Вилизара Анталавичева

Днес се навършват два века от рождението на Рихард Вагнер – немски композитор, драматург, поет, писател, диригент и театрален режисьор.

Вагнер е една от значимите и незабравими личности на 19 век с огромен талант. Той обновява и променя трайно европейската музикална култура и е ярък пример за много негови съвременници, а и за следващи поколения композитори, и въздейства върху творчеството им. Многостранният артист влияе и до днес върху развитието на музиката.

Въпреки това е факт, че Вагнер силно поляризира мненията на експерти и критици, дори и сред публиката се оформят два отбора. Редица композитори го отричат, като Йоханес Брамс и Пьотр Илич Чайковски. Вагнер още приживе разделя схващанията, едните са пленени от творчеството му, други се отвращават. Той е бил революционер, перфекционист, егоист и изисква много от публиката си, от певците и музикантите си. Баварският „крал от приказките“ Лудвиг II бил върл привърженик на композитора и негов патрон и приятел, а Вагнер станал негов ласкател и съветник.

Още от ранни години Вагнер е бил твърдо убеден, че е гений. Сам предсказва, „след 50 години ще бъда господар на музикалния свят“. Имал е силно излъчване. Портретиран е бил от различни художници. Финансовите си проблеми е възприемал като „смешни дългове“, които са нищо на фона на много по-значими бъдещи постижения. Вагнер участва активно в обществения живот. И там, както в изкуството си, е бил бунтовник. Фигурира в политическите размирици през 1848-49 година и попада в немилост пред немската аристокрация. Поради това прекарва голяма част от живота си като емигрант в Швейцария и Франция.

Роден е на 22 май 1813 година в Лайпциг като девето и последно дете на полицейски чиновник. Семейството му често се мести. Голяма част от детството си прекарва в Дрезден. Още в ранните си години той се интересува от култура, чете съвременни и класически автори, посещава концерти, взема роли в представления и усвоява началните стъпки в композирането. През 1826 година семейството му се завръща в Лайпциг. Там той посещава за първи път на 16-годишна възраст операта на Лудвиг ван Бетховен „Фиделио“. От този момент за юношата не съществува друга реализация освен в музикалната сфера. Скоро след невероятното духовно изживяване в операта в родния му град той пише първи сонети, увертюри и един струнен квартет. В този период пише и първото си драматично произведение, вдъхновено от стила на Шекспир. През 1831 година Вагнер постъпва в Лайпцигския университет и учи музика, а на 19- годишна възраст композира първата си симфония.

Композиторът е сътворил известните опери „Летящият холандец“, „Пръстенът на Нибелунгите“, „Тристан и Изолда“, „Парсифал“. Създал е общо 11 опери и редица неоперни музикални произведения.

След неуспешен опит в Мюнхен Вагнер успява през 1876 година да осъществи в Байройт мечтата си за свой собствен Фестивален комплекс. Градът го подкрепя в това негово начинание. Фестивалните игри стават оттогава неизменна част от културната програма в града.

Вагнер се стремил да реформира декадентския от негова гледна точка театър, да допринесе с изкуството си за превъзпитанието на народа и по този начин да подобри света. Още на младини е бил обсебен от идеята да слее музиката и драмата и по пример на древногръцката трагедия да създаде ново движение в изкуството. Той упражнява силно влияние и върху диригентския стил, променя го завинаги. Дирижирайки наизуст и подчертавайки емоционалността на музиката чрез мимики и жестикулиране, диригентът Вагнер омагьосва публиката.

Впечатляващите опери и музикални драми на Вагнер вълнуват слушателите си и до ден днешен. Композиторът е и е бил обект на противоречиви чувства, възхваляван е заради музиката си и осъждан не на последно място заради омразата му към евреите, жъне дълбока привързаност и неумолимо отрицание. Скандална и в същото време култова личност. Той пропагандира антисемитизъм и пише в този дух през 1850 година произведението „Еврейството в музиката“. Десетилетия след това Адолф Хитлер го възхвалява и използва за идеологията си. За него Вагнер е бил ултимативният немски композитор. Хитлер злоупотребява с Фестивалния комплекс в Байройт като го превръща в своя голяма сцена. В Израел има официална забрана да се поставят Вагнеровите опери.

По повод кръглия юбилей на композитора в цяла Германия са организирани концерти, изложби и нови постановки на произведенията му. Празничните игри в Байройт тази година са огромно социално събитие, ще присъстват канцлерът на страната Ангела Меркел, важни политици и известни личности от шоубизнеса и други области.