Т. Бъчваров

Отговорът е прост – защото в Турция се потъпкват варварски най-елементарните европейски ценности – правата на човека, свободата на медиите, открито се демонстрира политическа арогантност, толерира се настъплението на исляма, а имперските амбиции на сегашното правителство са в разрез с всички международни норми и стандарти.

Последните протести, които по своята мащабност нямат аналог в новата история на Турция и които заплашват да се превърнат в кървава гражданска война, бяха потушавани с прекомерна сила от полицията по заповед на Ердоган. Толкова прекомерна, че дори и най-верните съюзници на югоизточната ни съседка – САЩ и Великобритания – я призоваха да спре грубата сила и припомниха на турското правителство, че протестите са едно от завоеванията на демокрацията. Демокрацията, към която Турция се стреми, но само на книга... Неслучайно „Амнести интернешънъл” определи реакцията на правителството към протестиращите като „наистина позорна”!

Иначе икономиката на Турция е една от най-бързо развиващите се в света. Но на каква цена? Всеки осведомен европеец знае, че там се работи не по европейски – с тотално незачитане на човешки, професионални и синдикални права, при „ненормирано” работно време /разбирай 12 – 14 часа на ден!/ за сравнително ниско заплащане.

Тук няма да се спираме на кипърския проблем, нито на отношението на Турция към Сирия и Иран – въпроси, които ще оставим за коментар на политолозите. Няма да коментираме и турските напъни да покажат на света „светския” характер на държавата си – с нелепо съчинени телевизионни сериали, редица показни мероприятия, щедро отразявани от добре платени местни и чуждестранни журналисти, жестокият контрол върху печатни и електронни медии, принуждавани да излъскват имиджа на Турция. Но няма как да не съчувстваме на обикновения турски гражданин, който вижда какво е Европа и добре разбира колко собствената му държава с всеки изминал ден се отдалечава от европейските ценности...

Преди време турската армия, съставена в голямата си част от високообразовани и напредничави офицери, беше гарант за запазването на проевропейска ориентация на страната и бариера срещу войнстващия ислямизъм. Спонтанната реакция е – армията да се върне на власт и нещата да се нормализират и преориентират към Европа. Но армията може да си върне доминиращата роля само чрез преки военни действия.

От които никой не знае какво може да произтече...