Анна Погорелчук

На 1 юли 2013 Хърватия стана 28-ият член на ЕС. Това събитие беше посрещнато с празници на площада в Загреб и задоволство от страна на хърватския политически елит, но дали можем да кажем същото за обикновените граждани на тази малка балканска държава.

Хърватия подава молба за членство през 2003 г. За десетгодишния период, в който е била кандидат за ЕС, тя е претърпяла не едно и две изпитания. Наложи й се да промени закона за придобиване на земя от чужденци, граничните спорове със Словения и може би най-проблемното от всички- сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.

Можем да откроим доста положителни страни на членството в ЕС. Присъеднияването към единен и свободен пазар с над 500 милиона потребители, достъп до европейски фондове, чужди инвестиции са само някои от най-широко изтъкваните приимущества. Свободата на движение на хора, капитали, стоки и услуги е също сред безспорните постижения на ЕС.

Разбира се, движението „Окупирай Хърватия” има обаче друго виждане. Те подчертават, че Хърватия е малка държава с население от 4.4 млн, която няма да има достатъчно влияние при взимането на решения на европейско ниво. Европейският съюз не е стабилен в момента и бъдещето му е неясно. Стойностите на безработицата в Хърватия са близки на тези в Гърция и Испания - 21%. Още по-драматични са числата що се отнася до младежка безработица - 40%. Големият национален дълг и високата конкурентност в ЕС също са сред притесненията на новоприсъединилите се европейски граждани. Най-силният аргумент е обаче тяхното желание за независимост. Само 20 години след като стават автономна държава хърватите отново трябва да се присъединят към обединение, което за някои от тях подозрително напомня на Югославия.

Из интернет се разнесоха призиви за окачване на черни знамена навсякъде из Загреб на 1 юли в знак на протест срещу присъединяването към ЕС. Всеки гражданин, който иска да изрази своето несъгласие с този акт може да окачи черно знаме и дори... тениска на своите прозорец, тераса или врата. Само 66% от гласувалите на референдума от 2012 г. подкрепят членството в ЕС. Можем да предположим, че истинските евроскептици не са отишли до урните Характерният период на евроентусиазъм и оптимизъм, характерни за всички новоприсъединили се държави, включително и за България, е подминал хърватските граждани. Много от противниците на еврочленството го наричат „икономически геноцид над гражданите на Хърватия”.

Дали икономическото изтощение, до което са доведени редица държави от и извън ЕС не подсказва отмирането на досегашните икономически правила и нуждата от нови такива? Дали евроскептицизмът на стари и нови членове на ЕС не подсказва, че освен думите и добрите пожелания за зачитане на човешките права, иновации, върховенство на правото и зачитане на малцинствата, Европа няма много сериозни проблеми и въпроси, пред които да се изправи? Дали не се появява страх у всички по-малки държави и народи в Европа, че ще загубят своята идентичност, вливайки се в една „Европа”, която както изглежда, те не припознават за своя.