Ракурс

Неправителствени правозащитни организации, известни юристи и международна журналистическа асоциация видяха пряко посегателство срещу свободата на словото с разследването, което прокуратурата поде срещу журналиста от Mediapool Борис Митов във връзка с разследването му.

В публикувана декларация Българският хелзинкски комитет (БХК) окачестви "прекия и сериозен прокурорски натиск над журналиста Борис Митов като драстично посегателство върху свободата на словото, в това число правото на обществото на информация", писа Mediapool.bg.

"В тежко болната медийна среда на България, където свободата на журналиста да пише истината за фактите е сведена до минимум под прекия натиск на овластени политически и икономически лобисти, прокуратурата под ръководството на новия главен прокурор излезе на сцената като рекетьорска организация, с НК със свален предпазител в ръка вместо оръжие", се казва в декларацията.

БХК акцентира, че документите, чието публикуване прокуратурата заплашва да инкриминира, са обявени за публични със съдебно определение. "Във всички демократични страни по света позоваването на официален акт на държавен орган, който не е отменен, независимо дали впоследствие органът е бил обявен за некомпетентен, представлява напълно легитимна защита срещу наказателно обвинение", казват от комитета.

"Трудно ни е да си представим, че в българската прокуратура има прокурори, които не са наясно с това. Поради това заплахите за прилагане на наказателния закон срещу журналиста Митов не са нищо друго освен опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата – да се сплаши журналист с цел да се прикрият прокурорски безобразия. Свободата на журналистите да пишат е свобода на гражданите да знаят. Когато "орган за законност", като прокуратурата, гази свободата ни, България има тежък проблем със законността, заявяват от Българския хелзинкски комитет.

В защита на свободата на словото излезе и Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ - България). "Намираме за крайно обезпокоително, че Борис Митов е извикан в Софийската градска прокуратура да дава обяснения и заплашен с наказателно преследване заради разгласяване на общоизвестна информация, която и друг път е била публикувана без никакви последствия", се казва в изявление на организацията.

"При отказа му да оповести източника на информацията си журналистът е заплашен, че носи наказателна отговорност. Припомняме, че правото на журналистите да запазват в тайна своите източници е гарантирано от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) в негови тълкувателни решения на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), регламентиращ правото на свобода на словото", се казва в изявлението и се припомня: "В своето решение по делото Goodwin v. the United Kingdom, 27 March 1996, No 16/1994/463/544 ЕСПЧ категорично подчертава, че принципът "на защита на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на медиите", и че без наличието на такава защита " пресата би била лишена от жизненоважната си роля на куче-пазач, а способността на медиите да осигуряват точна и достоверна информация би била сериозно застрашена".

"Нещо повече, в делото Sanoma Uitgevers B.V. v. the Netherlands , Съдът в Страсбург отсъжда против изискването журналисти да разкриват тайната на източниците си по искане на прокуратурата. Според съдиите, прокуратурата не може да бъде безпристрастна страна в подобно разследване, тъй като защитава интереси, несъвместими с тези на принципа за тайната на източниците", посочват от АЕЖ - България.

"Ето защо призоваваме прокуратурата да се въздържа от всякакви по-нататъшни действия, които биха били в нарушение на тълкувателните решения на ЕСПЧ, задължителни за всички институции и лица от страни, ратифицирали Конвенцията", се казва още в изявлението.

"Настояваме главният прокурор Сотир Цацаров да вземе отношение по проверката срещу Митов, която е в състояние допълнително да влоши ситуацията със свободата на словото в страна, заемаща последното място по този показател в ЕС според редица авторитетни международни организации", предупреждава АЕЖ - България, която ще продължи да следи случая и ще запознае с него европейските си партньори.

Известният адвокат по правозащитни казуси Михаил Екимджиев определи като самоцелно искането "един журналист да разкрие своите източници като по този начин компрометира журналистическата си професия, без да е ясно какво защитава прокуратурата, освен опита да прикрие собствените си гафове".

"Има редица дела, при които в подобни случаи Европейският съд по правата на човека е намирал, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а именно свободата на изразяване на мнение, да получава и разпространява информация", посочи и Екимджиев. "Практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург е, че няма абсолютна защита на източниците на информация на журналистите в случаите, в които е непосредствено застрашена националната сигурност и когато разкриването на източниците би могло да доведе до предотвратяване или разкриване на тежки престъпления. Когато на едната страна на везната стои много категоричен обществен интерес от разкриването на този източник, най-често това е свързано със защита на националната сигурност, тероризъм, непосредствено извършване на тежки престъпления, тогава държавата и властите могат да настояват за това", обясни адвокат Екимджиев.

Той обаче уточни, че в случая с работата на журналиста от Mediapool вероятно от страната на прокуратурата няма ясна належаща необходимост от разкриването на източника и няма необходимост свързана със защита на изключително важни ценности. Според Екимджиев "напълно възможно е някои по-темпераментен прокурор като Роман Василев да се опита да ангажира наказателна отговорност по отношение на журналиста от Mediapool, но това би било по-скоро акт на институционална отмъстителност, на саморазправа с един журналист, който прави обществено достояние гафове на прокуратурата.

"Не може формалното класифициране на една информация да бъде абсолютна преграда пред правото на журналиста и пред обществения интерес ние да получаваме информация по обществено важни и значими проблеми, свързани с начина на функциониране на институциите, каквито са полицията и прокуратурата. Когато има осезаем обществен интерес, а случаят очевидно е такъв, да се разбере как настоящият главен прокурор е бил подведен да даде такова разрешение, да се разбере как се злоупотребява със СРС-та в България, което е един системен проблем, тогава формалната бариера като гриф "секретно", "служебно" или "поверително" не може да доминира над обществения интерес", смята той.