Т. Бъчваров

Преди няколко дни плажовете по Южното Черноморие бяха атакувани от бял прах с неизвестен произход, който прогони много летовници и изтрови голямо количество от все по-обедняващите ни рибни ресурси. Разни екологични организации веднага алармираха медиите и инспекциите, призвани да следят за чистотата на въздуха и водата, изобщо за средата, дето ни е околна, както казваше Миряна Башева.

Отговорът не закъсня – назначиха се проверки и лабораторни изследвания. След като чака близо три дни, обществеността беше осведомена, че белите гранули и пяна с неприятна миризма не са остатъчни нефтопродукти, а палмово масло. Съобщението бе прочетено по услужливи медии със спокоен тон, като че ли става въпрос, не за вредно вещество, а за светена вода...

Дори и неспециалистите знаят, че палмовото масло е опасно за всеки жив организъм. Редица викокоразвити държави в света са забранили използването му в хранително-вкусовата промишленост, а дори в парфюмерийната разрешават влагането му само в сапуни и шампоани. Препоръчват го единствено за производството на смазочни материали за двигатели с вътрешно горене и високоскоростни трансмисии...

Ние обаче приехме наличието му по красивите плажове на юг от Бургас като манна небесна. Добре разбираме, че държава, която иска да развива туризъм, не трябва да всява излишна тревога за екологията на морето и плажните ивици. Но не трябва и да си затваря очите пред една явна екологична катастрофа. Защото летовниците не са слепи и освен очи имат и обоняние...

Крайно време е България да помисли за екологичните си норми и закони и основно да ги промени – особено в частта, касаеща глобите и санкциите. Глобите, особено в нашето териториално море, трябва да бъдат стряскащи за всеки замърсител и да се прилагат с драконовски мерки, веднага след като се установи кой е извършил грубото нарушение. Екологичните ни организации, често с екзотични имена и още по-екзотични дейности и задачи, да си влязат в ролята – не само да правят констатации, но и да извършват собствени разследвания за установяване на замърсителя. Иначе остават само фасадни подобия на истинските екологични партии и движения в Европа и света.

Способността за самопречистване на Черно море е повече от малка. Причините са много – ниската соленост на водата, постоянната екологична агресия не само от нашите морски градове, но и от съседни държави, за които думата екология е непозната дума. Мнозина специалисти със световен авторитет мрачно прогнозират, че ако не се вземат незабавни мерки, Черно море ще се превърне в мъртво море, водите и пясъците му ще бъдат опасни за здравето на хората, а флората и фауната му ще изчезнат или ще мутират до неузнаваемост.

И тогава няма да можем да „развиваме” дори и алкохолен и секс туризъм, с което е известна като дестинация милата ни татковина...