Б. Михайлова
Източник: Дойче веле

Над 40 млрд. евро годишно - толкова отпуска Турция за обществени поръчки. Голяма част от парите попадат в джобовете на политици и близки на премиера Ердоган. Последици няма за никого. Само за тези, които издават тайните.

Служителите във филиала на банка "Гарантъ", намиращ се на истанбулския площад "Таксим", изобщо не са очаровани от протестната вълна. Всъщност демонстрантите се държат сравнително прилично - досега те нито са чупили прозорците на сградата, нито пък са я подпалвали. Единственият им "грях" са графитите, които те рисуват ежедневно по стените на банката. Това, което обаче истински ядосва банкерите, са призивите в социалните мрежи, отправяни към клиентите на "Гарантъ" да закрият сметките си, както всъщност вече са сторили стотици хора през последните дни.

Банка "Гарантъ" е част от концерна "Догуш". Той е един от най-големите в Турция и има почти 35 000 служители. Освен във финансовата сфера, групата "Догуш" е активна и в строителството, в доставката на автомобили, в медиите, хотелиерството, търговията с недвижими имоти, както и в енергетиката и сферата на развлеченията. Концернът залага и доста на меценатството, но въпреки това не се ползва с добро име сред повечето демонстрантни. "Догуш" е смятан за близък на правителството на Ердоган. А особено през последните дни това изобщо не е комплимент.

Партията и парите

Верните на режима медии вече отбелязват спад в тиражите си, тъй като в момента не е престижно да се рекламира в тях. Всъщност това, че демонстрантите на площад "Таксим" спечелиха голяма популярност за кратко време се обяснява и с всеобщото раздразнение на много от турците, изпитвано спрямо бизнес нагласите на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Едно от най-ярките свидeтелства е готовността на премиера Ердоган да жертва една от малкото зелени площи в Истанбул за строителството на мол, макар самият той междувременно да твърди, че се отказал от това.

Икономическият подем, изживяван от Турция през последните десет години, се олицетворява не на последно място от многобройните търговски центрове, които се строят в Истанбул и в други градове. Към това се добавят големите държавни инфраструктурни проекти - например третият мост над Босфора и третото истанбулско летище, което естествено трябва да бъде най-голямото в света. Много турци се гордеят с тези постижения. Но пък в същото време расте и недоволството от обвързаностите между управляващата партия и близките до нея предприемачи. Макар за всички строителни проекти принципно да се обявява търг, поръчките по правило се предоставят на фирмите с близки контакти до управляващите.

"Да вземем например закона за обществените поръчки - той е изготвен още по времето на бившия икономически министър Кемал Дервиш и отговаря на европейските стандарти. След което обаче е бил променян 19 пъти. Междувременно се е превърнал в напълно непрозрачен закон, който предоставя възможност за всякакви машинации", казва политологът Чингиз Актар. И тъй като ежегодно за обществени поръчки се отпускат десетки милиарди евро, не е трудно човек да се досети, че тук става въпрос за власт и влияние. "Ердоган просто си мисли, че има право да оперира с обществените средства както намери за добре, тъй като на демократичните избори получи 50 процента от гласовете", обяснява Актар.

Корупционните афери не са нищо ново за Турция. От години страната е разтърсвана от скандали покрай управляващата партия. Контролираните от нея медии не споменават и дума за това, но пък в Турция все още има и критични издания и благодарение на тях корупционните афери стигат до обществеността. През 2006 година например във вестник "Хюриет" бяха публикувани разкрития за лично подписаните от тогавашния депутат от Партията на справедливостта и развитието Садулах Ергин указания за това как да бъдат раздадени обществените поръчки - на кои функционери на партията и на кои предприемачи. От общия брой на поръчките - 271 - вестникът успява да документира над 10 случая, в които функционерите на партията действително са получили договорите. След тази публикация и Агенцията за обществените поръчки открива нередности в 146 от проверените 186 случая. От това обаче не произтичат никакви последствия за партията. Единствено това, че Садулах Ергин вече не е депутат. Но днес пък той е министър на правосъдието.

В хода на разследванията депутатът Фуат Гечен от Партията на справедливостта и развитието си позволи да отправи следния упрек: "Нашата партия забрави предизборното си обещание за борба срещу корупцията." Когато Гечен реши да разкрие и някои нередности около раздаването на държавни поръчки в родната си провинция Хатай, партията реагира незабавно. Тя го изключи от редиците си.

Държавни поръчки за близки хора

В корупционни афери е замесен и холдингът "Чалък", активен в текстилната сфера, строителството, финансите, медиите, телекомуникациите, а и в други браншове. Неговият собственик Ахмът Чалък е близък довереник на Ердоган. А един от зетьовете на премиера е в управителния съвет на холдинга. Така че няма нищо чудно във факта, че щом в ръцете на "Чалък" попаднат обществени поръчки, сред обществеността веднага се пораждат съмнения.

Близките до режима медии обаче игнорират тези случаи, а и при възникването на подозрения почти никога не се стига до разследвания. Така например правото за експлоатация на летището в Измир за 15 години бе предоставено без търг на фирма, основана едва седмица по-рано. Както пише в някои турски медии, един от основните акционери е политик от Партия на справедливостта и развитието. А за това, разбира се, няма никакви последствия.

Източник: Дойче веле