската действителност! Свободни медии ли? Хайде холан! Подобни приказки за свободни медии, изречени точно от Цветан Василев звучат не само нагло и безочливо, но и демонстрират ненаказуемост и недосегаемост. Неговата недосегаемост и на семейството Кръстева-Пеевски, станало нарицателно с всеядността си. Докога! Василев като всеки банкер най-добре знае, че подобни неща се заплащат с лихвите! Или както е казал народът: Назаем брашно, тъпкано се връща!

Затова се случи и непремереното изпускане на нервите. А защо в чуждестранна медия, а не в собствените му медии, тълкуваме като „каприз на поета”. Иначе самото интервю не блестеше с кой знае какъв интелект или както би казал Остап Бендер „оформлението е мизерно, но и съдържанието за нищо не става”.

Какво би се случило в една правова държава след подобни обвинения? Първо – ако не се докажат, обвинителят трябва да лежи в затвора, а не да се размине с глоба, платена с парите на народа. Защото това са обвинения не само към лицето Плевнелиев, но и към президентската институция!

Второ – премиерът Райков трябва своевременно да изтегли държавните пари от Корпоративна банка, с което да постави началото на закономерния й фалит. Защото без народните пари тази банка ще изпита тежко, но в замяна на това продължително агонизиране.

А президентът трябва да не мълчи от олимпийските си висоти, защото ще насочи народния гняв към себе си. А той, гневът, видя се вече, е твърде взривоопасен и непредсказуем...